Владислав Христов стана първият българин, спечелил хайку наградата "Basho-an". Организатор на конкурса е Музеят на Башо в японската столица Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова. В третото издание на конкурса са участвали 1573 души от 44 държави.
Получилият първа награда текст на Владислав Христов е избран от проф. Кай Хасегава от Токийския университет за следното хайку:
тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има
quiet breeze
hazelnut blossom sways
our world is still here
Как се почувства, когато научи за признанието?
Конкурсът "Basho-an" е сравнително нов конкурс, това му беше третото издание. Призът бързо набра популярност сред пишещите хайку автори, защото е на името на бащата на хайку - Мацуо Башо. Условията са всеки участник да избере до десет от най-добрите си хайку, като темата е свободна. В миналогодишното издание освен мен свои хайку са изпратили 1573 души от 44 държави. Когато ми съобщиха, че съм спечелил, бях много приятно изненадан, имайки предвид големия брой кандидати за тази награда от цял свят. Организаторите от Музея на Башо в Токио бяха много любезни и в поредица имейли ми обясниха подробности за наградата и тогава осъзнах какво всъщност съм постигнал. Това не е постижение само за мен, но и за цялата българска култура. Радостно е, че в последното издание на конкурса сред десетте съпътстващи победителя беше отличен и друг български автор – Радка Миндова. Несъмнено българското хайку през последните години е във възход. Има редовно българско присъствие в престижни хайку издания. В Европейския Топ 100 на най-креативните хайку автори за миналата година имаше цели осем наши сънародници. Този подем е забелязан и от проф. Кай Хасегава от Токийския университет, който споделя, че наблюдава изключително високо ниво на текстовете изпратени за конкурса от балканските страни – България, Хърватия, Румъния. В същото време нивото на японските автори е спаднало. Всичко това е парадокс, имайки предвид, че все пак родината на хайку е Япония.
Какво те вдъхнови да напишеш точно това хайку?
Това хайку е написано миналата пролет по време на първия локдаун. Хората бяха много изплашени от случващото се. Позволявахме си да излизаме навън сами или най-много по двойки. По време на една такава разходка сред природата видях цъфнал лешников храст. Цветовете на лешниците са като реснички, и се поклащат при всеки лек ветрец. Тогава си казах - щом ги има цъфнали лешници и човешки същества, които да им се порадват, значи и нашият свят още го има, въпреки пандемията и ужасяващата ситуация, в която попаднахме всички.
Какво послание искаш да отправиш с него към човечеството?
Преди всичко, независимо от това какви негативни обстоятелства ще ни връхлетят, да не губим неподправения си поглед към природата и заобикалящата ни реалност. Надявам се пандемията да ни направи повече човеци, а не повече зверове. Нека си направим правилните изводи и да излезем от този кошмар по-силни и обичащи, по-щадящи и разбиращи ближните си хора. Това е голям урок за нас, защото десетилетия наред сме си затваряли очите за много несправедливости и очевидни престъпления спрямо човечеството и природата. Премълчавали сме и дори неволно сме съучаствали в този негативен процес. Време е за промяна!
Има ли хайку в конкурса, което силно те впечатли и с какво?
Една немалка част от отличените хайку косвено или пряко засягат пандемията. Особено ми хареса текстът на Хифса Ашраф от Пакистан, в който се казва, че въпреки дистанцията сенките на разхождащите се хора се свързват. Това хайку носи много позитивизъм. Нещо от което всички имаме нужда в настоящия момент.
Пълният списък на наградените в конкурса може да видите тук.
Проф. Кай Хасегава е роден през 1954 г. в префектура Кумамото. Завършва Токийския университет със специалност право. Става репортер на вестник "Yomiuri" и през 1993 г. основава свой собствен хайку кръг и списание наречено "Koshi". В момента Хасегава е професор в Токийския университет и сътрудничи на рубриката "Haiku Corner" на вестник "Asahi". Член на Асоциацията на хайку поетите. Освен хайку поет, проф. Хасегава е автор на над 20 книги с хайку критика. Научната му работа е свързана предимно с творчеството на Башо. Името му присъства сред журито на множество национални и международни конкурси по хайку.
"2020-а беше година, през която светът беше оставен на милостта на непознат досега коронавирус. Вероятно и България е минала през същото. Въпреки това, творбата на Владислав Христов твърди, че все още съществува здрав свят с лешникови цветчета, полюшващи се на вятъра. Това е фраза, която отразява надеждите на човешките същества. Вярно е, че част от света остава здрава. Фразата "още го има" отеква мощно", казва проф. Хасегава за награденото хайку на Владислав Христов.
"Награденото хайку трябва да докосне сърцето на всеки жител на планетата. Oсобено в рамките на настоящия японски конкурс, то трябва да издържи на критиката и оценката на японския народ. И този път бяха предадени множество отлични работи от източноевропейски страни, като Хърватия, Румъния, Полша, България и Русия. Вероятно това е плод на един поетичен дух, рафиниран от суровата история на тези страни. Що се отнася до броя на участниците, от японска страна те бяха най-много, но качеството на предложените беше ниско. Оказа се, че голяма част от материалите са просто хайку, написано на английски език, което дори не може да бъде считано за хайку на японски език", допълва той.
Музеят на Башо е разположен на брега на река Сумида в токийския квартал Моришита. Музеят на Мацуо Башо (1644-1694 г.) е посветен на живота и творчеството на личността издигнала хайку до значим литературен жанр. Най-известинят японски поет е живял аскетично в свой обособен кът наречен Basho-an. Обитавал е къщурка със сламен покрив някъде в околността от 1680 г. нататък и точно там е написал по-голямата част от своите пътеписи и хайку.
Музейната експозиция се състои главно от калиграфски свитъци и известно количество автентични предмети от живота и времето на Башо. Има също така и стая, използвана за часовете по писане на хайку. Чаровно проектираната японска градина и откритото пространство около сградата повежда посетителите през миниатюрни мостове, пътеки и камъни, върху които са издълбани стиховете на майстора. За да бъде напълно спазен стилът, градината на музея е пълна с бананови дървета ("Башо" буквално означава "японско бананово растение" и именно заради това той възприема своя поетичен псевдоним). Известното хайку на Башо за жабата и старото езеро, всъщност обрисува действителен пейзаж - миниатюрни езерца около "Банановото убежище". Башо е оставал в тази колиба между странстванията си. На 200 метра от музея, издигащ се над мястото, където се сливат реките Сумида и Онаги, е изтъкнатият Мемориален парк на Башо, официална пристройка към Музея на Башо. На върха, след кратка поредица от стъпала, се извисява бронзова статуя на седящия поет, обграден от японски бананови растения.
В днешно време Музеят на Башо се е превърнал в място, на което ентусиасти изкушени от хайку, могат да се наслаждават на дейности и изложби, свързани с поета и поезията му. Там се провеждат редовно класове по писане на хайку и представяния на книги и изложби.
