.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Любопитни факти за сериала „Чернобил“ (и малко лични спомени)

Васил Богданов | преди 2 седмици
Снимка: HBO
Сериалът получи голямо одобрение от критиката и от зрителите

През пролетта на 1986 г. бях на 15 и добре си спомням притесненията около аварията в Чернобил. Официална информация почти нямаше и преобладаваха слуховете. „Мия двора с маркуч на всеки два часа заради децата“ и „Всички плодове и зеленчуци трябва да се мият продължително“ са реплики, които чувах постоянно. Появи се и виц: Кое е това, което уж не е голямо и опасно (според официалните недомлъвки), но постоянно намалява (пак според кратките информации в „Работническо дело“)? Отговор: радиацията.

Журналистът Димитри Иванов много пъти е разказвал как чул по западно радио, че шведите са засекли радиационен облак, чийто вероятен източник е Чернобил. Той решил, че шведите не знаят добре руски и затова в предаването „Всяка неделя“ съобщава за радиация от "Чорний бил". Цели пет дни преди официалната информация от Съветския съюз. Това предаване на „Всяка неделя“ не го помня, но помня как по българската секция на Би Би Си Лондон съобщиха за аварията. Баща ми се бръснеше и щеше да се пореже от уплаха. Тогава не разбирах защо трябва да се притесняваме за авария, която е чак в Украйна. Години по-късно научихме, че България е една от най-засегнатите държави от радиационния облак заради липсата на информация и адекватни мерки от страна на властите.

Ето защо гледам с голям интерес сериала „Чернобил“, който, признавам си, ме хваща за гърлото. Копродукцията на HBO и британската Sky Television е заснета за 16 седмици през миналата пролет, като по-голямата част от кадрите са направени в Литва. В едно предградие на Вилнюс, което с многото си панелни блокове наподобява евакуираното градче Припят, както и в изведената от експлоатация АЕЦ Игналина, наричана „сестра на Чернобил“, тъй като е от същото технологично поколение. В Украйна са заснети само малка част от финалните сцени.

Продуцент и сценарист на петте епизода е Крейг Мейзин (Craig Mazin), който е автор и на „Ергенският запой“ (части 2 и 3), „Самоличност на аванта“ и „Ловецът: Ледената война“.

От главните герои – ученият Валери Легасов (Джаред Харис), вицепремиерът Борис Шчербина (Стелан Скарсгард) – единствено ядреният физик Уляна Хомлюк (Емили Уотсън) не е реално съществуващ човек. Тя е събирателен образ на всички учени, помогнали за разследването на аварията,

Сериалът събира отново на екран Стелан Скарсгард и Емили Уотсън след участието им във филма на Ларс фон Триер „Порейки вълните“ (1996), който печели Голямата награда на журито в Кан.

Най-тежката сцена в сериала до момента (излъчени са три епизода), според мен е, когато заваряват в метална обшивка ковчезите на пожарникарите и на дежурните в АЕЦ по време на аварията. Полагат ги в голям, общ гроб, който се запълва с бетон, за да се намали радиацията от телата им. Кадърът, в който бетонът покрива напълно ковчезите, е покъртителен.

Сред пожарникарите, гасили пожара в нощта на 26 април 1986 г. без никакви предпазни средства, е и Василий Игнатенко. Във филма виждаме как малко преди да умре, съпругата му съобщава, че чакат бебе.

Заради липсата на адекватни решения и прикриването на информация по всички нива към Москва, евакуацията на градчето Припят започва цял ден след аварията. На хората се съобщава, че тя ще е само за няколко дни и трябва да вземат единствено личните си документи.

Около 600 000 души са изпратени в района на Чернобил, за да се справят с последствията от аварията. Над 4000 от тях умират от рак, предизвикан от огромните дози радиация, а други 70 000 получават трайни увреждания.

Хиляди деца в Украйна пият заразено мляко през пролетта на 1986 г. Около 6000 от тях са диагностицирани с рак на щитовидната жлеза. 99% са излекувани успешно. До 2005 г. има регистрирани 15 смъртни случая на деца, за които може да се твърди със сигурност, че са вследствие на аварията.

Освен последствия върху здравето на хиляди, аварията има и психо-социален ефект. Сред хората, които завинаги са евакуирани от домовете си, са отчетени много по-високи нива на алкохолизъм, депресия и тревожност от евентуално заболяване и преждевременна смърт.

Накрая, за да разведрим малко тежките факти около аварията, ето и три забавни сцени от сериала.

Миньори си разказват виц: Какво е това, дето е голямо като къща, харчи 20 л гориво на час и реже ябълките на три части? Отговор: съветска машина за рязане на ябълки на четири части.

***
След като миньорите от Тула са извикани спешно, за да прокопаят тунел под АЕЦ (чрез който централата да бъде охладена с „целия наличен течен азот в СССР“), те започват да потупват с черните си ръце по рамото излезлия от лимузината министър.

„Сега вече приличаш на министър на минното дело“ – казват му миньорите, докато сакото постепенно почернява.

***
Уляна Хомлюк се опитва да предупреди високопоставен партиен лидер в Беларус, че радиацията от Чернобил е голяма и хората трябва да се евакуират. Дебелият другар отказва да приеме фактите, а ядреният физик отвръща: „Доколкото знам, вие сте работили в обувен завод, не сте специалист по АЕЦ“.

Четвърти епизод на „Чернобил“ ще бъде излъчен тази вечер (вторник) от 22:00 ч. по HBO. 

Сериалът “Чернобил” е с най-висок рейтинг в историятаИсторията проследява действията на “Комисията Чернобил”, чиято работа е била да се справи с последиците от ядрената авария през 1986 г.Последствията от Чернобил тепърва предстоят?„120 минути” припомня три интервюта с хора на ключови позиции по времето на аварията
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите