В книгата си "Дисциплина без драма" д-р Даниел Сийгъл и д-р Тина Брайсън акцентират върху факта, че жестоки наказания, свързани с шамари и побой над децата, могат да доведат до значителни промени в мозъка им. При удряне на шамар се причинява стрес на детето, а под стрес организмът отделя хормона кортизол. Той, от своя страна, е токсичен за организма и може да причини дълготрайни негативни ефекти върху мозъка, като например унищожаване на връзки и клетки.  

"Мозъкът интерпретира болката като заплаха. Така че, когато родителят причини физическа болка на детето, то се изправя пред един нерешим парадокс от биологично естество. Всички имаме вроден инстинкт, когато сме наранени или се страхуваме, да се обръщаме за закрила към онези, които се грижат за нас. Но когато родителят е източникът на болката и страха, мозъкът на детето е объркан. От една страна, детето чувства импулс да избяга от родителя, който му причинява болка. От друга, се стреми към него, за да търси сигурност. Така че, когато родителят стане източник на страх или болка, може да предизвика дезорганизация във функционирането на мозъка, тъй като за този парадокс няма решение."

"Шамарената фабрика" е стар български израз, който се свързва с ръчното превъзпитаване на непослушни деца или иначе казано – бой и наказание с шамари. За съжаление този метод е все още особено актуален в голяма част от българските семейства. Според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т. нар. „минимално насилие”. Народопсихология или криворазбрана свобода - не знаем, но шамарите и досега отекват по бузите на палавите деца. 

"ШАМАРЕНАТА ФАБРИКА" е името на видео инсталация на писателя Георги Господинов, която ще се открие на 16 юни 2016 г., в 19:00 ч. в галерията на ул. "Славянска" 2. Изложбата ще продължи до 26 юни 2016 г.

С кратката си видео инсталация "Шамарената фабрика" писателят се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание.

Явявайки се в едно ново, неочаквано амплоа, Георги Господинов изненадва, но и предлага едно радикално продължение на заниманията си с детството и със социализма, които познаваме от романа "Физика на тъгата" и от проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма". Заедно с това инсталацията "Шамарената фабрика" отдава почит на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на "минимално насилие" над деца, някои от тях класически за българските кино зрители.

Визуалният проект на Господинов има социален ангажимент и провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца. Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни.

Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара?