На 79-годишна възраст почина певецът, композитор и поет Михаил Белчев, съобщават сайтът на bTV Новините.
През годините той е работил с композиторите Александър Бръзицов, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян. Негови песни са част от репертоара на едни от най-изявените български изпълнители, сред които Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, дует „Ритон“, братя Аргирови, както и групите ФСБ, „Сигнал“, „Тоника“ и „Тоника СВ“.
Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. На 10-годишна възраст постъпва в хор „Бодра смяна“, където пее шест години под диригентството на Бончо Бочев. Дебютът му като солист е с песента „Кати“ (1967). Като студент заедно с Найден Андреев създава на аматьорски начала група „Пчелите“.
Става популярен с първата си записана песен в БНР - „Кой София с обич заля“ (1968), по негов текст и музика на Найден Андреев. С нея участва в IX Световен фестивал на младежта и студентите в София. През 1969 г., заедно с певицата Емилия Маркова, представя България на международен конкурс в Сочи, откъдето се завръща с медал „Патрис Лумумба“.
Същата година получава популярност с песента „Закъснели срещи“ по музика Петър Ступел и текст Петър Караангов, отличена с първа награда на фестивала „Златният Орфей“, изпълнена в дует с Мария Нейкова. Михаил Белчев приема именно това свое участие за начало на професионалната си кариера.
През 70-те години на миналия век изгражда собствен стил като певец, композитор и текстописец. През 1972 г. печели втора награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента „С пламъка на мама“ (в дует с Емилия Лазарова, текст Кирил Масларов). Същата година излиза и първата му дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон“.
В творческата му биография има над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, три дългосвирещи плочи, издадени от „Балкантон“, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст, пише БТА.
Първата песен по негов текст е „Защо не тичаш, Мария…“. Следват „Докога?“ по музика на Александър Бръзицов и изпълнение на Нели Рангелова, спечелила две международни отличия - през 1983 г. в Братислава „Сребърна лира“ и в Сопот, Полша, през 1984 г. Сред най-популярните му песни са „Булевардът“, „Младостта си отива“, „Не остарявай любов“, „Откровение“, „Приятелство“.
Първият му издаден албум е „Къде сте приятели“ (1972), следван от „Двойник“ (1977), „Преквалификация“ (1987), „Човек за прегръщане“ с песни по негови стихове (1994), „Късна любов“ (1996), „Мила моя“ (2000) и др.
Сред отличените му песни са „По първи петли“ – II награда на фестивала „Златният Орфей“ по музика на Стефан Димитров и изпълнение на Васил Найденов (1980):
„Самота“ – „Бронзов Орфей“ по музика на Асен Гаргов в изпълнение на Лили Иванова (1982):
„Моя любов“ – I награда по музика на Стефан Димитров в изпълнение на група „Домино“ (1984):
„Огън и дим“ - голямата награда „Златният Орфей“ по музика на Александър Кипров и Цветан Владовски в изпълнение на дует „Ритон“ (1997):
„С приятели е по-добре“ - I награда по музика на Александър Кипров и Цветан Владовски в изпълнение на дует „Ритон“ (1998):
„Кажи ми докога“ – голямата награда „Златният Орфей“ по музика на Валентин Пензов в изпълнение на Маргарита Хранова (1998), както и множество други отличия от конкурси като „Мелодия на годината“:
„Пак ще се прегърнем“ (1983), изпълнена от ФСБ:
и „Бургас и морето“ – „Пиратски кораб“ (1997), изпълнена от дует „Ритон“ .
През годините Михаил Белчев е удостоен с множество награди. През 1987 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. От фестивала „Златният Орфей“ е носител на четири първи награди (1969, 1984, 1990, 1998), както и на награда за цялостно творчество през 1996 г.
Поклон пред поета на мелодията на любовта, написаха в профила си във Фейсбук от Съюза на артистите в България по повод кончината на Белчев: „Лек полет на един голям музикален артист, носител на „Икар" за цялостно творчество. Ще пазим спомена за него в сърцата си".
