Малко след полунощ в Припят. Ирина Стеценко току-що е направила маникюра си за сватбата, отваря балконската врата и се опитва да заспи. В съседния апартамент нейният годеник Сергей Лобанов спи на дюшек в кухнята. Изведнъж тишината е разкъсана от странен тътен.
„Беше сякаш летят много самолети едновременно – всичко бучеше, а стъклата на прозорците трепереха“, спомня си Ирина в разказ за BBC.
Сергей също усеща труса, мисли, че е леко земетресение и отново заспива. Никой от двамата не подозира, че само на 4 километра от тях се случва най-тежката ядрена авария в историята на човечеството – експлозията в Чернобил.
Сватбено утро под сянката на неизвестното
На сутринта на 26 април 1986 г. денят изглежда съвършен – слънчев, топъл, почти празничен. Но градът е напрегнат - по улиците има войници с противогази. Хора мият асфалта с пяна. Пазарът, необичайно за събота, е почти празен.
„Всички усещаха, че нещо се е случило, но никой не знаеше какво точно“, разказва Сергей. Властите успокояват, че „няма място за паника и всички събития могат да се приведат по план". Сватбата на годениците не е отменена.
Любов, смесена със страх
Ирина и Сергей сключват брак в Двореца на културата – място за церемонии и танци. Но всички усещат, че се случва нещо. Сватбата е някак тъжна, гостите тревожни и се усеща напрежение. „Сватбата беше… тъжна“, казва Сергей.
Само часове по-късно реалността ги застига. Приятел чука на вратата на младоженците посред нощ. Трябва да бягат, защото евакуационният влак тръгва в 5 сутринта. Ирина няма други дрехи със себе си и облича сватбената рокля, с която тича боса по улиците. От влака виждат сиянието на разрушения реактор.
„Беше като да гледаш в окото на вулкан“, казва Сергей.
Като на всички евакуирани, и на тях казват, че напускат за 3 дни, но те никога не се връщат у дома.
Нов живот и труден избор
Няколко дни по-късно Ирина разбира, че е бременна. Лекарите предупреждават за рисковете от радиацията и съветват много жени да прекъснат бременността.
„Страхувах се да родя… и се страхувах да направя аборт“, споделя тя. Въпреки това двойката взема трудното решение да задържи детето. И така месеци по-късно се ражда Катя – напълно здраво бебе. Днес тя има свое семейство, а Ирина и Сергей – внучка.
Любов, оцеляла въпреки трудностите
Животът им продължава, белязан от здравословни проблеми, съмнения и спомени. Десетилетия по-късно те са принудени да напуснат дома си отново – този път заради войната в Украйна. Днес живеят в Берлин. Едно нещо обаче остава константа в живота им – тяхната любов.
„След 40 години мога да кажа със сигурност – ние сме като игла и конец“, казва Ирина. „Правим всичко заедно.“
На 26 април Ирина и Сергей ще празнуват 40 години от сватбата си, а светът отбелязва кръгла годишнина от най-голямата и тежка ядрена авария, която човечеството е преживявало някога.
Вижте във видеото какво разказва "ликвидатор" от Чернобил 40 години след експлозията в четвърти реактор на електроцентралата:
