Артър Милър е един от най-влиятелните драматурзи на XX век, който придобива световна слава, след като се утвърждава както сред интелектуалците на Ню Йорк, така и сред елита на Холивуд.
Той е автор на над 30 пиеси, включително класиките „Салемските вещици“ и „Смъртта на търговския пътник“, както и на множество сценарии и есета. Роден на днешната дата през 1915 г. в Ню Йорк, Милър принадлежи към поколение, което преживява бурните времена на Голямата депресия, двете световни войни, Студената война и идеологическите конфликти между комунизъм и капитализъм.
Артър Милър е син на поляк и американска еврейка. Баща му, Изидор, роден в Галиция, е самоусъвършенствал се в Америка човек, притежаващ фабрика за дамско облекло с над 400 работници. След настъпването на Голямата депресия през 1929 г., семейството губи почти всичко. Тази драстична промяна в социалното положение вероятно оказва силно влияние върху младия Артър. Впоследствие известната му пиеса „Смъртта на търговския пътник“, разглеждаща края на американската мечта, изглежда черпи вдъхновение именно от този опит. За да помогне на семейството, младият Милър работи на различни нископлатени позиции – от каране на такси до разнасяне на хляб, пише още БТА.
ПЪРВАТА МУ ПИЕСА НА БРОДУЕЙ Е ПРОВАЛ
Милър учи журналистика в Университета на Мичиган. След като печели награда за пиеса по време на студентските си години, той решава да се насочи към драматургия. Първата му професионално продуцирана пиеса, „Човекът, който имаше целия късмет на света“, разказва историята на автомобилен механик, чийто живот изглежда успешен, но главният герой потъва във вина и екзистенциална тревога. На Бродуей обаче пиесата се оказва провал и се играе само четири пъти.
Неуспехът не сломява Милър. Втората му пиеса, „Всички мои синове“, се играе 328 пъти и носи на автора първата му награда „Тони“. Творбата разказва за бизнесмена Джо Келер, чиято алчност води до продажбата на дефектни военни двигатели и смъртта на няколко войници. Базирана на истинска история, пиесата критикува капитализма и концепцията за американската мечта, изстрелвайки Милър на върха на театралната сцена в Ню Йорк.
"СМЪРТТА НА ТЪРГОВСКИЯ ПЪТНИК" - ШЕДЬОВЪР, НАПИСАН ЗА 24 ЧАСА
Милър споделя, че „Смъртта на търговския пътник“ му е отнела само „един ден и една нощ“ за написване. Пиесата разказва за застаряващия търговец Уили Ломан, чийто семеен живот и професионален успех са само фасада. Премиерата през 1949 г. му носи за втори път награда „Тони“, а също така и „Пулицър“. На 33 години, с две от най-известните си творби зад гърба си, Милър вече е утвърден автор, който не се страхува да критикува американската ценностна система.
През 50-те години Милър е призован да се яви пред Комисията за антиамерикански дейности, тъй като в младостта си е симпатизирал на някои комунистически идеи, а пиесите му поставят под въпрос американските ценности. Той отказва да назове други участници в леви събрания, на които е присъствал преди 15 години, и това води до тежки последствия: отнемане на паспорта, глоба и кратък престой в затвора. Присъдата по-късно е отменена, но Милър никога не забравя несправедливостта.
Несправедливото преследване на различни артисти през 50-те години на миналия век вдъхновява Артур Милър да напише „Салемските вещици“ (The Crucible), която в крайна сметка се превръща в най-изпълняваната му пиеса. Творбата е базирана на истинската история на процесите срещу вещиците в Салем, по време на които невинни жени са били несправедливо обвинени в практикуване на магьосничество. Както всяко произведение на изкуството, пиесата може да бъде интерпретирана по различни начини. Не е нужно обаче много въображение, за да се разбере паралелът между процесите срещу вещиците от ХVII век и масовата „червена истерия“, обхванала САЩ в средата на ХХ век и инициирана от сенатора Джоузеф Маккарти, който твърди, че американският елит е инфилтриран от комунистически агенти.
