На 25 юли 1905 г. в Русе, България, се ражда световноизвестният писател, белетрист, есеист и драматург Елиас Канети. Немскоезичният писател от сефарадско-еврейски произход получава Нобелова награда за литература през 1981 г. като австрийски писател.
Елиас Канети прекарва детските си години в Русе, но семейството му се мести през 1911 г. в британския град Манчестър. Баща му внезапно умира една година по-късно, като според Канети това става при вестта за избухването на Балканската война през 1912 г. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих, а след това във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат през 1929 г.
Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Зигмунф Фройд - той не приема съществуването на танатос - нагон у човека към смъртта. "Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува", пише Канети, като така основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията.
Автор на "Заслепението" (1931) и "Спасеният език" (1977), неговият opus magnum е философският труд "Маси и власт" (1960), в който разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта - масите и властта са свързани изначално и непрестанно.
"Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението", както и "Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса", заявява писателят.
Днес се навършват 114 години от рождението на Елиас Канети, а ние почитаме живота на писателя с избрани цитати от творчеството му.
"Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е."
"Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път."
"Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители."
"Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война."
"Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата."
"Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът."
"Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси."
"Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища."
"Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати."
"Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно."
"Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си."
"Дори не можем и да си представим, колко опасен би станал светът без животни."
"Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем."
"Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки."
"Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява."
"Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени."
"Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?"
"Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна."
"Всеки въпрос е нахлуване."
"Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея."
"Умен е този отговор, който прекратява въпроса."
"Човекът е животно, забелязващо, че убива."
"Всеки човек е център на света, точно така - всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове."
"В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти."
"Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас."
