Известният бразилски пианист Жоао Карлос Мартинс отдава целия си живот на музиката. Смятан е за един от големите интерпретатори на музиката на Йохан Себастиан Бах. През 1995 г., на върха на звездната си кариера, по време на пътуване из България, е нападнат от неизвестен мъж, който го удря по главата с метален прът. Ударът води до увреждания на черепа и мозъка. Вследствие на нараняванията, както и на предишни травми на ръката, Мартинс губи способността да използва дясната си ръка.
Лекарите се опитват да възстановят чувстителността в дясната му ръка, но за съжаление хирургичната намеса не помага. През следващите няколко години той продължава да свири само с лявата си ръка и един пръст от дясната. За да остане близко до сцената, започва работа като диригент. Но натрупаните операции, поредица от инциденти и дегенаративно заболяване го принуждават да се пенсионира.
„След като загубих инструментите - ръцете си, и не можах да свиря на пиано, се чувствах като труп“, казва Мартинс в интервю с Асошиейтед прес.
Надеждата идва с бионични ръкавици
Днес той се завръща пред пианото, за да свири любимите си сонати на Бах, благодарение на бионични ръкавици, проектирани от индустриалния дизайнер Убиратан Бизаро. Те са покрити с неопрен, а пръстите се придържат от въглеродни влакна. Всеки път, в който Мартинс натисне клавишите на пианото, „вълшебните” ръкавици удрят пръстите му нагоре и така той отново може да използва дясната си ръка.
„Направих първите модели въз основа на изображения на ръцете му, но те далеч не бяха идеални“, разказва дизайнерът. Двамата с Мартинс прекарват месеци в тестване на няколко прототипа, докато не стигат до перфектния модел.
„Да мога да използвам всичките си 10 пръста след повече от 20 години е истинско чудо“, казва 80-годишният пианист пред Ройтерс.
„Няма да се откажа!”
Мартинс си е поставил за цел отново да се завърне на сцената в родната си Бразилия. Затова често се събужда в ранни зори и започва да свири произведенията на любимия си Бах. Продължава до късно вечер, дори и през нощта.
„Може да отнеме една, две години. Ще продължавам да настоявам, докато това се случи - категоричен е той. - Няма да се откажа!“.
„Това е надежда, която мога да дам на хора, които мислят, че след като навършат 80 не могат да правят нищо повече“, добавя известният пианист.
Toй вярва, че урокът, който е научил по пътя си към възстановяването и връщането към любимото пиано, а именно да не се отказва никога, може да послужи като вдъхновение за много други, попаднали в подобна ситуация.
