Дани Милев е многопластова личност – музикант, член на Контролния съвет на „ПРОФОН”, данъчен инспектор, общински съветник в Костинброд, съпруг, баща на две деца. Два пъти кандидатства в Консерваторията, но не е приет. Записва се в Икономическия институт. След като се дипломира, е директор на училището в Костинброд, където е роден. Работи дълги години като данъчен инспектор, което му носи и негатив – година и половина лежи в затвора. През годините е правил музика за редица изпълнители, бил е и музикален редактор на форматите „Х Factor”, „Денсинг Старс”, „Вечерното шоу на Азис”. Гледахме го като участник и във „ВИП Брадър”. Намирам го в Гърция. Благодарение на приятели, преди 5-6 години отива със семейството си там и оттогава всеки месец, независимо дали е зима, пролет, лято, все е там. За пътуванията си, за децата и съпругата си, за избора да бъде артист с поглед към управлението на сродните права в музиката, и за икономическото образование, което му позволява да се занимава с финанси, Дани Милев разказва на брега на морето.
На заслужена почивка ли сте?
Моите приятели, които ме провокираха да избера гръцкото море, са Богомил Бонев и Нона Йотова. Богомил ни покани да вземем една къща под наем преди време и така... Лека-полека купих кемпер и сега с моята съпруга и децата обикаляме, където пожелаем. Не само в Гърция, разбира се. Относно работата, истината е, че много проекти правя едновременно. Завършвам авторски албум, работя с Мариана Попова, с Нона Йотова... Общо взето слушам какво се случва и гледам да съм в час. За съжаление, в България нашата прекрасна работа не е най-доброто нещо на света. Би било хубаво да се занимавам с един, максимум с два проекта, но не е така. Това не ми позволява хем да изкарвам добри доходи, хем да работя за имидж. Затова трябва да правя няколко проекта едновременно. Работя над албум с Мариана Попова, като първата песен е готова. Направих аранжимента й, оркестрацията със симфоничен оркестър, само Мариана трябва да изпее песента. Тя е бременна в момента, все й става лошо, но да е жива и здрава, по-добре да мислим за бебето. Защото, ако една бременност е трудна, най-важен е крайният резултат – да има деца, да има усмивки.
Като казахте деца – тази година май бяхте „абитуриент”?
Да, моят син Сава беше абитуриент. Но е един от малкото млади хора, които не пожелаха да отидат на бал. Каза, че 90 и няколко процента от съучениците му слушат чалга, а това не е неговата музика. Въпреки че аз работя с попфолк изпълнители, но единствено като бизнес. Моят син и моята дъщеря, без да съм ги спирал и да съм забранявал някой тв канал да се пуска у дома, те сами са си избрали какво да слушат. И в тази връзка моят син предпочете да откаже да отиде на бал. Но си направи едно хубаво тържество в Драгоманско с около трийсет души... Той е на 19 години и тази година ще му бъде нулева – няма да кандидатства. Първо ще завърши British Council и след това ще реши къде да учи. Аз не съм от тези родители, които могат да го изпратят на някакви кой знае какви места. Но ще му помогна да отиде и да завърши, където пожелае.
А дъщеря ви?
Маги догодина ще е абитуриентка... Вече е сънувала роклята, с която иска да бъде. С нея може би ще бъде по-различно преживяването около бала.
Тази година станахте на една хубава възраст – 50 години. Това накара ли ви да се замислите, да си направите равносметка?
Аз се замислям върху много неща... Най-интересното е, че колкото и да навършваш, колкото и годините да напредват, някак си мислиш, че не е много. От друга страна, човек си дава сметка, че не е малко. Знаем, че когато духът на човек е млад, той продължава да е млад и в мислите си, и в лудите си постъпки. Но и рутината леко уморява от безсмислените битки. Това е свързано с опита и възрастта, с преживяното и видяното, което може би се нарича мъдрост, а може би се нарича и умора на тялото, защото и това го има. Всичко се променя, това е логично, но от друга страна изобщо не чувствам някакви лоши неща. Напротив, чувствам се по-добре от всякога. Успях да овладея подаграта си... Ето, като ми звънна, с жена ми отидохме с колелета на 15 км да пием мохито и се върнахме с тях. Сега сме на плажа... ей такива неща! Уикенда бяхме на гости на Мариана, след това отидохме в Дамасцена, после на Шипка, където изкачихме всички стъпала догоре. Децата не бяха ходили. Върнахме се, преспахме на брега на язовир „Копринка” в кемпера, след това отново отидохме в Дамасцена, после в Копривщица... Чувствах се прекрасно!
