Ал Пачино е измежду онези холивудски имена, които нямат нужда от представяне. Филми като „Серпико“, „Белязания“, „Жега“ и „Кръстникът“ са достатъчната му визитна картичка, която поколения хора ценят и са гледали многократно, без да им омръзне чарът и отдадеността, с която актьорът се превъплъщава във всяка роля. Той е може би един от най-известните актьори на планетата, но има само един-единствен „Оскар“ - за филма „Усещане за жена“. Интересен факт от личния му живот е, че той е алергичен към холивудския блясък и макар безспорния си успех сред жените – никога не се е женил.
На 25 април 1940 година в нюйоркския квартал Бронкс се ражда Алфредо Джеймс Пачино. Родителите му се развеждат, когато е много малък. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.
Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“, режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. Следват второстепенни роли. Записва се да учи в прочутото „Актърс студио“ на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на „Чарлс“ в Бостън, където се появява в редица постановки. През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата „The Indian Wants the Bronx“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
Пробивът в киното идва, благодарение на Копола
През 1969 година Сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 г. във филма „Me, Natalie“. Малко след това получава и първата си главна роля в „Panic in Needle Park“ - 1971 г. Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „Кръстникът 2“ (1974).
През 2015 година актьорът, който не се наслаждава особено много на славата, заявява в интервю за британското издание „Телеграф“ относно сполетялата го известност след „Кръснтикът“:
„Чувствах се странно. И не особено позитивно. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, отколкото тогава. Може би защото вече, благодарение на медиите, е много по-лесно да станеш известен.Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, защото знаех, че светът ме наблюдава. Винаги съм бил самотник и много чувствителен. И все още съм. Да бъдеш аутсайдер е част от това да бъдеш артист. И трябва постоянно да си нащрек.“
Успехът вече е постигнат и за Пачино следват само паметни роли. За ролята си на неподкупно ченге в „Серпико“ той получава две номинации за „Оскар“. Следва ролята на адвокат в „И справедливост за всички“ („And Justice For All“, 1979), която му следваща четвърта номинация за академична награда „Оскар“.
Вижте как печели първия си и единствен „Оскар“ и защо никога не се е женил>>
Следват филми, които са приети още по-добре от критиката и първият и единствен „Оскар“
Следват „Белязания“ и „Море от любов“, както и режисьорският му дебют в „Local Stigmatic“ (1989) и „Looking for Richard“ (1996 г.). След това идват „Dick Tracy“ и „Кръстникът 3“, „Усещане за жена“. След толкова много номинации Ал Пачино най-после печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля именно в „Усещане за жена“, където играе сляп ветеран. През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера, а през 2011 г. на кинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество.
Личен живот, белязан от много връзки, но нито един брак
Пачино никога не се е женил въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли д'Анжело. Чарът и успехът му сред жените е безспорен, но актьорът никога не е заставал пред олтара. В интервю за британския „Телеграф“ през 2015 година Ал заявява, че не се е оженил, защото да си влюбен било достатъчно. И все пак съжалява:
„Не се женя, защото когато си влюбен, това така или иначе е максимумът на чувството. Но да си призная, съжалявам, че не се ожених няколкото пъти, в които бях влюбен.“
През 1989 г. от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. От една от последните си сериозни връзки, тази с актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г., има две деца – близнаците Антон и Оливия.
