Прокълнато село. Отмъстителен враг. Смъртоносен удар. Завист, която разяжда сърцата. И една невъзможна любов, от която никой не може да избяга. Както никой не може да избяга от съдбата си. Всичко това е "Завист" – шестият хитов роман на Венета Райкова, който излиза само няколко месеца, след като последната ѝ книга "Скандал" се превърна в абсолютен бестселър и оглави класациите на големите книжарници.
"Завист" започва с историята на богатия бизнесмен Самуил, който се връща в родното си село за първи път след двайсет години. В двора на църквата, където скоро ще се отслужи литургия, за да се премахне тегнещото вече четири десетилетия проклятие, той спасява живота на Вяра – дъщерята на смъртния враг на баща му. Привличането между двамата е мигновено. Отношенията им обаче трябва да преодолеят свирепа вражда, трупани през годините семейни проблеми и стремежа на бизнесмена към бляскавия живот на богатите и известните.
Поредица от странни нещастни случаи и едно убийство принуждават Самуил да удължи престоя си в селото повече от предвиденото. Към него се присъединяват асистентката му Ася, готова на всичко, за да го има за себе си, и телевизионната звезда Кристина. Подреденият свят на младата жена, подчинен на постоянната битка за рейтинг, сега е разтърсен от едно изнудване. То заплашва да погуби всичко, за което е работила толкова години.
Амбиции, алчност, завист и пари се завихрят и заплашват да пометат много съдби. Какво може да спаси това прокълнато място? Дали шаманът на селото, които е открил отговора на въпроса какво се случва с душата след смъртта? Или надеждата, която носи любовта?
Венета Райкова е сред четиримата автори, получили грамота "Най-четен съвременен български писател на 2018 г." на Столична библиотека. Нейните романи "Триумфът на кучките", "Вещицата", "Инсомния", "Вендета" и "Скандал" бързо се превръщат в бестселъри и се преиздават многократно. Венета Райкова е водеща на предаването "Папараци" по bTV.
Прочетете избран откъс от "Завист" от Венета Райкова, която излиза от издателство "Ентусиаст".
1
Кой уби свещеника?
Самуил Петков се прибираше в родното си село Добраново силно притеснен. Капчици студена пот избиваха по челото му въпреки климатика, който охлаждаше скъпарския му мерцедес в августовската жега. Не беше идвал по този край от близо двайсет години. Мразеше селото, мразеше и баща си. Но днес нямаше как да му откаже да дойде, защото в селото се отслужваше водосвет. Селяните вярваха, че така ще се премахне проклятието.
Проклятието! Преди четиридесет години в Добраново беше убит свещеникът и оттогава местните вярваха, че над селото тегне проклятие.
Освен това днес бизнесменът имаше имен ден, затова реши, че това е още един повод да посети селската църква. На двайсети август християните почитаха свети пророк Самуил. А името Самуил означаваше "измолен от Бога". Майка му Пенка го беше измолила от Бог, след като дълго време не можела да забременее. "Дълго време, ама по тогавашните критерии", помисли си бизнесменът. Сегашните кучки не забременяваха с години заради дрогата, с която тъпчеха телата си, а святата му майчица се беше омъжила на осемнайсет години за баща му и го беше родила точно на двайсетия си рожден ден. Самуил обожаваше своята майка, въпреки че нямаше никакви спомени за нея. Жената, която му беше дала живот, си отишла от този свят месец по-късно. Казваха, че не се възстановила от тежкото раждане, а и по онова време в селото нямало лекар. Изродила я местната билкарка. Това беше и една от причините, поради които Самуил мразеше селото. Селото му я беше отнело...
Другата причина беше проклятието. Всички в селото вярваха, че убийството на свещеника Борис преди четиридесет години беше докарало тежко проклятие над селото. Анатема! Оттогава много местни хора си бяха отишли от този свят без ясна причина. Млади момчета се бяха удавили на плиткото в реката, родни братя се бяха заклали в селската кръчма след невинно спречкване и още поне над петдесет необясними смъртни случая за четиридесет години можеха да разкажат съселяните му.
