Да, няма грешка. Името на Елен Колева всъщност е Елена. След дълги преходи, скандали и терзания, тя най-после е готова да се върне към него, защото това е нейното истинско „аз”.
Иска ми се да започна от начало - запознах се с нея малко преди да получи „Аскеер” за ролята си в „Шивачки” и я видях точно такава – едно весело и пълно с мечти момиче, на което му предстоят много хубави неща. От тогава до сега й се случиха куп истории, които я промениха, отчуждиха я от нея самата, за да я върнат после отново. Сега е една идея по-разочарована от хората, но и неизбежно по-пораснала.
Решихме това интервю да бъде честно – да опитаме да покажем Елена такава, каквато е – извън имиджа й на една или друга, извън светлината на прожекторите, които осветяват само едната страна на лице, което дори не е съвсем нейното. За работата й, за наградата „Аскеер” („Аз съм много смешна актриса с един-единствен филм, един сериал и няколко постановки. Такава актриса съм аз.” – смее се тя със самоирония, каквато обичайно не й приписват). Всъщност миналото лято се снима и в още една лента – „Чужденецът”, която предстои да излезе от 14 март по кината. „Ролята ми е малка, но запомняща се, така наречената пистолетна роля.” – казва Елена, а ние се връщаме към живота от нещата… или по-скоро на нещата от живота.
Интервюто излиза на първи март – на кого ще подариш мартеници?
На приятелите ми, на кучетата ми и на Александър (приятелят й – бел. авт.). Вече съм ги купила.
Поглеждам я и просто решавам да я питам:
Когато се срещнахме за първи път беше малко преди да получиш „Аскеер” – тогава ти беше толкова наивно и лъчезарно дете. Какво се случи с него?
На косъм беше да го изгубя. Слава богу, успях да си го върна. Да се върна и към себе си.
На мен отстрани все ми се струваше, че си като дриблираща топка – много high*, после много low*, после пак обратно… Намери ли вече баланс? И как?
Да. Ами, просто се отделих от всичко това. Смятам, че се бях изгубила… Разбираш ли, в някакъв момент имах усещането, че някой е взел името Елен Колева и то живее отделен живот от мен. Слагат го в някакви ситуации, измислят си какви ли не сценарии и аз просто седя и наблюдавам собственото си име и си мисля „Боже, аз не притежавам живота си, не притежавам себе си, това не съм аз!”. Проблемът е, че в един момент се появява желанието да угодиш на хората, става съвсем несъзнателно и тогава става страшно. Всичко се променя. Вече не знаеш кой си, превръщаш се във функция, която задоволява чужди очаквания…
Защо според теб се получи така? Защо така те нарочиха?
Не знам. Нямам никаква представа. Ти ми кажи защо.
Аз мисля, че подходи наивно тогава.
Ами, аз бях наивна, как да подходя? Нямах никой зад гърба си, кой да ми каже какво да правя? Нямах човек, бил дълго време в тези среди, който да ми каже, „Трябва да говориш това и това…”. По онова време нещата бяха много прости – след като излезе филмът „Шивачки” ни се обадиха и каза, „Имате интервюта тук, тук и тук, длъжни сте да давате интервюта…” И аз отивам. Те ме питат и аз си казвам съвсем честно всичко, което мисля… Израснала съм в среда на творци, майка ми е балетен педагог, баща ми е бил актьор, възпитавана съм по този начин. Никой не ми е казал, че трябва да се пазя или какво да говоря, за да не съм уязвима. И аз си казвах онова, което наистина мисля, защото смятах, че така правят всички (усмихва се)… ама аз и сега си казвам каквото си мисля, ти остави, ама не съм си взела поука (смее се).
Какво направи с „Аскеер”-а?
Нищо, не знам какво да го правя, стои си там на един рафт и хваща прах…. Изобщо не знам тази статуетка защо ми я дадоха - да ти кажа честно за мен тя беше една прокоба. Не я искам, честно ти казвам. Обикновено, когато получиш подобна награда, това означава, че ще имаш работа в киното. При мен стана точно обратното. Цената, която плащам за нея няма покритие. Защото хем пишат постоянно за мен, хем не работя. Те използват името ми, за да си пълнят вестниците. Защо да плащам тази цена?
Защото си се хванала на хорото.
Абе, не съм се хващала на хорото бе, Дидка, аз съм мечтала да стана актриса! Всичко при мен се случи твърде бързо и твърде рано. Бях на 22 години, когато ме наградиха, „Шивачки” беше първият ми филм, тогава изобщо не знаех какво се случва с мен. Не знаех, че всичко това ще се случи, че ще стана известна. То просто се случи…
Не мислиш ли, че причината за всичко това е донякъде и във връзката ти с Александър – обществото тук често е лицемерно консервативно и…
Мисля, че никой няма право да ме съди, така както и аз нямам право да съдя никого. Кой им дава това право? Това си е моят живот, ще правя с него каквото си искам! Аз не се интересувам от това те с кого си лягат. Дори съм чувала, „ Този режисьор няма да вземе Елен Колева, защото тя е с бизнесмен и откъде-накъде тя ще взема мястото на актриси, които не са с бизнесмени”. Какво общо има личният ми живот с професията ми? Всеки бърза да съди и да слага етикети, без да се замисли, че може би съм открила съвсем други неща в човека, с когото съм. Много е повърхностно това.
