Джордж Клуни може и да не успя да вземе „Оскар”, обаче на всички е ясно, че качествата му далеч надхвърлят ролята на доктор Рос от „Спешно отделение” и не се простират само до актьорската професия. Не, нямам предвид нищо тип „If you know what I mean…*”, макар да признавам, че ми се иска да можех да се изкажа по този въпрос. Говоря за кино и съвсем най-конкретно - за политическия трилър „Маската на властта”, който е много личен филм от/на/с Клуни. Не за друго, ами защото в него той е нищо по-малко от шесторъкия Шива – сценарист, режисьор и с главно-второстепенната роля на сенатор Майк Морис. Да, един от многото герои с маска в този щедро номиниран за „Златен глобус” и „Оскар” филм. В който без капка угризения на съвестта можем да се насладим на играта на още един отличник – Райън Гослинг.
Е, наистина първоначалната идея е била в ролята на младия, изпълнен със светла вяра в политиката Стивън Майърс да е Лео ди Каприо, но за моя почти тайна радост звездата от "Титаник" остава само продуцент. Няма да е честно да не отбележа, че Райън Гослинг се скъса от работа през изминалата година и в „Маската на властта” (може би вече по навик) прави поредна чудесна роля. Тук той е Стивън Маъйрс  - претъпкан с чисти политически идеали 25-годишен младеж, част от екипа в предизборната кампания на Морис. Който в крайна сметка се оказва изненадан и измамен от собствените си ценности, когато прави една наивна грешка (дам, пътят към ада е осеян с добри намерения) и после разбира нещо, което срутва иначе непоклатимата му вяра в личността на сенатора, за когото работи. Ерго –даже и да си много умен и уверен пич,  можеш ли да запазиш принципите и наивността си, когато се нацапаш до уши в лицемерието на политиката и ако всички около теб в крайна сметка се окажат с маски, ще оцелееш ли самият ти с открито лице? В мартенските иди на щатските предизборни кампании, може ли да бъде спасен един бегъл вариант на Юлий Цезар и дали съвременният Марк Антоний (понижен до обикновен ПР), все пак няма да се подхлъзне по руса и модерна уана-би Клеопатра?
За отговорите на всички тези въпроси (и на още няколко - бонус) помагат и героят на Филип Сиймор Хофман (който по план би трябвало да е Брад Пит, но не е и който е все така голям, но пак не е Лебовски), както и Ида Хорович (Мариса Томей) - тук репортерка на "Ню Йорк Таймс", цинична, вряла и кипяла дама, която допринася за по-дълбокото бръкване в казана с маскирани политически герои. Пак без сексуален нюанс. Добро впечатление прави и Ивън Рейчъл Ууд, вече отдавна надраснала 13-те, както и богатото поръсване на филма с лични за Клуни детайли. Например фактът, че снимките са в Синсинати – родният град на Джордж, а за любопитните - споменава се и университетът му (който Клуни така и не завършва) и още няколко подобни подробни. Само за архива - афинитетът на Джордж към политиката далеч не е от вчера (не с подхлъзвания тип Шварценегер, разбира се) – има и преден режисьорски опит от вече далечната 2005 - “Good night, and Good Luck”, който също е на подобна тематика.

Всъщност "Маската на властта" не е от филмите, които могат просто да бъдат разказни – не защото е сложен или нещо от сорта, а защото наистина е по-добре да го гледате – сюжетът не е кой знае какъв - няма особени изненади, но пък е изпълнен прецизно и приятно, а резултатът е много стегната откъм направа история, в която всичко е както трябва да бъде. Особено на фона на несекващите мартенски иди по света и у нас...

*If you know what I mean - сленг, англ. ез. - използва се като намек за теми, засягащи сексуални тематики.