Всяка седмица журналистът Костадин Филипов разказва на зрителите на bTV историята на златните български хит в своята рубрика „Разкажи ми песен“ в предаването „Преди обед“. Но освен, че се занимава с журналистика, Костадин е и автор на книги. Втората му творба „Ангела и Джема“ е сборник с новели.

Кои са Ангел и Джема, защо е сакрален броят на новелите и как му хрумват детайлите от характерите на героите, разказва в специалното ни интервю.

Как се отглежда един герой, как го създаваш, развиваш, как случваш живота му? Имаш ли си свой похват, нещо индивидуално, което си открил в процеса на писане?

Историите, които разказвам, са за обикновени хора с необикновени съдби. Хора от живия живот. Хора, на които им се случват странни неща, понякога заслужени, друг път – неочаквани. Случки от реалността, срещу които никой не е застрахован. Похватът е да следвам нишката на историята, която съм конструирал и щрихирал предварително. А преди това да открия, че има смисъл да разкажа тази история. Има символика в броя на новелите – те са 9. Според нумерологията, в живота на всеки човек има по няколко цикъла от по 9 години. Неслучайно, и новелите в дебютната ми белетристична книга са толкова на брой. Във всеки един от тези времеви периоди човек си поставя в началото цели, след това ги преследва, после печели или съжалява, а накрая разчиства всичко ненужно, за да започне нова фаза - броеницата на живота.

Разкажи ни повече за героите на повестта Джема и Ангел.

Ангел е моят дядо по майчина линия. Наричали са го Родопския Прометей, защото е участвал в електрифицирането на селата във величествената планина. А Джема е мълчаливата пазителка на най-слънчевата седловина между Рила и Родопите.

Нишките на живота и личните съдби на Ангел и Джема се преплитат в многопластов сюжет. Оказва се, че два различни свята и две различни религии могат да съжителстват дълги години в мир и разбирателство под небето над Юндола.

История за едно дългогодишно приятелство, благородство на сърцето, любов и човещина, както и за силата на природните стихии. Джема е жената, която изпраща Ангел в последния му път.

Защо и как избра точно тези имена?

Имената и на двамата герои в заглавната новела са истински. Похватът е „разказ в разказа“. Ангел разказва на внуците си за Джема и нейната необикновена история. А пък аз, неговият внук, разказвам за последните часове от живота на дядо ми. Описал съм голямата любов на Ангел към живота и семейството му, както и необятното сърце на Джема.

Героите ти носят „йовковска доброта“. Какво им се случва и какви качества в характерите им говорят за тази доброта?

И двамата основни герои в „Ангела и Джема“ са олицетворение на добрината и чистата душевност, които са все по-рядко срещани днес. 

В последната новела - „Белегът“, основен герой е другият ми дядо, по бащина линия. Човекът, който ме е научил да чета, да смятам, да пиша. Нося неговата кръв, смея да твърдя, че и част от неговия характер. Кръстен съм на него.

Там пък разказвам за три поколения от другата част на родословното ми дърво – дядо ми, баща ми и аз, като техен наследник. Разказвам за уроците на избрания от тях път, успехите, срещите, личните изпитания. Разбира се, във всяка една новела има и щипка художествена измислица, за да бъде внушението още по-въздействащо. Останалите истории са белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показват копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие.

Снимка: Стефан Тотев

Мария Касимова - Моасе пише на корицата на книгата ти, че живеем във време, в което „много хора пишат, но малко четат“. Защо се случва това според теб? Все имаме какво да кажем, но нямаме нужда да научим нещо ново ли?

Не съм издал книгата с новели на всяка цена. Всички истории в нея са събирани през годините, достатъчно впечатляващи, за да ме провокират да ги опиша в художествени текстове. Предложение от издателя беше втората ми книга да бъде проза. Стихосбирка №2, след „На дъх от лятото“, също е готова и вероятно догодина ще бъде на книжния пазар. За мен един автор, престрашил се да издаде книга и спечелил доверието на читателите веднъж, е длъжен да продължи да ги среща с творчеството си. Мисля, че всеки един човек има право да изразява позицията си, вижданията си по начин, какъвто умее. Моят е с лирика и проза, а в „Преди обед“ и с вариация на документалистика, свързана с поредицата „Разкажи ми песен“. Всеки петък разкривам любопитни и непознати факти зад златните български хитове, устояли на времето.

Кои са двете най-съществени разлики между това да си редактор в ежедневно предаване по телевизията и това да си писател? В кое откриваш повече себе си?

Срещите ми с вълнуващи хора в „Преди обед“, когато ги разработвам за гостуване при нас, са пряко свързани и с желанието ми да разказвам истории в книга. Има моменти от удивителните житейски пътища и професионални успехи на личностите, с които срещам зрителите на предаването ни, вдъхновили ме да ги вплета в някои от чертите на герои в новелите. Мой път са и работата в телевизията, и писането. Избрал съм ги с душата си.