Боряна Братоева е много живо и лъчезарно момиче, което се вълнува от сърце за всичко, което й се случва. И има защо – едва във втори курс е избрана да участва в новия сериал на bTV „Седем часа разлика”.
Всъщност тя е учила рисуване, след това се е запалила по математиката, накрая се е впуснала за две години в дебрите на правото и всичко това, за да реши накрая, че мястото й е в артистичните среди. Обожава френското кино (обича да гледа най-тежките и драматични филми в компанията на баща си, с когото споделят еднакъв киновкус), да спортува и работата си. Но няма да бързаме с обобщенията, по-добре вижте сами какво ни каза Боряна в един слънчево-прохладен есенен следобед:
Разкажи ми как се случи това да си част от екипа на „Седем часа разлика”?
И аз не знам точно как се случи. Беше много странно, изненадващо и още не мога да повярвам. Всъщност уча в НАТФИЗ и от време на време идват да ни снимат от различни кастинг агенции. Извикаха ме на този за сериала. Нямах много време да се подготвя чак толкова детайлно, защото в същия ден имах много репетиции в Академията. Бях с научен текст, някакви намислени неща… но явно съм била себе си и съм показала нещо, което са харесали. След това ми се обадиха…
Подскочи ли от радост?
Бях в шок. Винаги съм си мислела, че ако ми се случи подобно нещо в действителност ще заподскачам, обаче всъщност бях супер шокирана и си помислих „Това наистина ли ми се случва?” Обаждането съвпадна с гостуването на майка ми при мен, в София. На следващия ден трябваше да кажа дали съм съгласна да подпишем договор. И сутринта, когато се събудих я попитах „Аз дали не съм сънувала вчера, случи ли се това, което си мисля?” И тя ми каза „Не, не, не, спокойно, не си сънувала” (смее се) Обадих се и така стана всичко.
Плаши ли те камерата?
В началото имаше доста голяма доза притеснение, но екипът ни е много добър и те предразполага към работата. И не само екипът, също и всички актьори създават много добра работна атмосфера. Приемам работата си като удоволствие, не е по задължение тип: „Сега съм на снимки, трябва да отида”, не е така при мен.
Разкажи ми повече за героинята ти Мая – идентифицираш ли се с нея по някакъв начин или гледаш на образа като на нещо, за което ти се налага да промениш много в себе си, за да го изиграеш?
В началото ми беше по-трудно, но сега вече смятам, че по някакъв начин съм я намерила и тя е станала част от мен. Зодия Близнаци съм и въпреки това не мога да кажа, че тя е вторият близнак в мен, защото нямаме чак толкова много допирни точки.
По какво се различавате?
По това, че аз съм израснала в невероятно семейство, а Мая само с майка си, която е корумпиран съдия, има доста връзки с мафията, което на мен не ми се е случвало – майка ми е детска учителка. Не съм попадала в любовен триъгълник. А и не мога да кажа, че тя е разглезена, но е имала доста повече материални неща от мен. Ако ме питаш по какво си приличаме - мисля, че е по чувството за хумор, защото и тя има странно виждане за това кое е смешно.
Твоята героиня не е много суетна?
Тя е суетна, но само когато трябва да излиза с приятеля си. Иначе е по-небрежен тип, като мен.
Интересуваш ли се от мода?
Да, интересно ми е да знам какви са модните тенденции в момента, но не ги спазвам. Предпочитам да се обличам с удобни дрехи.
Все още нямаш роли в театъра?
Не, засега още репетираме само откъси – аз съм във втори курс, но ми се иска да играя и там.
Знам, че в НАТФИЗ е много напрегнато и постоянно сте на лекции – как успяваш да съчетаваш следването със снимките?
Много съм благодарна на преподавателите си, че проявяват разбиране. Гледам да снимам, когато имам почивки от НАТФИЗ. Няма случай, в който да съм си казала „Сега за снимките трябва да съм отпочинала и няма да ходя на лекции”. Случва ми се да съм сутринта в НАТФИЗ, следобед да снимам и вечерта пак да се върна в Академията.
Каква музика слушаш?
Зависи. На различни периоди съм. Напоследък като се събираме с приятели обичаме да си пускаме рок. Харесвам много „Red Hot Chili Peppers”, в момента е много модерна Адел, която обожавам - с няколко мои приятелки сме й луди фенки. Фенка съм и на Zaz, но тя е малко по-алтернативна певица. Скоро имаше участие в Сърбия, където не можах да отида заедно с няколко мои много близки приятелки (които ходиха), защото трябваше да снимам и много съжалявам, че я изпуснах (усмихва се).
Обичаш ли да четеш книжки?
Да, но откакто съм в НАТФИЗ нямам много време и наблягам предимно на пиеси.
Спортуваш ли?
Тренирала съм плуване, тенис. Опитах се да тренирам стрелба, но бях много малка и не стана. Тренирала съм също и народни танци… обичам спорта.
Можеш ли да пееш?