ТРИ БРАКА
През живота си, продължил 89 години, Артур Милър се жени три пъти. Първата му съпруга е Мери Грейс Слатери, с която имат две деца. Скоро след развода им той се жени за филмовата звезда Мерилин Монро. Широко разгласеният брак между еврейския интелектуалец и бляскавата холивудска звезда може да е изглеждал необичаен на пръв поглед. Но както Артър Милър споделя в едно интервю, „самата неподходяща комбинация да сме заедно беше за мен знак, че е подходяща“.
Въпреки че Мерилин приема юдаизма и прекратява снимането на филми, като рискува кариерата си, за да го придружава на изслушванията му пред Комисията за антиамерикански дейности, бракът им продължава едва пет години. Те се развеждат в Мексико през 1961 г., а Мерилин се самоубива малко след това.
Третата му съпруга е австрийската фотографка Инге Морат, за която се жени през 1962 г. Двамата остават заедно до смъртта на Инге през 2002 г. Тя ражда момиче и момче, с което общият брой на децата на Артър Милър става четири. Някои източници критикуват Милър за това, че е изпратил сина си от Инге - Даниел, който е със синдром на Даун, в институция.
Малцина знаят също, че Артър Милър е тъст на актьора Даниъл Дей-Луис. През 1996 г., докато работи по филмовата версия на театралната пиеса „Салемските вещици“, Даниъл посещава дома на драматурга, където е представен на Ребека Милър - дъщерята на писателя от брака му с Инге Морат. Те се женят по-късно същата година, на 13 ноември.
Малко след края на снимките на „Непригодните“ и финализирането на развода им, Мерилин Монро е намерена мъртва в дома си. Макар че някои конспиративни теории предполагат убийство, общоприетото мнение е, че смъртта й е причинена от случайно или умишлено предозиране с наркотици. Артър Милър не присъства на погребението. Както обяснява по-късно в есе, той смята, че погребението на Монро не е било нищо повече от медийно събитие. Той предпочита да я оплаче насаме, вместо да се присъедини към медийната истерия. Като се има предвид, че по това време вече е бил във връзка с Инге Морат, вероятно е искал да защити новата си партньорка, като не присъства на погребението.
След смъртта на третата му съпруга през 2002 г., Милър се влюбва в художничката Агнес Барли, която е с 55 години по-млада от него. Изглежда, че семейството му не е особено доволно от тази връзка. Само няколко часа след смъртта на Артър Милър през 2005 г. дъщеря му наредила на Агнес Барли да напусне дома, в който са живели заедно.
МИЛЪР В БЪЛГАРИЯ
В България първата премиера на „Смъртта на търговския пътник“ от Артър Милър е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ на 4 март 1964 г., с участието на Апостол Карамитев в ролята на Биф и Таня Масалитинова като Линда. Постановката е дело на Николай Люцканов. През 2011 г. Борислав Чакринов отново поставя тази емблематична пиеса на сцената на Народния театър.
През 1968 г. в същия театър се играе друга пиеса на Милър – „Цената“, режисирана от Моис Бениеш, с Апостол Карамитев в една от главните роли. Преводът е на Кръстан Дянков. Пиесата се връща на сцената през сезон 1992/1993 в постановка на Леон Даниел, този път със Стефан Данаилов в главната роля.
По-нова постановка по Милър в Народния театър е „Спускане от връх Морган“, режисирана от Николай Ламбрев-Михайловски през 2018 г.
Въпреки че връзките с жени на Артър Милър твърде често са го правили обект на сензационно медийно внимание, той все пак продължава да бъде помнен предимно като един от най-влиятелните световни драматурзи на ХХ век.
„Смятам театъра за сериозно дело, което прави или би трябвало да направи хората по-човечни, което значи по-малко самотни“, е една от най-известните сентенции на Милър.
Вижте повече за Мерилин Монро в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