Може ли да се каже, че сега откривате красота, на която не сте обръщал внимание преди това?
Има такъв момент, погледът на човек се изменя с годините – започва да вижда красота в други места. И това е много приятно, защото винаги можеш да се наслаждаваш. Като ученик съм бил в Копривщица и споменът ми от там е, че щях да умра от студ. През 90-те бях в една станция, където ходеха всички данъчни, защото и аз бях такъв, и беше страшен студ. Сега навсякъде имаше красиви къщи, цветя, зеленина... Тогава там преживях бялата смърт, видях всички мечки... Оттогава дълги години си носех печка в колата. Сега хотелите се промениха – чистички, с бели чаршафи...
А и вече не сте данъчен инспектор...
Е, да, вече 10 години не съм данъчен инспектор. Но това е приятно време – 14 години от живота ми е, нямам за какво да се сърдя. До ден днешен имам приятели, с които се виждаме. Придобил съм и финансов, и мениджърски опит, много умения имам и при преговори, което за бизнеса е страхотно.
Как избрахте да се занимавате само с музика?
То животът си ми показа... В Консерваторията не ме приеха, а икономика – веднага влязох да уча и така се завъртя животът. Занимавах се с икономическите въпроси на училището и гимназията в Костинброд, където бях директор...
Истината е, че сме единствената страна, която няма звезди. Дори и нашите съседи имат. Интелектуалната собственост, която не може да се пипне и види, е недооценена. Всички творци, които ченуват в „ПРОФОН“ и в „Музикаутор“, получават регулярно отчисления за използването на техния репертоар, било то в медии, в програмния пакет на кабелните телевизии, в магазин, в столичен мол например. Има голям проблем в събирането на приходите от публичното изпълнение – това е музиката, която звучи на обществени места или се използва като добавена стойност към бизнеса на хотели, фризьорски салони, ресторанти, клубове... Ако не се лъжа, до момента само 15% от търговските обекти у нас плащат права на песните, които звучат в тях. Останалата част от пазара остава в сивия сектор, а това удря директно по джоба на артистите.
От началото на 2019 г. обаче общинските инспектори, които проверяват за техническата изправност на едно заведение, ще следят и за уредените права за музика. Смятате ли, че това ще се отрази положително на изпълнителите?
Добрата идея на това е опазването на правата на интелектуалната собственост. Но тези проверки не трябва да се превръщат в някаква полицейщина. И вярвам, че няма да е така. Хората трябва да се научат, че не може да имаш нещо ей така, защото ти харесва. Те трябва да осъзнаят, че това нещо не е тяхно. Въобще използването на чужд продукт не е редно. Трябва общините, държавата да се погрижат това да стане ясно. Парите, които биха се отчитали от подобно нещо, не са големи. Но собствениците трябва да знаят и да свикнат с това, че дължат едни 2 лева, 3 лева... Да се научат, че не може да се краде!
Смятате ли, че за да постигне нещо човек, трябва да покаже характер?
Не ми е безразлично какво се случва с моя продукт, което може би идва и от икономическото ми образование. Като правиш някакви неща и ги хвърляш, какво става с тях? От тях може да създадеш нещо гениално, може да не създадеш нищо. Трябва да се опиташ да ги пласираш, защото годините си минават и какво остава? Важно е какво остава след нас, какво оставяме на децата...
Жена ви вероятно помага всичко това да се случва – да се доказвате като музикант и родител?
Познаваме се с Цвети от училище - и тя помага, и аз. Такова семейство сме, че никога няма да се чуе някой да говори на висок тон у нас. Намерили сме се, наистина! И Цвети никога не е била примадона. Имаме и едно малко куче – Чарли се казва, което е порода чихуахуа и хич не обича да се къпе.
