Ернестина Шинова: Продължавам да търся

Много вероятно познавате Ернестина Шинова по някой от следните начини: президентшата от „Мисия Лондон”, жената на Андрей Слабаков,  актрисата от „Комиците” или… просто, като една от най-забавните жени, които сте срещали. Което и от гореизброените да ви светва червената лампичка и каквото и да сте си мислели за нея, вероятно сте прави: Ернестина  е енергична, усмихната и разговорлива, а на всичкото отгоре и през ум не й минава да се прави на нещо, което не е.
Още в началото ме застрелва с въпроса „Какво си си купила?” и когато криво-ляво отговарям, че това всъщност е торбичка със служебни неща, разочаровано и закачливо заключава „А, значи само искаш да подвеждаш хората”. Усмихва ме и продължаваме:

Как си, какво правиш тези дни?
Ставам все по-добре, защото поприключвам с един безумен ремонт, който започнахме преди известно време с безумната цел да превърнем къща, която е строена през 80-те години, в нещо по-прилично. Идеята ни беше да я върнем назад във времената,а не да я правим модерна и мутренски разкошна. Искахме да я доближим максимално до българската архитектура от 18 век.

И как се справихте?
Откъм дограми перфектно (смее се), но има неща, които няма как да бъдат оправени и много ме ядосват. Общо взето... стана прилично според мен.

Интересно ми е, как минава един твой ден?
Не мога да ти дам никакъв конкретен отговор – всеки мой ден планирам по един и същи начин и винаги се случват най-различни неща. Няма ден с ден да са ми еднакви, освен когато съм на почивка и мога аз да си диктувам правилата. Ето сега например, вместо да ти давам интервю, би трябвало да отида да измия едни плочи, които един майстор фугира с цимент. Ако не ги измия, те ще си стоят замазани цяла година… а всъщност имам планове да отида да си купя едно яке, което съм си харесала отпреди една седмица и което най-вероятно вече е продадено - както виждаш, все не мога да се добера до глупавия магазин! Би трябвало да си оправя колата или по-добре - да захвърля най-сетне тази и да карам другата… ох, не ме карай да продължавам, моля те…

Цялата тази несигурност не те ли изморява?
Изморява ме, но това е битието на всеки българин. С малки изключения на някои много богати хора. Фактически с парите, които имаш, можеш да погледнеш напред в бъдещето за три-четири месеца, може би пет - в добрите случаи. Затова събираш некви кинти в некви банки, гледаш като имаш пари да свършиш това, това и това, защото не знаеш дали ще имаш после пак… В някакъв момент просто реших да я приема тази тотална  несигурност, защото ако се опитваш да подреждаш нещата си, а те не се получават, изпадаш в постоянна депресия. Както пише в Библията „не се грижете за храната си, Господ ще ви нахрани”  - реших просто да приема нещата, каквито са. Е, естествено, има разлика дали ще ядеш, с каквото господ те нахрани или фазан ала костанца, но всъщност това не е важно, важното е да си пълноценен човек.

Суетна ли си?
Понякога да, понякога не. Имах един прекрасен случай онзи ден в Била: отидох с дрехите, с които работех по ремонта вкъщи - беше адска жега и не ми се преобличаше. В крайна сметка това, че си в някаква степен  познат на хората, е доста задължаващо, а аз си позволих да изляза просто като изрод - рошава, мърлява, с дрехите, с които работя…  касиерката ме разпозна и ахна:  „Иии, ама това сте вие, ма божеее... колко сте естествена!”(смее се) Горката жена сигурно искаше да каже, че си ме представя по друг начин, но все пак беше много мило от нейна страна да каже, че съм естествена. Не мога да си разхождам сутрин кучето в рокля с гол гръб, в студ, в дъжд, в пек – това го могат жени, на които се възхищавам, но не и аз. Понякога обичам да се изтупвам страхотно, да взема Андрейката (който е винаги със своите дежурни тениски, калашников и дънки), той да прилича на моя шофьор и да отидем да ядем рибена супа... Понякога се обличам за мой кеф и без да има публика наоколо. Случва се (ще ти споделя нещо, което е абсолютно инфантилно), с дъщеря ми двете се обличаме в някакви изродски дрехи, заставаме пред огледалото, пускаме си музика и се лигавим здраво. И си мисля „Боже, Ернестино, почти на 50 години си, как не те е срам?”, ама после си казвам „Абе, карай!”.  Явно има неща, които няма да се променят.

