Днес се навършват 25 години от смъртта на големия немски писател Михаел Енде, автор на някои от най-обичаните детски книги на всички времена – „Джим Копчето“, „Момо“ и „Приказка без край“.
Светът познава творчеството на Михаел Енде, роден през 1929 г., най-вече благодарение на книгата „Приказка без край“ и на екранизацията по нея. И докато филмът е признат за една от големите класики в киното и почти всички ние сме го гледали като деца, то самият Михаел Енде го е ненавиждал с цялата си душа и дори е опитал да го спре по съдебен път.
Разликите между филма и книгата
Режисьор и сценарист на филма „Приказка без край“ е роденият в Германия Волфганг Петерсен, известен най-вече с високобюджетния исторически епос „Троя“ от 2004 г. Той е обещал на писателя Михаел Енде, че ще се придържа максимално близо до книгата и го прави… до средата на историята.
С изключение на някои разлики (например цвета на кожата на Атрею, който в книгата е зелен), филмът много точно следва първата половина от книгата, в която Бастиан се крие на тавана на училището и чете приказката.
Проблемът идва когато Детската царица успява да се свърже с Бастиан, защото там, където по принцип започва най-интересната част от историята, филмът просто свършва. Всички проблеми на магическата страна Фантазия са разрешени, а заедно с тях по вълшебен начин се разрешават и проблемите на Бастиан в реалния свят.
Това изключително много е подразнило писателя Михаел Енде: „Бях ужасен. Целият смисъл на историята беше подменен. Фантазия се появи отново без никакво творческо усилие от страна на Бастиан. За мен това беше най-важното в книгата.“
Пред медиите Михаел Енде заявява, че създателите на филма не са разбрали книгата и са злоупотребили с историята, за да изкарат пари. Той дори завежда дело срещу Петерсен и опитва да спре филма, но успява само да го накара да премахне името му от началните надписи (въпреки това то се появява накрая).
Защо Михаел Енде е позволил да се стигне дотам
Много писатели предпочитат книгите им да останат нефилмирани, отколкото да позволят историята им да бъде опорочена. Подобен е случаят с Дмитрий Глуховски, който е отказал оферта от Холивуд за екранизирането на поредицата Метро, защото не е бил съгласен действието да бъде пренесено в САЩ.
Ако знаеше какъв ще бъде крайният резултат, Михаел Енде вероятно също не би се съгласил да продаде правата за екранизиране на романа си. Той обаче твърди, че е бил измамен от Волфганг Петерсен, който е променил сценария в последния момент, преди да започнат снимките на филма и не е позволил на автора на книгата да го види.
Самият Михаел Енде е приел да работи като консултант, за да може филмът да отговаря на представите му: „Съгласих се, защото исках да се получи хубав филм. Доверих им се, а видях завършения сценарий дни преди премиерата на филма и то само защото съдът в Мюнхен им нареди да ми го покажат.“
В крайна сметка огромната инвестиция за филма (27 милиона долара, което прави „Приказка без край“ най-скъпия немски филм в историята) се оказва успешна и създателите му печелят 100 милиона от прожекции по света. Михаел Енде и почитателите на оригиналната история обаче остават много разочаровани. „Приказка без край“ може и да е страхотен филм, но без съмнение е една от най-лошите екранизации правени някога.
