Каквото и да се случва, ние всички се нуждаем от любов. Това е чувството, което ни води напред. Любовта е закодирана в нас, макар мнозина да не вярват в това. Сега е моментът да осъзнаем, че тя е действие – глагол, който не бива да спираме да упражняваме. Важни са колкото споделените думи, толкова и споделеното мълчание. Важни са жестовете и разбирането към другия, защото има различни начини да бъдем по-малко самотни, най-сигурният от които е да подадеш ръка, да изразиш подкрепа, да покажеш вярата си.

Снимка: iStock

Добромир Банев не преценява аргументи „за“ и „против“ любовта. Той отдавна е доказал умението да борави със силата на поезията, за да опише тази невероятна нужда да обичаме и да бъдем обичани. Между страха от провала и смелостта да заявим любовта си, поетът недвусмислено ни извисява в осъзнаването на любовта във всичките ѝ форми и състояния, като и в най-песимистичните думи прозира оптимизмът на човека да сподели с някого най-доброто от себе си.

„Обичай ме бавно“ (изд. Персей, 160 стр., 18 лв.) събира на едно място най-емблематичните стихотворения на Добромир Банев, както и някои съвсем нови. Те са историята на любовта, която всеки трябва да прочете. Защото именно тази история ни прави хора.

Изящното издание е илюстрирано с прекрасни фотографии на Ивелина Чолакова.

Следва откъс от книгата.