В момента имаме много добър преподавател в НАТФИЗ, който усещам, че ми помага да овладея техниката не пеене (смее се) – ако мога така да я нарека. Честно казано този кръг от кандидатстването ми много ме притесняваше.
Какво изпя тогава?
Бях си избрала „Непознати улици” на Мери Бойс Бенд, обаче вечерта преди изпита я запях и осъзнах, че всъщност не мога. Реших, че ще изпълня каквото ми дойде на момента. Бях записала, че ще изпея онази песен. Излизязох на сцената и те ме питаха „Да пуснем ли сингбека” и аз бях „Ами, не, ще ви изпея... „Рипни, Калинке””(смее се).
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
Много обичам да ходя на палатки. На къмпинг. Това лято бяхме 10 дена с приятели на „Градина”, но аз не трябваше да почернявам заради филма…
И какво направи?
Постоянно бях под чадъра с дългите ръкави (смее се). Но пък беше много готино заради хората, с които бях и това с почерняването беше неудобство само между другото.
Ти пък как си издържала, аз много щях да се ядосвам…
Ами аз съм, така да се каже, едно морско момиче от Варна и много бързо хващам тен, обичам да се пека… Но в случая нямаше кой знае какво значение, въпреки това неудобство си изкарахме страхотно.
Липсва ли ти Варна?
Точно в този момент е доста дъждовна, но въпреки това много ми липсва. Там атмосферата е друга, когато се прибера едно от първите неща, които правя, е да отида да видя морето, то ме зарежда супер много и ми дава усещане за свобода. Е, тук си имаме Витоша, но честно казано аз си предпочитам морето.
Приятелите ти от Варна радват ли се за теб?
Да, те не можеха да повярват, когато разбраха, защото аз много не се хваля. Може би един месец преди началото на сериала (защото бяхме започнали да снимаме доста преди това), някои мои приятели бяха видели реклами и бяха „Ама, ти защо не каза, как може?”(смее се).
А как всъщност реши да станеш актриса?
Учила съм право две години, но винаги в главата ми, докато съм гледала филми и сериали, съм си мислила „Дали някой ден и аз пък няма да мога да бъда там и да покажа какво мога?” Тогава във Варна се организира една актьорска школа и реших да се запиша. Видях обявата съвсем случайно. За пред майка ми беше „Този курс ще ми помогне в правото, за да не се притеснявам да говоря пред хора”… Но аз съм от такова семейство - адвокати са чичо ми, леля ми и дядо ми, и аз се бях захванала с това, защото смятах, че по-бързо и по-лесно ще се реализирам, а и е наистина една много хубава професия. Според майка ми този курс нямаше да ми помогне особено за адвокатската работа (смее се), но го сметна за моментно увлечение и аз се записах. Там се запознах с хора – на моята възраст, малко по-големи и по-малки, които обаче бяха обгърнати от невероятна енергия, която напълно ме завладя. По-голямата част от тях щяха да кандидатстват в НАТФИЗ и започна и мен да ме тресе една треска „Защо пък и аз да не се пробвам, какво ли ще стане…” Нямах много време да се подготвям…
От първия път ли те приеха?
Да, което е странно, защото се подготвих за един месец. Нямах възможност за повече, защото бях заета с правото и с университета. Но пък ходих на един фестивал в Шумен и още повече се зарибих да се подготвя и да кандидатствам - независимо от всичко. Не излизах от нас – само репетирах и ходех на уроци и… не знам как стана, но ме приеха. Бях сигурна, че на всеки от кръговете ще ме скъсат.
Има ли човек, който те вдъхновява?
В момента ме вдъхновява (и то няма да е изненада) – Ваня Цветкова. Срещата ми с нея ме накара да осъзная колко важно е да продължавам да правя това, което правя, да не се отказвам и че трябва много да се трудя. Тя ме вдъхновява изключително много, възхищавам й се не само като на актриса, ами и като на човек.
Страх ли те е, че сега, когато вече си позната, ще започнат да търсят някакви негативни неща у теб, ще търсят скандали, каквото е типичното отношение у нас към хората, които ги дават по телевизията?
Не ме е страх, стига да не се пишат лъжи. Притеснява ме това дали ще мога да покажа какво мога и какво съм научила досега... защото имам много още да уча. Виждала съм, разбира се, негативни коментари за себе си. Ако смятам, че съдържат някаква доза истина в себе си, си взимам бележка, не ги отминавам просто така.
Усещаш ли, че си на мястото си, че си намерила вече своя път?
Да, все пак доста неща загърбих – не само семейство, приятели, това което съм учила две години (а съм вложила много труд да вляза и там) – и всичко оставих, за да следвам мечтата си. Но мисля, че е имало за какво.
Какво искаш да ти се случва занапред?
Искам да продължа да правя това, което и в момента. Не само в телевизията, но и в киното, а и в театъра. Макар че то не става само с талант, трябва и много труд, а аз много искам да покажа, че доста съм се трудила. И си пожелавам да съм здрава, защото то без здравето…
