„Struggling Love“ е деветият поред и най-сполучлив сатиричен трилър на Брун с главно действащо лице Бърт Кобат. Романът носи името на предполагаем, „апокрифен“ запис на Бийтълс и се чете на един дъх заради поразителната достоверност на повествованието, ведрия хумор и трескавото преследване, което стартира в Копенхаген, за да приключи там, където читателят най-малко очаква. Освен с изкусно заплетената интрига, трилърът на Брун завладява със сочни описания на обществени нрави и традиции.


Предлагаме ви откъс от романа:

Свлече се на койката и затърси опипом бутона за превъртане на магнетофона. Не му беше лесно, виждаше двойно. Явно последното уиски му дойде в повече. А може би и не само то.

Докато превърташе ролката до точното място, чу весел смях откъм палубата. Останалите се забавляваха царски в карибската нощ. Единствен той бе самотен. И стана по вина на Джейн, макар да не си спомняше точно как беше започнала разпрата.

Песента, която бе написал по-рано този ден, звучеше добре. Мелодията беше доста приятна, а думите – романтични като в спомените му. Когато пусна записа и на другите, Джейн се зарадва и го целуна.

Е, това си беше за тогава. Сега песента му звучеше като насмешка. Слушаше с нарастваща неприязън сладките като мед думи за загубата, спомените и голямата любов. След строфата с „любовта остава и това ни стига“ вече му се повдигаше и спря магнетофона. Пренави ролката и извади нова от сака си. Щеше да направи откровена любовна песен, изпълнена с ревност, подозрение, завист и разпри.

Включи микрофона и взе китарата, облегната на стената в тясната каюта. Позабави се, докато намери подходящия акорд. В началото не се получаваше нищо – хвана се как прави печална балада. Не искаше това. Ускори темпото и усети правилния тон, добрия стар рок енд рол.

Продължи да дрънка на китарата, чувстваше, че бе уловил тона. Не си водеше записки. Твърде пиян бе за целта. Мелодията постепенно се получаваше. В съзнанието му се въртяха няколко фрази от мига, когато гневно заряза Джейн горе на палубата. Сега оставаше само да излее мрачните чувства, да превърне фразите в текст и да нагоди думите към мелодията.

Два часа трескаво подготвя парчето, направи пауза само колкото да отиде до бара за бира. За късмет не се натъкна на останалите – те на кърмата се любуваха на пълнолунието. Не чу Джейн, сигурно се беше прибрала да си легне в общата им каюта. Той пък нямаше да се върне там тази нощ, можеше да спи в тясната каюта, която използваше за студио. Някъде в далечината се чу бръмчене на моторница, но бързо замря.

Накрая почувства, че песента е готова. Натисна бутона за запис и започна. Всичко беше наред, затова не прекъсна, а я изпя цялата. След като я изслуша два пъти, прецени, че звучи добре. Дори по-добре от сладникавата любовна балада от по-рано през деня. Това сега си беше здрав хард рок в Чък Бери стил.

Като изпи и втората бутилка бира, пак взе китарата, за да направи последен запис. Натисна бутона. Сега всички части си дойдоха на мястото. Безспорно за момента беше
необработен вариант, ала от опит знаеше, че аранжиментът на Джордж върши чудеса. А с барабани, бас и китари парчето можеше да се превърне в нещо страхотно.

Когато и последните звуци затихнаха, той натисна стопа и остави китарата. Беше много доволен от себе си. Помисли си как съвсем ненужна кавга, причините за която дори не си спомняше, може да го вдъхнови за нов хит.

Облегна се на стената и запали цигара. Имаше лист и химикалка, но предпочете да не записва нито думи, нито акорди. Нали всичко си беше на ролката, а бездруго трябваше да ошлайфат песента. Издуха няколко кръгчета дим в каютата и подпря цигарата в пепелника.

Извади ролката от магнетофона с треперещи пръсти. Прибра я в кутията и я пусна в торбичката при дузината недовършени записи, които бе направил, без да успее да ги обработи до завършени песни. Изключение бе похвалената от Джейн същия ден. Всъщност и тя никак не е лоша, спомни си той и изведнъж му домъчня.

Взе цигарата и дръпна два пъти, после я угаси. Стана и се запъти към вратата на каютата. В бързината се препъна в торбичката и ролките изпопадаха на пода. Измърмори „fuck“ и се наведе да ги събере. След това се понесе по коридора към кърмата, където се намираше луксозната им каюта. Когато отвори, ярката лунна светлина го заслепи. Но видя, че Джейн е будна. Гледаше го с широко отворени печални очи. Лежеше върху одеялото в къса бяла нощничка, красива като богиня.

Той усети как страстта надделя над спомена за спора им и пристъпи към леглото. Целуваха се, после той се надигна и свали дрехите си. „Доста е тъпо да се караме“, мина му през ума, когато телата им се сляха под завивката.



Стафан Брун е популярен скандинавски журналист и писател, роден през 1955 г., считан за един от асовете на криминалния жанр сред представителите на своето поколение. От 1980 г. работи за най-разпространения финландско-шведски вестник „Хювудстадсбладет“ и се наслаждава на репутацията си на дързък и язвителен репортер.

Цена: 14 лв. от ИК Колибри