Аз мисля, че е хубаво, че има неща, които не се променят…
Ами, с възрастта човек се променя, ама към лошо.

Към лошо?
Да бе, винаги. Свикваш с компромисите… за неща, които само допреди пет години не бих търпяла, сега си казвам „Аре, карай да върви”. Разбираш ли, малко се лишаваш от бунта, от енергията на младостта… Не, че не се чувствам млада или енергична. Просто преставаш да вярваш, че ще промениш нещата…

В такива моменти жените раждат пак, например…
Пепел ти на езика, че ми закъснява (смее се).

Не си ли мислила за второ дете?
Виж, аз пипнах много гадна базедова болест и пия лекарства, които биха били вредни за плода. Иначе винаги съм си мечтала да бъда майка на един футболен отбор и съответно дебела баба, която готви вкусни кексове и носи розови ватени гащи (смее се). Ами, какво, всички остаряваме… ако бях умряла на 25 години… всъщност на 26 бях най-красива, бях изумително красива, чак аз се харесвам, дето иначе въобще не се харесвам (смее се).

Е, може като Анджелина Джоли и Брат Пит да осиновите няколко?
Можем, мислила съм да осиновя дете, обаче знаеш ли кое е много трудно –никога не съм се поставяла на мястото на Господ - да промениш нечия съдба. Кое дете ще осиновиш и кое ще оставиш? Това е най-гадното – кое ще оставиш? Ако не можеш да осиновиш всичките, на кое ще дадеш шанс – на някое русо, синеоко, на някое брюнетче, на някое много талантливо, на някое, което може да смята страхотно, на кое? Ти влизаш в ролята на Господ, казваш – ти ще имаш по-добра съдба от другите, ами те? Не знам, много ми е сложно и това е единствената причина да не съм заобиколена от такива дечица, честно ти го казвам. Понякога си мисля, че това е много егоистично - по-добре наистина реализирай някаква съдба, помогни на някого, вместо само да се балтавиш. Е така, със затворени очи, брой до десет и вземи. Но аз съм така възпитана, винаги мисля за по-слабите, за тези, които остават.

На колко години е вече Йоана (дъщеря й - бел. авт.)?
На 16.

Тя интересува ли се от театър, от кино, от такива неща?
Интересува се, но за момента само като консуматор, въпреки, че е много артистична. Сега се занимава с биология и това й е интересно. Да видим дали гените ще победят или нейният инат.

Тайно не ти ли се иска тя да се насочи към вашата професия?
Не, не, нямам никакви такива амбиции. Всеки е уникален, всеки се ражда с талант, с нещо, което той може най-добре и никой друг не го може толкова добре, колкото него. Целият проблем и целият ни живот минава в това да открием онова нещо, което го можем по-добре от другите. Карам Йоана да опитва много неща и да има различни интереси, за да открие къде е нейното място в пъзела. Ако го направи, човек е реализиран, щастлив, парите идват и нещата вървят добре. Аз самата не съм сигурна, че съм си го намерила моето нещо (смее се)…  продължавам да търся.

