Bulgarian Cartrader бързо ускорява международния си успех с всяка завъртане на планетата около Слънцето, а тази година ще имаме възможността да го гледаме и слушаме в България в рамките на Sofia Live Fest.

Наскоро Даниел Стоянов, както е истинското име на Bulgarian Cartrader, пусна най-новия си видеоклип към сингъла "Soul Is The Price", както и едноименното EP - само като малко преди това софиянецът спечели престижната музикална награда Music Moves Europe по време на фестивалът ESNS през януари 2024 г.

Снимка: Jan Kapitän

В EP-то си той се впуска в трансформиращо пътешествие от студено пренебрежение до славата и триумфа, а за всички, които все още не са се докоснали до същността на артистизма на Bulgarian Cartrader - способността да превръща най-мрачните моменти от живота в хармония от красота и дълбока истина - ще могат да направят това на 22 юни, когато Даниел ще изнесе концерт на фестивала в Арена София, Столичен Колодрум. 

Разговаряме с Bulgarian Cartrader, за да ни разкрие малко повече какво да очакват неговите фенове от участието му на музикалния фестивал, както и всичко ново около него, за което е важно да знаем.

В какъв житейски период те намираме в момента?

В студиото съм, започвам да записвам идеи за втория си албум. После ще взема сина ми от детската градина. Такъв ми е животът в момента.

Представи музика си с твои думи - така, че всеки да иска да те чуе на живо.

Пея на английски. Опитвам се да създавам моята версия на поп музика. Деведесет процента е повлияна от западната инди музика, а десет - от балканската ми  кръв. Опитвам се да правя музика, която за моята душа и уши звучи нова и изненадваща.

Снимка: Jan Kapitän

Кое беше първото нещо, което ти оказа истинско влияние в музиката?

Това бяха дискове на родителите ми. Те купиха една уредба и към нея имаше няколко диска – класическа музика от Вивалди до Брамс. Имаше и някои поп неща – като Queen, Dire Straits и Майкъл Джексън. Това е първата музика, която съм слушал интензивно. Добра музика.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?

Трудно ми е да отговоря. Мисля, че са много неща. Обаче "вдъхновение" като един ритъм, в който човек трябва да влезе. И като влезе в този „поток“, той може да бъде вдъхновен от една книга или от нещо, което някой приятел му е казал. Трудното е човек да влезе в този ритъм и душата му да попива, да рефлектира бързо. Точно този ритъм ние всички творци го търсим.

Кои са любимите ти изпълнители?

Много са. Аз слушам постоянно музика. Трудно е да се изберат любимите. Онзи ден слушах „Бийч Бойс“ и Metronomy. Тази сутрин слушах една млада певица, казва се Lola Young – много хубава музика и красив глас. Бек харесвам. Принс винаги е хубаво човек да слуша, за да види колко хиперкреативен е бил и това да го инспирира.

Снимка: Jan Kapitän

Какво е чувството, което искаш да споделиш с музиката, която създаваш?

Това е интересното на музиката - човек може да не знае, че създава това чувство у слушателите. Има песни, които хората много различно усещат, в сравнение с това как аз съм я усещал, когато съм я писал. Има песни, при които усещането е ясно, но има и такива, при което е „шифрирано“ и всеки по друг начин го изпитва това нещо. Аз толкова инстинктивно работя, че нямам представа какво чувство създавам и го виждам едва по време на концерти или след като ми разкажат – чак тогава разбирам какво усещане съм създал. Това е едно от най-интересните неща в музиката, които все още изследвам.

Като човек на изкуството, имаш ли някакъв водещ лайтмотив или движеща философия – и какви?

Усещам, че с всяка песен, която успявам да завърша, се опознавам по-добре. Имам такова чувство – че търся нещо, че търся себе си в музиката. Като успея да завърша нещо, тогава имам усещането, че съм намерил нещо,  една частица от мен. Затова лайтмотивът ми е, че няма значение дали една песен е успешна или не – това не трябва да има водеща роля. Най-важният мотив е човек да бъде креативен, защото лично на мен това ми дава едно щастливо усещане. Искам да съм щастлив човек, затова искам да съм креативен. За да бъда креативен, трябва да работя, да завършвам неща, да вземам решения и да раста с всичко, което излиза от това.

Какви са настоящите ти проекти – песни, видеоклипове, концерти, албум и прочее?

В момента работя на рутинен принцип. Гледам всеки нов ден да науча нещо от големите в музиката. Слушам това, което смятам за добра музика - и след това я анализирам, но без да прекалявам. После инстинктивно почвам да правя музика и усещам, че влиянията влизат в това. Вървя към създаването на втория си албум.

Какъв тип песни се опитваш да създаваш?

Опитвам се да направя този труден шпагат между неща, които са поп – които по-голяма публика може да разбере и да усеща – и същевременно да ги съчетая с неща, които биха се харесали на хора, които слушат много инди музика. Много неща в поп музиката виждам, че са продуцирани добре – много по-добре, отколкото аз мога да ги направя, но са ми малко скучни. Същевременно ми се иска да достигна до много хора, обаче никога не мога да завърша песен, която ми е скучна, защото усещам, че копирам някакъв стил, защото е успешен. Такива неща нямам достатъчно хъс да ги довърша. Така че се опитвам да намеря този компромис в музиката. Интересна музика за мен е, когато всяка минута нещо изненадващо влиза, еволюира, звучи естествено, не е претрупана – с колкото се може по-малко елементи да се разкаже една мелодия и история.

Откъде черпиш идеи за парчетата си?

Записвам постоянно на телефона ми идеи и мелодии. Те много често са реакция на това, което слушам. Може понякога да са звучи от улицата – една комбинация от тонове в хиперкреатвини моменти. Понякога просто слизам по стълбите до супермаркета, хрумва ми някаква идея, записвам я и по-късно се опитвам да видя в студиото дали нещо интересни ми хрумва към тази идея.

Какъв би бил мечтаният ти музикален проект – ако се намираш в абсолютния свят, където няма лимити?

Мечтата ми е да мога да свиря по световни сцени. Да участвам на големите световни фестивали. Да имам концерти, които са между 500-100 души на вечер. Това е чудесно като преживяване както за изпълнителите, така и за публиката. Искам да направя 2-3 албума, с които се гордея. След това има много други креативни области, в които искам да се развия. В момента правя музика и това е главната ми цел. Пред НДК много ми се свири – да се освети сградата и пред нея да има сцена.

Как смяташ, че българската и европейската публика приемат музиката ти? Мислиш ли, че има осезаема разлика?

Мисля, че музиката, която правя, е за една фина публика. На концертите ми в България съм видял точно тази публика, която идва на участията ми в Брюксел или Берлин. Хората слушат в Спотифай същата музика и търсят интересното, новото, нетипичното -  а не това, което постоянно върви по радиото. Виждам, че в България има една нова креативна генерация, която също се опитва сама да прави такава музика. Там ще има голямо развитие в бъдеще.

Как смяташ, че музиката ще звучи към 2050 г., да речем?

Този въпрос често си го задавам. Но не мога да си отговоря, разбира се. Само спекулативно мога да кажа, че със сигурност AI-генерираната музика ще бъде част от спектъра. Ще има големи контрасти – ще има музика, която е толкова човешка, толкова свързана с хората, както никога преди. Ще има и музика, което ще върви на места като супермаркетите – и това няма да бъде музика, която е направена от хора.

Продължи да четеш