... с които си помагат, за да не губят вдъхновението си.

Например? Знаете ли, че Труман Капоти пишел легнал? Да. Същото важи и за Марсел Пруст, Марк Твен и Уди Алън.

Чарлс Дикенс, Уинстън Чърчил, Вирджиния Улф, Ърнест Хемингуей, Филип Рот, Луис Карол, Томас Джеферсън, Фернанду Песоа и Жорж Санд пък създавали творбите си... прави. Рот дори извървява „по миля за всяка страница”.

Може и да ви е известно, но ако не ви е - ето нещо любопитно за Умберто Еко - той си е приспособил цяла църква, за да пише в нея. На единия й етаж има компютър, на друг – пишеща машина, а третия използва, за да пише на ръка.

Много нашумелият напоследък Харуки Мураками пътува до апартамент в Токио, където пише. Но не живее там.

Дашиъл Хамет - с голямо влияние върху филмовата индустрия и смятан за един от създателите на класическия детективски роман, не публикува нищо след като навършва 39г. – според него имало опасност да се повтори и никога не успял да намери нов стил, който да усеща достатъчно добър, за да продължи.

Рей Бредбъри написва ранната версия на „451 градуса по Фаренхайт” за 9 дена. По онова време няма много средства, затова създава превърналата се в абсолютна модерна класика книга на пишеща машина под наем и то - в мазето на библиотеката на UCLA.

Дон ДеЛило ("Бял шум") пише всеки параграф на отделна страница, за да може да се концентрира по-добре.

Кормак Маккарти ("Тук няма място за старци", "Пътят") казва, че идеалният ден е онзи, в който седи в стая с малко празни листове хартия.

Така изглежда черновата на "Лолита". Снимка: quora.com
Владимир Набоков пише повечето от черновите си върху фишове и картички, за да може да ги разбърква и да ги носи със себе си, когато ходи на експедициите си за пеперуди. Също така обичал да държи празни картички под възглавницата си - за всеки случай – ако вземе да го удари вдъхновението посред нощ.

Джон Стайнбек поръчвал специални черни моливи. Обичал да пише, но само ако са подострени. Мразел да са къси, така че когато започвали да не му харесват на дължина, ги давал на сина си – да си рисува с тях

Артър Хейли прекарвал 1/3 от времето си в разследване на интересните му теми, 1/3 в приготовление и подчертаване на важните неща и 1/3 в писане. Не повече и не по-малко от 600 думи на ден (3 страници).

А вие знаете ли за някоя любопитна привичка на някой автор?