Добромир Райнов: С времето не спирам да се изненадвам колко непознати места има в България

Добромир Райнов, по-известен с псевдонима си Doblife, се занимава интензивно с фотография от година и половина. Все още не се определя като фотограф, защото не изкарва прехраната си със снимки. На мнение е, че фотографията по-скоро е открила него, отколкото обратното. Живял е много време в Испания, където завършва средното си образование, но не къса връзката си с родината. Точно обратното – именно престоят му в Испания засилва любовта му към България и красотите ѝ.

С него разговаря Димитър Беловски. 

Какво те вдъхнови да снимаш българската природа?
Може би цялото преживяване, което се случва зад кадър. Самото приключение, откриването на даденото място, планирането как се стига дотам, пътят дотам, хората, с които пътувам, и нещата, които ни се случват. Живял съм дълго време в Испания и може би този период извън България ме е научил да гледам на нашата родина по малко по-особен начин. Другата причина е, че с времето не спирам да се изненадвам от това колко интересни и непознати места има тук. И третата, чисто икономическа причина – със сигурност бих обиколил целия свят, ако имах възможност. Обичам си страната, но не съм чак толкова болен патриот.

Кое място най-много те е впечатлило до момента?
Всъщност доста малко от локациите, които съм си набелязал, съм посетил. Но мога да кажа, че за мен Белоградчишките скали са адски интересно място. Там бих прекарал седмица на палатка, да се скитам и да си търся интересни гледни точки и интересни скали. Другото място, което за мен и за света е уникално, е пещерата Проходна – Божиите очи.

Има ли място в България, което не си снимал все още, а много искаш?
Толкова са много, че дори не знам откъде да започна. Със сигурност едно от местата, които искам да посетя това лято в планината, е Урдини езера. Там има и едно много специално езеро, но няма да издавам повече.

Фотографията за теб хоби ли е или професия?
В момента съм по-скоро в преходен период. Все още не мога да кажа, че ми е професия, но със сигурност не е и просто хоби.

Разкажи ни малко повече за процеса.
Всеки път е различно. Зад една снимка понякога стоят часове ходене, път с кола, планиране, чакане, мръзнене, пот, жеги, дъжд… А понякога, за да заснемеш дадена локация по начина, по който ти искаш и си си я представял, може да ти се наложи да се връщаш няколко пъти. След самото физическо заснемане вече идва процесът на обработката, а преди уменията за обработка стоят часове, прекарани в гледане на образователни клипове, проби, грешки и така нататък. Така че зад една снимка стоят часове, а понякога и дни работа.

Голяма част от коментарите под твоите снимки са от чужденци. Какво ги впечатлява най-много?
Писал съм си с доста хора от целия свят и много от тях са ми казвали, че скоро ще посетят България. Дори преди седмица един германски фотограф с над половин милион последователи в Инстаграм се свърза с мен и ме пита относно локации за снимки. Видяхме се, поразходих го на някои места, дадох му съвети и той реши, че есента пак ще дойде в България.

Добромир си мечтае някой ден отново да има куче (като в детството), да снима Северното сияние, а на финала на разговора ни отправи молба към всички, които излизат сред природата:
„Моля, не изхвърляйте боклуци. Отнесете ги с раницата си до града, където вече има места за тяхното събиране.“