Затова днес отец Атанасий и свещеници от духовната околия щяха да отслужат литургия срещу тегнещото вече четири десетилетия проклятие и да направят тържествен водосвет, за да се премахне тази тежка прокоба над Добраново.
Поп Борис беше убит пред кръчмата през една ледена зимна нощ и до днес убийството му беше неразкрито, макар че хората шушукаха. Предаваха си от уста на уста различни имена, но без да имат доказателства.
Самуил паркира лъскавия си мерцедес на прашната улица пред църквата. На поляната отпред вече се бяха събрали стотина души. Баща му Петко го беше предупредил, че очаква цялото село да се събере, но бизнесменът не вярваше, че хората ще си направят труда в тази августовска жега. Пък и всички бяха заети с работа по полето – Добраново беше може би единственото наистина богато българско село. Тук работа за всички имаше и никой не се оплакваше. Местният феодал Никола Трънски беше развил региона и под вещото му ръководство всичко процъфтяваше – пчеларство, земеделие и животновъдната ферма. И всички в селото бяха доволни, работа имаше, пари също, затова всеки ден благославяха бизнесмена.
Само един не беше доволен от просперитета на Никола – бащата на Самуил, Петко. Вече близо двайсет години сън не го ловеше. Не можеше да си прости, че така лековерно се беше доверил на Никола и му беше позволил с измама да заграби бащиното му наследство. Защото земите на богатия феодал всъщност бяха наследството му от стария дядо Иван.
Самуил добре знаеше фамилната им история – съкрушен след смъртта на майка му Пенка, любовта на живота му, Петко не беше погледнал друга жена и често давел мъката си с бутилка ракия в селската кръчма. Един ден Никола Трънски седнал на масата на баща му и от дума на дума решили да правят общ бизнес. От Петко – земите и парите за начален капитал, от Никола – идеите и връзките. Така създали общата фирма и нещата потръгнали. Успокоен от успехите в бизнеса, Петко прекарвал все повече време в кръчмата и не поглеждал какво му дава да подписва Никола. Така след година се оказал без дялове във фирмата и с малко пари в банковата сметка – бил прехвърлил дяловете си на Никола. Петко не помнеше да е давал съгласието си, но подписът му седеше под документите. Дали беше истински – и това не знаеше. Но не би се изненадал и съдружникът му да го беше фалшифицирал.
Това се беше случило малко след като Самуил беше заминал да учи в София. Младият мъж не беше видял с очите си какво точно беше направил Никола Трънски и вярваше на всяка дума на баща си. И макар че не се беше върнал да живее в Добраново и не познаваше лично неприятеля на баща си, той се беше превърнал и в негов враг. Всичко се беше случило в проклетата кръчма. Мястото, където беше убит свещеникът. Прокълнатата кръчма! Тя беше виновна за всичко. Ако баща му не се напиваше в нея, нямаше да подпише документите. Щеше да има пари и студентският живот на Самуил щеше да бъде по-лек. Вероятно би стартирал и собствения си бизнес много по-рано, вместо да се мъчи толкова години. През колко изпитания беше минал, за да постигне тоя бленуван успех! Колкото и да се тормозеше с въпроси и обвинения към баща си, накрая си казваше, че важното е, че все пак успя. И сега живееше охолния живот, за който мечтаеше по време на мизерните си студентски години. Затова и успехът му беше така сладък – всичко беше постигнал сам...
След като си спомни това, Самуил вдигна гордо глава и влезе в двора на църквата. Огромен, неподдържан, буренясал двор с дървета, които хвърляха сянка. Точно там се криеха вече пристигналите селяни. Всички те се надяваха водосветът да развали проклятието и най-накрая всичко да си дойде по местата. Бизнесменът оглеждаше насъбралата се тълпа и съзираше вярата в очите им. Всички се молеха свещеникът да изгони лошия късмет от селото.
