Дзами, когото зрителите на bTV помнят като един от най-атрактивните участници в риалити предаването „Островът на 100-те гривни“, стартира нова инициатива в началото на 2026 г., с която да даде пример на хиляди други хора. Инициативата се казва "Аз за теб. Ние за тях“, а първото предизвикателство, което Дзами и още десетки доброволци с сиспоставили, беше да изчистят столичния бул. „Симеоновско шосе“, като по този начин покажат, че за да подобрим живота в столицата просто понякога сами трябва да вземем нещата в наши ръце. Срещаме се дне с Дзами в рамките на "Седмицата на бъдещето" на bTV Media Group, за да поговорим за значимостта на личната инициатива, защото... кой, ако не ти? Точно така, ето какво още има да ни каже самият той - целите сме в слух!
Как се роди идеята за стартиране на инициативата?
Омръзна ми да гледам как всички чакат някой друг да свърши работата. В един момент осъзнах, че ако искам нещо да се промени, трябва да стана и да го направя. Не да пиша статус, а да действам.
Ти често говориш за пример вместо за критика. Кога за последно самият ти осъзна, че си бил част от проблема, а не от решението?
Всеки път, когато съм се оплаквал от нещо, без да направя нищо по въпроса. Лесно е да посочваш виновни. По-трудно е да запретнеш ръкави и да поемеш отговорност.
Защо според теб сме станали общество, което по-лесно коментира във Фейсбук, отколкото да се включи на място?
Защото мнението стана заместител на действието. Хората започнаха да се чувстват полезни само защото са написали коментар. Реалността обаче не се променя от коментари, а от хора на терен.
Кое е по-трудно – да събереш хора за протест или да ги събереш да чистят улица?
Да ги събереш да чистят. На протеста има виновник, срещу когото да си ядосан. При чистенето трябва да признаеш, че и ти носиш отговорност.
Ако можеше да промениш само един навик на българите, кой би избрал?
Да спрем да чакаме. Държавата, общината, съседа, някой богат човек. Ако всеки започне от себе си, България ще се промени по-бързо, отколкото предполагаме.
Ти казваш, че инициативата е от млади хора за млади хора. Какво според теб убива мотивацията на младите в България днес?
Постоянното повтаряне, че тук нищо не става. Ако всеки ден слушаш, че бъдеще няма, започваш да вярваш. Истината е, че възможности има, но изискват работа, а не оправдания.
Какво би казал на човек на 20 години, който е убеден, че няма бъдеще тук?
Бъдещето не е географска точка. Ако си амбициозен, ще успееш и тук, и навън. Ако чакаш някой да ти оправи живота, няма да успееш никъде.
Каква е най-голямата лъжа, която обществото повтаря на младите?
Че някой им е длъжен. Никой не ти е длъжен. Светът не раздава успех по справедливост. Взимаш го с характер, знания и работа.
Смяташ ли, че днешното поколение е по-ангажирано или по-апатично от поколението на родителите си?
По-информирано е, но не винаги по-ангажирано. Знаем всичко за проблемите и понякога правим твърде малко по тях.
Ако след 10 години инициативата „Аз за теб. Ние за тях“ се окаже огромен успех, как ще изглежда България тогава?
Няма да е по-чиста само като улици. Ще е по-чиста като отношение. Повече хора ще питат "Как да помогна?" вместо "Кой е виновен?".
По време на „Островът на 100-те гривни“ по bTV хората видяха различни страни от теб. Коя част от Дзами остана скрита от камерите?
Най-важната. Камерите показват моменти. Не показват годините работа, провалите, съмненията и цената, която плаща човек, за да стигне дотам, където е.
Кога за последно се отказа от нещо лично в името на кауза?
Постоянно. Време, пари, удобство. Всичко това се връща. Репутацията и смисълът остават много по-дълго.
Кое те плаши повече – провалът или безразличието?
Безразличието. Провалът означава, че поне си опитал. Безразличието означава, че си се предал още преди началото.
Ако утре станеш кмет на София за един ден, какво би направил първо?
Бих изкарал всички от кабинетите и бих ги качил по улиците. Всеки ръководител трябва периодично да вижда реалността, а не само доклади на бюрото си.
Къде според теб свършва отговорността на институциите и започва отговорността на гражданите?
Не свършва никъде. Двете вървят заедно. Институциите не могат да заменят активните граждани, както гражданите не могат да заменят институциите.
Много хора казват: „Аз си плащам данъците, това не е моя работа“. Какво би им отговорил?
Плащането на данъци не купува право на безразличие. България не е услуга, която ползваме. България е място, за което носим отговорност.
Какво научи от първата акция по почистването, което не очакваше да научиш?
Че добрият пример е по-заразен от недоволството. Един човек започва, втори се включва, после десет. Хората имат желание, просто някой трябва да даде старт.
Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш от инициативата още преди да е започнала?
Не. Имало е моменти, в които съм се чудил дали ще стане. Но никога дали трябва да опитам. Между двете има огромна разлика.
Кой човек би искал да видиш до себе си като доброволец и защо?
Не търся известни хора. Търся истински хора. Бих се радвал до мен да застане човек, който не е длъжен да е там, не печели нищо от това, но въпреки това е дошъл. Според мен точно такива хора държат обществото изправено.
Представи си, че едно дете гледа това интервю. Какво е едното изречение, което искаш да запомни от теб?
Не чакай някой да оправи света вместо теб. Започни от мястото, на което стоиш.
Какви ще са следващите планирани акции в рамките на инициативата?
Продължаваме с почистване на критични участъци в София и страната, но това е само началото. Целта не е да организираме еднократни акции за снимка и публикация. Целта е да създадем култура на действие. Искаме хората да разберат, че промяната не идва веднъж годишно, а всеки ден.
Какви са по-големите идеи и намеси, които планирате в рамките на организацията?
Искаме да бъдем мост между гражданите, бизнеса и институциите. Не вярвам в постоянната война между тях. Вярвам в резултатите.
Освен почиствания, искаме да работим по теми като градска среда, безопасност, въздух, образование и доброволчество.
Най-голямата ни цел е след няколко години активният гражданин да стане нещо нормално, а не рядко изключение.
Колко души в момента работите активно в инциативата и колко доброволци се събират по време на акция?
Днес сме малко. И това е напълно нормално. Всички големи движения започват с няколко души, които са решили да станат от дивана. Историята никога не е била променяна от мнозинството в началото. Винаги е започвала от шепа хора, които отказват да приемат, че нищо не може да се промени.
Ако след 30 години някой попадне на това интервю, какво би искал да е първото нещо, което да си каже за Дзами?
След 30 години не ме интересува дали ще помнят колко последователи съм имал, каква кола съм карал или колко бизнеси съм направил. Бих искал да си кажат: "Този човек остави нещо след себе си и накара други хора да повярват, че промяната започва от тях самите".