Как реши да станеш актриса?
Всъщност винаги съм искала да стана лекар…

Е, значи почти си уцелила…
Ако се доверим на Чехов, който казва, че актьорите са всъщност архитекти на човешката душа… то може би съм архитект или лекар, не знам какво точно (смее се). Истината е, че исках да кандидатствам медицина, а ми оставаха много изпити. Във ВИТИЗ бях решила да се явя между другото - просто, защото изпитите за медицина са страшно трудни и не бях сигурна, че ще успея. По мое време само кандидатстването във ВУЗ-овете по изкуствата можеше да се комбинира с някакво сериозно следване. Оказа се, че там много лесно ми се получиха нещата, почти бях приета, а за медицината тепърва трябваше да се явявам. Така приключих с тази си мечта. Никога не съм преставала да се интересувам -  човешкото тяло ми е толкова любопитно, колкото и човешката душа – и двете са ми еднакво необясними, това, че теб те има в тази огромна вселена, е чудо…

Значи има все пак някаква наследственост в избора на Йоана да учи биология…
Да, да, възможно е да съм й го предала.

Разкажи сега за любимите предмети, които си ни донесла?
Когато съм се родила баба ми е подарила това сърчице, но аз съм била твърде малка, майка ми го е свила и го е носила тя. Изглежда обаче нещо в мен е проговорило, че този предмет си е мой и с първото си зъбче съм го захапала. То се е отпечатало и сега не го свалям -  ето го (показва).


Вторият?
Вторият предмет – говорим за неодушевени, нали, защото от одушевените, нали знаеш, те започват в следния ред: Йоана, след нея - Андрей и после кучето. Това са трите ми любими предмета (смее се). Иначе ето, този пръстен ми го подари Андрей за един рожден ден. Много е готин, защото е проектиран от Кокто и отново олицетворява Йоана, Андрей и мен, или например - тяло, дух и душа, или да речем - триедниството…  Първата халка е от червено злато, втората е платина и третата - от нормалното, жълто злато – три неща, които са завинаги свързани в едно, те не могат да се разделят.

Третият ти любим предмет?
Това е от първия филм, който направихме с Андрей – лента. Нали знаеш - навремето се монтираше на мовиола и излишъците от 35 мм можеха съвсем спокойно да бъдат гепени. Това е лента от „Вагнер”- най-любимият филм, в който съм участвала.
Не съм вещоманка, но всичко, което е по мен, ми говори нещо. Например това е пръстен, подарък от свекърва ми, това е халката ми, на която пише „87-а Андрей” (та всички да знаят колко отдавна съм женена и на колко години съм (смее се)). Иначе нямам любими дрехи - много обичам да се променям, това сигурно си е проличало в „Комиците”.

Коя зодия си?
Рак, с асцендент везни – тоест нищо земно няма в мен (смее се). Царица  съм да замислям планове, стратегии и за съжаление съм далеч от земното притегляне, което да реализира всичко онова, което е в главата ми. Слава богу, хората, с които работя, ми помагат.

С Андрей сте една от най-стабилните семейни двойки в тези среди, има ли някаква голяма тайна за това или нещата се случват ден за ден?
Според мен преди да е тайна, е голям късмет. Да се срещнем в този огромен свят не е никак лесно. Знаеш ли на какво още отдавам стабилността помежду ни – на факта, че не всички хора могат да обичат. Много могат да се влюбят и то понякога безпаметно, но всичкото това трае максимум три години (смее се). Докато да умееш да обичаш е талант, то си е дар. И когато срещнеш такъв човек, не трябва да го изпускаш. Иначе - едно съжителство винаги е компромиси, нагласяш себе си спрямо другия, него спрямо теб… общо взето, благодарна съм на съдбата, че сме се открили и че ни свърза …. Макар че се откривахме около 3-4 пъти, преди да се открием на сериозно…

Все пак доста години са това…
Ние сме се разбрали още в самото начало, че нашата връзка ще е истинска. Разбрахме се, че ако се случи нещо, ако, недай си боже, някой хареса някого, просто да каже на другия. И то преди да е извършил определени упражнения...

Домакиня ли си?
Като във всичко и в това не съм съвсем постоянна. Има вечери, в които правя страхотни гурмета - събуждам се сутринта с идеята да бъда адската домакиня и съм. Издържам около седмица на такъв режим, обаче. Понякога правя едни яйца или една паста и приключвам. Мога да готвя уникални сърми – аз съм царицата на сърмите.