И аз съм чувала подобни неща за теб.
Личният ми живот и способностите ми като актриса какво общо имат? Понякога се чудя какъв е смисълът да има такава професия – актриса, в България? Не мога постоянно да се конкурирам с манекенки и певици, за мен това не е правилно. Съгласна съм, че и красивата картинка е важна. Но остави ме мен, има толкова красиви млади актриси. От НАТФИЗ всяка година излизат по 30 прекрасни момичета. Къде са те? Аз не знам какъв е критерият да си актьор днешно време. Какво значи да играеш добре?
Не мислиш ли да отидеш някъде в чужбина да се пробваш?
Не искам да бягам, това никога не решава нещата.
Няма да е бягство да си потърсиш нещата, които смяташ, че заслужаваш.
Може и да си права, но аз все пак съм родена в тази страна, говоря този език, мисля си, че все пак трябва да си намеря мястото тук.
Като говорим за работа, лятото се снима в един филм – разкажи ми за „Чужденецът”?
Тази роля, доколкото знам, не беше написана в първоначалния вариант на сценария и чак впоследствие беше включена заради мен, за което съм много благодарна на Ники (Илиев- бел.авт.) и Саня (Борисова – бел.авт.). Ролята не е голяма, но пък е много готина. Във филма съм една идеалистка, учителка по френски… Близките ми знаят, че много харесвам френския език и даже често в компания се шегувам, говорейки на „френски” - измислени думички с френски акцент, нали се сещаш, не наистина (смее се). Филмът всъщност е комедия, а моята героиня говори основно на френски във филма. Готина е ролята ми, не е главна, но е запомняща се.
Ти как се приемаш повече – като комедийна или като драматична актриса?
Участвах в една постановка, в която изиграх 9 комедийни роли – „Посещение на млада дама” се казва. Тя е независим проект, който ще обиколи страната. Открих, че мога да бъда и добра комедийна актриса.
Как беше да работиш отново със Саня?
Ами основно работих с Ники, защото героините ни със Саня нямат много допирни точки във филма. Беше много забавно, защото това лято снимахме в едно село – Лещен, прекрасно място, с едни такива стари къщи… Не го усещах, като някаква работа, много леко мина, приятно. Бяхме там пет дена. А самият филм иначе се снима и в Париж…
Ти ходи ли там?
Не, не… (поглеждам я въпросително)… просто моята героиня няма работа там (смее се). Тя е една селянка. Тя си е в нейния свят, моята героиня (смее се)...
Намери ли нещо от себе си в нея?
Да. То и тя ми помогна да се върна към себе си… Една такава мечтателка е…
Какви са предметите, които си ми донесла?
Идеята им беше да са важни за мен предмети, нали?
Да. Или това, или такива, които подсказват какъв е твоят стил в моден аспект.
Аз нямам стил, толкова съм разностилеста (смее се).
Добре, на токчета или на ниски обувки?
Всякак.
Аз пък винаги съм те виждала на токчета.
Ее, не, промених се.
Кога, когато се завърна?
Ами да, откакто се завърнах тука, от една година, все на ниски обувки ходя (избухваме в смях) Иначе обичам и спортно, и елегантно, и всякак. Не робувам на марки изобщо. Каквото ми хареса, си го взимам.
Ходиш ли на козметик?
Задължително на почистване всеки месец. Това винаги съм го правила.
Дай да видим предметите:
Това е моето упование. Ето така издържам на всичко. Това са молитви, които просто ти дават устои в живота, помагат ти да се справиш в трудните моменти.
Ти си религиозна?
По-скоро съм силно вярваща. Защото не деля религиите - за мен бог може да бъде в различни превъплъщения. Не деля християнство от мохамеданство, от будизъм. Но съм много силно вярваща, да. Не я нося в дамската си чанта, но всеки ден използвам. Ако пътувам, задължително си я взимам в багажа.
Забравих ти сърцето, имам едно сърце-висулка, което е важно за мен. Но… мисля да снимаме часовник – защото винаги нося. Не конкретно този, просто часовник.
Защо?
Това е единственият аксесоар, който винаги нося – може да съм без обеци, гривни, пръстени, но часовник - задължително. Просто ми харесва да знам колко е часа (смее се).
Третото е снимка на моите деца. Двете ми кученца – Хуго и Тифани. Винаги си я нося в портфейла.
Ти всъщност искаш ли вече да имаш деца?
Не ми е цел. Сигурно ще поискам по-силно някога, но засега все още не се е събудил майчинският ми инстинкт.
Какво ти предстои сега?
На 14 март е премиерата на филма „Чужденецът”, а на 21 имам представление в „Сфумато”. То се казва „Аз съм актриса” и е ателие. Играе се веднъж в месеца. Иначе чакаме да стане топло, за да пътуваме с „Посещение на млада дама” из театрите в страната.
Накрая се разделяме и тя ми казва „Моля те... искам да те помоля да ме наричаш вече Елена. Аз съм Елена.”. Добре, Елена... Знам, че всичко с нея ще е наред, независимо какво говорят хората или какви избори прави за личния си живот. Защото Елена Е актриса Колева. А и нали вече не е чужденец за самата себе си?
