На 4 декември православната църква почита света Варвара, която е покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали "Баба Шарка".
Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
На други места Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
В с. Бобошево празникът на Св. Варвара се празнува с палене на големи огньове на кръстопътищата. Момците ги прескачат за здраве и се състезават коя махала ще запали най-големия огън, а момите месят питки и варят различни варива: жито, боб, ръж, ечемик, царевица, грах, леща и др. раздават на всички за здраве.