Имаш ли татуировки?
Не и никога не бих си направила, защото това са неща, които остават завинаги. Представяш ли си баба Ернестина на 85 години (дано ги доживея) с гроба на моряка тук (сочи си рамото) или примерно розичка…

Андрей има ли татуировки?
Да, направил си е като ученик една много смешна – искал е да направи S (Слабаков) в кръгче, но всъщност се е получила емблемата на „Шератон” (смее се). Въпреки, че тогава не е имало „Шератон” и не е могъл да го знае… Отдолу пише „Уви” на латински. Въобще някаква дивотия, очевидно е бил много малък и глупав, сега не би го направил и той. Що се отнася до мен - мразя нещата да се случват завинаги, тази дума много ме плаши.

А какво мислиш за пластичните операции?
Аз не бих си направила, но ако си имал късмета да се родиш с нос, който е толкова дълъг и голям, че след 19:00 не те пускат да излизаш на улицата, защото плашиш децата – тогава, да. Или ако например ще страдаш цял живот заради това, че имаш малък бюст, ако няма да спиш и няма да се реализираш, е, да му се не види, направи си някакви вимета, няма проблем. Но ако си нормален човек и се чувстваш добре, за какво ти е? А и това са външни неща, ние трябва да се променяме отвътре, външното е временно.

Какво се случва около теб в професионален план?
Чака ни турне с „Комиците”, което винаги е голям купон, адски забавно е за всички, сигурна съм, че и за публиката. Разни други планове също имам, но не са на етап, в който мога да ги споделя - тепърва предстоят, а съм суеверна.

Кажи сега, защо все ти дават роли на лека жена в „Комиците”, а ти иначе си сериозна, семейна жена?
Аз съм сериозна жена и въобще съм много далече от този вариант, обаче човек трябва да може да играе всякакви роли. Наскоро имах две предавания, в които изиграх осем различни вида проститутки (смее се)… Ако играя все себе си, ще ми е скучно. Това с леките жени е просто стереотип на смешната жена, на онази, която смята, че като демонстрира само външност, е успешна. Опитвала съм се да излизам от тия клишета, но то и сценаристите не ми дават много възможност.  

Има ли роля, която много искаш да изиграеш?
По принцип аз съм драматична актриса. Ако например правехме разпределението на Лейди Макбет, аз щях да съм Лейди Макбет… Това, че гледам да вземам живота откъм смешната му страна, че не ме е страх да изглеждам грозна или стара,  е въпрос на характер и на гъвкавост, които уважавам и в другите, и в себе си. Ако ме питаш какво ми се играе в момента - драматична роля. За жалост в българското кино жените са предимно обекти, а не субекти, така че и там сме доста наказани. А в българската история има страхотни жени, които трябва да бъдат изиграни и не знам защо никой не прави филм за тях.

Например?
Ами, Мара Белчева, Яна Язова… има страхотни съдби, страшни жени, ако щеш и Дора Габе и Елисавета Багряна, които имаха щастието или нещастието да доживеят до дълбока старост и младите не им го простиха. В момента имам абсолютната сила, мощ, знание и мога да направя такава роля.

Може би киното вече се ориентира към повече комерсиалност.
То не е задължително да е някакъв безумен кахър, няма нужда от това, човек така или иначе живее достатъчно тежко. Освен това еднотипният жанр не е модерен, съвременното кино е еклектика – има и леко и забавно, и сериозно и дълбоко, и аз винаги съм приветствала и обичала много ролите, в които си смешен, смешен, смешен, всичко върви леко и приятно, и изведнъж – идва страшното. След това пак е смешно и весело… като в живота - той е кръг, понякога си горе, после си долу и като си долу е много тежко, обаче не трябва да забравяш, че ще се завърти – мъничко поне.

Кажи сега за турнето?
От първи (август-бел. авт.) започва продажбата на билетите, тринадесет концерта в осем града, което значи, че и ние ще имаме почивки, ще ходим по плажове, ще се мотаем сред хората и така. Надявам се в шоуто да бъда приятна и забавна лека жена (смее се).