Разказът за първото раждане на сина на Анна в Москва може да прочетете тук. Днес ще ви разкажем как на бял свят се е появила малката й дъщеричка - в България, София, Шейново. 
БРЕМЕННОСТТА

Бременността си в София следях при лекар в Студентска поликлиника. Но имам чувството, че и без ежемесечното мерене на кантара и на кръвното можех да мина.

Най-важното за второто ми раждане беше съпругът ми да бъде при мен, както беше с първото раждане. След четене във форумите и ходене на място в дните на отворени врати, избрах да родя в Шейново. Там ни казаха, че за услугата се плаща 350 лв. на място в момента на раждането.

В 10 часа вечерта влязох в болницата. Обясних в приемната, че мисля, че раждам. Записа ми данните, с леки прекъсвания в моите обяснения, докато имах контракции. Нямах такива силни болки като при първото раждане. Прегледаха ме и лекарката беше много учудена:

- А! Ти има разкритие 8 см. По-бързичко тогава.

Помолих съпруга ми да ми даде чехлите, но и той като знаеше как се случиха нещата предния път, реши, че ги искам, но не веднага. За разлика от него, лекарката ми казваше да побързам, за да не родя в асансьора на път за родилното. Излязох пак, за да го помоля да ми даде чехли, а той си играеше на телефона. Но този път вече разбра, че съм сериозна.

УСЛОВИЯТА В БОЛНИЦАТА

Дадоха ми нощница, халат и ми казаха да си взема душ в банята. Контракциите ми вече започнаха да са на доста често – 3 минути. По душа се чувствах много добре, не исках да излизам, но пък и никой не ме потърси около 40 минути. Когато започнаха по-силни контракции, вече излязох.

В стаята бяхме 6 момичета, като леглата не бяха разделени едно от друго и можех да виждам всички процедури, които правят на съседките ми. Не е много приятно! А и всичко е до теб – различни инструменти, някои от момичетата, които викат от болка...

Казах на лекаря, когато дойде да ме прегледа, че искам съпругът ми да е при мен. За да стане това обаче, трябвало да ме преместят в отделна стая. Тя пък не била затоплена, трябвало и някаква апаратура да се премести. Неговият съвет беше да си спестя тези 350 лв., защото всеки момент ще родя. Ако бях настояла обаче, със сигурност щяха да ми осигурят тази стая.

Мисля, че храната в болницата не беше подходяща за майки. Даваха неща, които кърмачките не трябва да ядат. В стаята имаше момиче вегетарианка, чиято майка постоянно й носеше специално приготвена за нея храна. В Москва преглеждат каква храна внасяш и не позволяват всичко. Забранено е месото, колбасите, майонезата, защото има вероятност да са развалени и отговорността, ако се случи нещо лошо, пада върху персонала.

РАЖДАНЕТО

Второто ми раждане беше много по-леко от първото. Всъщност след приема и душа, в родилна зала съм била за около 30 минути. Не можех да повярвам, че това е раждането. Веднага ми показаха дъщеря ми, дадоха ми да я гушна и сложиха гривничка на мен и на нея.

Съпругът ми беше пред вратата на родилното. Изнесоха му детето още преди аз да съм му написала смс, че съм родила. Той стои и чака да разбере кога може да влезе при мен, за да присъства на раждането, а те му изнасят дъщеря. Не знам от кое беше по-радостен от това, че има дъщеря, или от това, че не трябва да чака цяла нощ в болницата (смее се).
 
ПЕРСОНАЛЪТ

Единственото неприятно беше, че лекарката се опита да ме шие след раждането, без да ме е хванала упойката. Казах й, че ме боли, а тя „Е, чак пък толкова, много се глезите!”. Но все пак спря и изчака упойката да ми подейства.

За кърменето никой от персонала нищо не обясняваше. Трябва да разчиташ само на собствените си знания. В Шейново майките сами хранят бебетата си. От персонала даваха шишета с адаптирано мляко, но никого не са карали някого насила да дава. След раждането гърдите ми бяха доста напрегнати и раздразнени. В началото кърменето е доста болезнено. Първият път, когато ми дадоха бебето, то спеше и аз си помислих – защо да я будя, щ плаче, пък и мен ме болят гърдите... Може би след това сестрите са я премерили и като са видели, че не е по-тежка, на следващия път ми я донесоха заедно шише адаптирано мляко. Затова реших, че дори и да спи, ще я будя, за да суче.

Бебето не е стояло постоянно при мен, но бях благодарна, че я вземат, защото така успявах да си почина. А и знаех, че се грижат добре за нея.

ИЗПИСВАНЕТО

В Русия не се налага да имаш готово име за бебето си още при раждането. До месец след това можеш да отидеш в общината и да запишеш името или пък да го смениш. Тук ме изненадаха с това, че трябва да кажа име, за да го впишат в акта за раждане. А ние име не бяхме измислили. Имахме няколко идеи, но на никоя от тях не се бяхме спрели и не бяхме харесали изцяло. Името Даниела видях в едно списание. Мисля, че беше на някоя журналистка, писала статия. Хареса ми, обадих се на съпруга ми и му го предложих. Оставихме си един ден да помислим и решихме, че ще е това.

Излизането ни от болницата се отложи с един ден, тъй като предстоеше официално откриване на залата за изписвания в Шейново. По повода раздадоха на всички родилки нови, жълти нощници, вместо белите, прани няколко пъти. В деня след церемонията за изписване чакаха около 20 майки с бебета. Доста бавно се случваха нещата, което беше и малко изнервящо. Но пък всичко с нас двете беше наред, така че смея да твърдя, че съм абсолютно доволна от раждането си в Шейново.