Попитахме участниците от последните няколко сезона на "Фермата" дали ще гласуват на изборите на 9 юни. Кой е най-трудният избор в живота им и кой е най-лесният?
„Няма да мога да гласувам! Имам дългоочаквана почивка с моето семейство, която съвпада с деня на изборите! Най-трудният избор, който ми се е налагал да правя, е дали да остана да живея в Америка или да се върна в България! Като цяло нямам лесни избори в живота си! Всеки един е обмислян дълго време. Единственият лесен, който съм правила, е каква кола да си купя“ – сподели за LadyZone.bg Емилия, финалистка от "Фермата" 9.
„Разбира се, че ще гласувам! Основно право на демократичното общество е да може да гласува свободно! Ужасявам се, когато чуя, че някой не го интересува кой ще го управлява. Липсата на заинтересованост към политическия живот в България е признак на ниска политическа култура. Тя трябва да се възпитава у нас от ранна детска възраст. Основен довод на политически неграмотния човек е, че "И едните, и другите са маскари!". Задавам винаги няколко въпроса на тези хора. Откъде произлизат управляващите? От народа, нали? Те не са изпратени от някъде другаде. Съответно това е огледалото на обществото. Ако тези хора не ни харесват, трябва да се погледнем в огледалото и да си дадем някаква равносметка. 35 години преход вече. Как пък винаги "маскари" избираме, как един свестен нямаше? Гласувай, бъди отговорен и направи промяната първо в себе си, тогава ще се промени и обкръжаващия те свят.
Не съм имал трудни избори в живота си. Заставал съм винаги изправен зад всеки избор, който съм направил, било то грешен или не. Всеки ден избирам да се събудя с усмивка, да се радвам на живота и да посрещна неговите предизвикателства. Избирам да съм усмихнат и позитивен. Няма по-лесен избор от това!“ – убеден е Йордан Белев от "Фермата" 6.
„Гласувам винаги, дори на 18 години, когато за пръв път получих тази възможност и въпреки че не бях добре ориентиран в политическата обстановка, отивах и пусках бюлетина, вярвайки че да действам, дори и да сгреша, е по-добре от пасивното бездействие с безбройни оправдания защо не съм ...
Това да гласуваш не е просто право. Това е еманация на свободата да решаваш бъдещето си. И колкото и да изглежда малък и невзрачен гласът ми, аз не се отказвам, защото не губя надежда, че в урната ще попаднат бюлетини на хора като мен. Дори да сме в различна посока, ние все пак търсим път и е въпрос на време пътят ни да стане единен. Затова гласувам винаги с надежда!
Да вляза в политиката беше най-трудното решение. Защото знаех че ще е гадно, трудно, мръсно, скъпо и нечестно. И разбрах, че е дори по-лошо, отколкото си го представях. Освен всичко останало е и опасно.
Като общински съветник се блъскам в стени от невежество и умишлено бездействие. Виждам организирана мафиотска машина на задкулисието, хора, които подреждат, провеждат и консумират изборния резултат, дирижирайки всеки ход изкусно и умело. А възможностите са големи и разбрах, че политиката може да промени живота ни много бързо към по-добро, стига да попаднем на истински честни политици.
Но още по-трудното предстои, а именно да реша как и кога да изляза от политиката, защото, ако не съм постигнал целта си и не съм видял онази България, която искам за децата си, това ще е невъзможно. А ми се иска да се откажа, и то веднага.
Най-лесният избор е да подкрепя брат ми в политическия избор да създаде партия, защото знам, че няма да ме предаде и не само мен, а и всички, които са му се доверили. Освен това вярвам, че е единственият път за България, след като се уверих, че всички политически проекти на хоризонта са дирижирани от задкулисието и създават фалшив опозиционен фон“ – коментира Чавдар Христанов от "Фермата" 7.