През месец май 1986 г. кореспондентът на вестник „Работническо дело“ Йото Пацов и колегата му Любен Антонов, кореспондент на радио София в Русе, са в Киев, за да отразяват турнето на български художествен състав. Научават за аварията в Чернобил и решават да посетят района. Консулът ни в Киев им дава колата си и така те стават първите чужди журналисти, допуснати в зоната само двайсетина дни след катастрофата.
Остават там само 2-3 часа, но дописките им са публикувани дословно от агенции като Асошиейтед прес и Танюг. В България техните материали са цензурирани.
Ето какво споделя Йото Пацов пред Ирена Григорова в предаването „Преди обед“ по bTV.
“Минахме през Припят. Бяхме и в болницата в Макаров. Говорих с пожарникар на 22 и милиционер на 20 години. Беше много тягостно, разстроих се, защото им оставаха десетина дни живот. Бяха се жертвали, за да изнесат обречените си колеги от централата. Трябвало е да стоят само 15 минути, но са решили да помогнат повече.
Накараха ги да облекат парадните си униформи и да се снимаме пред болницата. На една площадка имаше и две майки с колички. Познавайки вече демагогията, помислих, че вътре няма бебета и те се разхождат само заради нас. Да ги снимаме и светът да види, че няма нищо опасно. Отидох специално до количките, за да погледна. Оказа се, че има бебета.
Сега, 33 години след трагедията, на първо място си спомням момче с водоноска, което ни препречи пътя, като видя българското знаме. Оказа се, че е бесарабски българин, който иска да ни поздрави. Той ни каза, че мобилизираните в района са предимно от малцинствените групи – българи, гагаузи, татари...
След завръщането в София се хранихме един месец в правителствения стол, където готвеха диво заешко и червено вино заради антиоксидантните им свойства...
Преди четири години избягах от София. Върнах се в Ъглен, откъдето са предците ми“ - сподели Йото Пацов през юни 2019 г.
Целия материал можете да видите тук:
