Точно в 8:00 ч. Яница Господинова затваря вратата след себе си и си проправя път към подиума.
- Днес… - започва да обяснява плана за часа тя, докато суматохата около нея стихва, няколко телефона се оставят на бюрото ѝ, други се прибират по раниците, а очите на осмокласниците се приковават в нея.
- Госпожо, а време за разговори за живота? - прекъсва я едно от момчетата.
- И за това ще имаме време, - усмихва му се тя. - А сега да започнем с груповите презентации.
Яница Господинова е учител по английски език и икономика в Професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" в Стара Загора. През 2018 г. тя завършва програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час" - обучение, което я снабдява с нужните умения да се справи с реалните условия в една класна стая.
"В университета преподават за перфектната среда, в която всички са послушни", споделя Господинова. "Всеки може да преподава на 20 ученици, които си седят на мястото, мълчат и слушат. Но ние знаем, че реалността рядко е такава."
Сблъсквайки се с шумната и буйна действителност на преподаване в почти изцяло момчешка професионална гимназия, Господинова се уповава на наученото по време на обучението и така успява да превърне хаотичността в една организирана учебна среда.
"Много държа да сме на време и започваме с ясна представа какво ще правим целия час, какво ще учим днес, защо ще го учим, къде ще ни послужи това нещо в живота. И след това, ако те имат някакви организационни въпроси, им обръщам внимание", казва тя.
А учениците са готови да откликнат. Задават въпроси и участват в групови упражнения и дискусии. Голям интерес се наблюдава към интерактивния метод на Господинова за преподаването на уменията на 21 век - даването на обратна връзка и самооценяването при представяне на презентации.
"Казвам им: Вие сега ще дадете обратна връзка на представилия се като споделите дали е стоял изправен, дали е гледал хората в очите, дали е говорил ясно и отчетливо, дали е следвал темата на проекта", изрежда тя и се усмихва. "Те се вживяват, влизат в роля и започват наистина да си помагат един на друг и да си дават обратна връзка. И за следващия проект промяната е от земята до небето."
Подобен ентусиазъм присъства и при споделянето на обратна връзка относно техниките и заниманията, които им помагат да учат, както и проблемите, с които се сблъскват.
"Много ми харесва тази възраст, защото когато се чувстват овластени, погледът им става друг. Когато им дойде отвътре чувството, че те избират, че те решават, че те го правят за себе си, ефектът е дълготраен", казва тя.
Осъзнавайки това, Господинова се старае да предостави палитра от възможности на своите ученици под формата на извънкласни дейности - семинари с успели професионалисти от различни сфери, благотворителни базари, концерти и други. За нея и колегите ѝ обаче е важно учениците да са тези, които водят организацията на събития.
"Дори да бъде една дейност на училищно ниво, да кажем, да се създаде някаква организация за някакъв международен ден, искаме те да се справят абсолютно сами, от - до. Ние сме там да ги подкрепяме и насочваме, но те създават съобщения, плакати, дейности… После си правим среща да обсъдим кое е минало добре, кое - не, как можем да се подобрим следващия път и така. Възможностите са безкрайни", казва тя.
Но работата също е безкрайна - подготовка за часове, участие в ученическия парламент, организирането на събития за учители и други участници в образованието в област Стара Загора.
"За 8 години (от 2016 г. насам) съм прегрявала професионално три пъти. Тази година даже се разболях", споделя Господинова.
За да се справи с натрупалото се напрежение, тя намира начин да си даде почивка, понякога чрез разходки в природата или с четене на книги. Преди се е уповавала и на психолог, но сега най-силна подкрепа в трудните ѝ моменти открива в неформалната група за подкрепа от образователи.
"Ние сме се кръстили ентусиасти, защото все сме ентусиазирани", засмива се Господинова. "Тази общност, която имаме с учителите, е изключително ценна, защото няма други хора, които биха ме разбрали така, както ме разбират колегите."
Освен трудности обвързани с прегряване, учителската общност споделя и друга пречка по пътя към пълноценната работа с ученици в контекста на модерния свят - липсата на професионална подкрепа.
"Досега практиката ми показва, че на голяма част от колегите ми им е казано "Правете го" и до там. Все едно някой да ми каже: Преподавай програмен език Python. Оправяй се. Не става така", категорична е тя.
Но Господинова не губи надежда, отдавайки се напълно на своята детска мечта, която за нея се оказва и призвание - преподаването. Тя работи, следвайки максимата "любов, осъзнатост, честност" - и изисква тези неща както от себе си, така и от учениците си. А за цел си поставя това да научи своите ученици, че в живота всичко е свързано.
"За мен е много важно да осъзнаят, че ние живеем заедно на тази планета и сме отговорни", обяснява Господинова. "Колективната отговорност е нещо много трудно понятно за тях. Много трудно, но, разбира се, не невъзможно. Мисля, че с насоки от моя страна, те успяват да разберат защо носят отговорност като клас, защо ние носим отговорност като град, като държава, като континент и като планета. И как всичко зависи от всеки един от нас."
Точно тази взаимна отговорност ще засегне Господинова като панелист в дискусията "Кръг на доверието - възстановително правосъдие в училище" по време на образователното събитие "Добрите практики на фокус", организирано от фондация "Заедно в час" и Преподаваме.bg., което ще се проведе на 20 април в Гранд хотел "Астория". Заедно с други съмишленици, тя ще обсъди методи за предотвратяване и справяне на случаи на насилие в учебна среда.