"В контекста на вълната от недоволство срещу замърсения въздух в нашата столица и непрестанното бягство от отговорност и прехвърляне на вина, нямам намерения да поставя този текст като протест или защита срещу нечия позиция. Оставям тази форма на изкуство, която създавам като опит за провокация на лични разсъждения. Всеки от нас може да се огледа в този текст и тези фотографии и да открие своята истина."
Това е позицията на младия фотограф Димитри Стефанов, чийто провокативен проект, наречен "Свеж въздух", представяме днес. Чрез снимките Димитри задава въпроси, отговорите оставя на нас. И все пак не пропуснахме възможността да получим и от него няколко отговора. Разгледайте галерията и прочетете интервюто, ако авторът е успял да ви провокира:
Коя мъгла е по-тежка – тази в съзнението на хората или тази във въздуха, която поемаме в дробовете си?
Истината е, че в днешно време много хора живеят живота си в мъгла. И докато всички можем да съзрем, вдишаме или осезаем мъглата във въздуха, малко от нас признават пред самите себе си, че една по-тежка и плътна мъгла е обзела съзнанието им. В монотонния кръговрат на битието, тя сякаш се е надвесила над взаимоотношенията и разума ни. Направена от милион малки частици на недоволство, безразличие, отчаяние, самосъжаление, угризения, страх и други, тази мъгла напълно поглъща ежедневието ни.
Какво основно създава мъглата в човешките взаимоотношения?
Несъзнавайки нейното наличие, без да обърнем внимание и най-обикновените ни битови взаимоотношения с околните се превръщат в напрегнати, неприятни действия, които все по-често опитваме да избегнем. Неусетно ежедневието ни се превръща в едно лишено от смисъл съществуване на тялото, което както обикновено, приема храна, обработва я, след това я прогонва, вдишва и издишва, спи добре или не дотам, събужда се и някак безразлично се насочва към така омразните задачи за деня. И някак продължаваме да функционираме.
Как човек може да раздуха тази мъгла?
Тази токсична мъгла в съзнанието започва бавничко да ни задушава. Знаете, че всекидневно ни заливат негативни емоции и проблеми, лични, професионални или обществени. Все по-често сядаме на трапезата сами. Звуците на новинарския блок или поредния турски сериал са заменили дългите разговори със семейството и детския глъч. Непрестанно недоволство и хора с осъдителни намерения. Като че обществото вече е лишено от чувство на оптимизъм. Сякаш е неспособно да диша от “свежия въздух” на добродетелите.
Неспособно ли е вече човечеството да диша от “свежия въздух” на добродетелите си?
Истински вярвам, че това не е така. Добродетелите са част от същността на всеки човек. Убеден съм, че те се крият някъде в сърцето, в душата и в съзнанието ни. Ние сме тези, които трябва да повярваме в тях и да раздухаме порочната мъгла.
Дали хората не се страхуват, че тази мъгла ще ги задуши, ако свалят маските?
Само ако свалим маските, само ако си дадем шанс да повярваме в себе си, в околните и в промяната, само тогава може да се вдигне мъглата във взаимоотношенията ни с близките, с обществото, с природата и да осъзнаем, колко тежка е тя.
Всички недоволстват срещу замърсения въздух в София и искат промяна. Какво е посланието на твоя проект "Свеж въздух"?
В контекста на вълната от недоволство срещу замърсения въздух в нашата столица и непрестанното бягство от отговорност и прехвърляне на вина, нямам намерение да поставя тези фотографии като провокация или протест срещу нечия позиция. Смятам, че всеки от нас е достатъчно разумен, за да разсъди и открие своята истина.
По какъв начин искаш да провокираш мисленето на хората с фотосерията си?
Вярвам, че изкуството е начин на изразяване на твореца и на неговото емоционално отношение към даден проблем. Моят стремеж като автор беше да изразя вдъхновението си във фотографии. Да пресъздам един проблем в съвременния свят чрез красотата и силата на изкуството. Провокацията тук е естествено следствие, което възниква у зрителя умишлено или неумишлено. Както обичам да казвам, моите фотографии трябва да задават въпроси, а не да дават отговори.
Режисирал си видеоклипа към песента I Wanna Know на VICTORIA, която ще представя България на Евровизия 2020 в Ротердам. Изглежда впечатляващо, как подходи при реализацията му?
Независимо дали фотографирам или режисирам, този мой начин на изразяване или на комуникация със зрителя е все така първичен и емоционален. Както в създаването на концепцията и режисурата на видеоклипа към I Wanna Know, така и в краткия видеоразказ за представянето на VICTORIA в Евровизия 2020, подходът ми беше един и същ. Безстрашен. Такъв съм аз и това е моят начин да провокирам. Това е моят глас. Ако съм успял да привлека по някакъв начин и Вашето внимание, очаквайте нещо много силно и лично от мен през януари.
***
Димитри Стефанов е роден в България през 1987 г. Учил е фотография във фотографското училище EFTI в Мадрид, където получава награда за най-добър фотограф на годината. Печели стипендия за семинара Gervasio Sanchez Albarracin, а работата му е публикувана в някои от водещите български списания. През 2011 г. е избран за Майсторският клас Photo Joop Swart, организиран от World Press Photo. През 2013 г. е финалист за наградата Pikto Award и получава 3-та награда от конкурса БГ Прес Фото.