Самуил също беше скръстил ръце в молитва. Мислеше си, че като човек, роден в селото, вероятно и неговият късмет беше "заключен" заради проклятието. Той имаше купища пари, луксозна къща и скъпи дрехи, но копнееше за жена, която да обича и да го обича така, както се бяха обичали родителите му. Толкова беше слушал за това! От години, след като се напиеше, обвиняваше проклятието на родното си село за драмата на своя живот. На тридесет и пет години – богат, успял собственик на просперираща IT компания, той беше толкова нещастен в личния си живот. В леглото му се сменяха най-желаните жени в България, най-големите красавици, известни лица от сцената и от телевизионния екран, но сърцето му беше празно. Така и не успя да заобича нито една от тези жени въпреки усилията, които те полагаха. А те наистина се стараеха! Успяваха да вдигнат уморения му член дори след поредната трудна сделка, сключена в прословутия му офис в "Лозенец", когато не можеше и да помисли за секс. След няколко подобни срещи мацките получаваха задължителната чанта "Шанел" за пет хиляди евро. Така им се отблагодаряваше и считаше сделката с хубавелките за приключена. Но онези, които успяваха да съживят мъртвеца в гащите му и получаваха марковите чанти, не държаха устите си затворени и не след дълго в светското общество той стана известен с прякора Шанела. Но дори и тогава не си направи труда да измисли различен подарък или жест на внимание. Нямаше нито желание, нито време. Вълнуваха го много по-важни сделки от обмяната на телесни течности с дамите от хайлайфа у нас.
И все пак една руса телевизионна водеща за малко не го замъкна пред олтара. Изморен от напрегнатия работен ден, Самуил беше поръчал вечеря в офиса си и въпросната дама, която дори не беше особено известна, по-скоро правеше всичко възможно да влезе в "А" отбора на звездите, се разхождаше гола около бюрото му и го хранеше в устата. Докато му подаваше поредната сребърна лъжичка с червен хайвер, в кабинета му изневиделица влезе негов бизнес партньор, който по-рано през деня си беше забравил важни документи и сега беше дошъл, без да предупреди, за да си ги вземе. Самуил забеляза как ченето на мъжа буквално увисна от изненада. А после откровено му призна, че му завижда за екстрата, която има в офиса си. Тогава нещо трепна в иначе коравото сърце на бизнесмена и той реши, че трябва да има за по-дълго водещата до себе си. Харесваше му мъжете да му завиждат. А да му завиждат за коли, пари и къщи вече нямаше как, защото всички си ги имаха. Но гола телевизионна водеща в офиса си имаше само той! Затова отдели рекордно време от живота си за нея – цял месец. И когато в края на този месец се бяха напили в един нощен клуб и тя го попита не иска ли да се оженят, той се съгласи. На другата сутрин, когато се събуди в огромното си бяло легло, видя русокоската да спи до него. За първи път нарушаваше правилото си да не води жени вкъщи. Огледа я внимателно – размазан грим, разместени екстеншъни в косата, евтино бельо. Докато се измъкваше тихичко от спалнята, той си спомни, че вечерта двамата крояха планове за сватба. Прилоша му. Тичешком стигна до банята, заключи се и повърна. А след като си взе дълъг и топъл душ, излезе и я завари да му приготвя омлет в кухнята. Беше измила лицето си и вързала косата си на опашка. Пак беше гола и изглеждаше фантастично. А и омлета си го биваше. Както и свирката, която му направи, докато закусваше. Затова й позволи да идва още месец в дома му. Но когато тя настоя да определят дата за сватбата, всичко приключи. Самуил беше наясно, че това не е жената на живота му и не биваше да прави подобна грешка само защото бизнес партньорите му завиждаха за жената в леглото. Трябваше му жена не само за секс. И въпреки че беше сменил евтиното бельо на водещата с "Ла Перла", тя все си оставаше евтина жена... А и свирките й му бяха омръзнали. Знаеше, че някъде има и по-добра от нея...
