Хаплив и ултра актуален, Сергей Минаев се завръща с нов роман, посветен на любовта в циничния ни и материален свят. С първата си книга "Духless" той се превърна в такова явление, че "Таймс" отдели цяла страница за писателя. Млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започва да пише романа, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в скромен тираж, но се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за нея. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световни хитове като "Шифърът на Леонардо". "Духless" вероятно е и най-касовият руски роман в България през ХХI век. Той придоби култов статут, а цяло поколение израсна с него.
Успехът на Минаев се дължи на това, че е ултра съвременен – и като проблеми, и като стил, и като теми. "Media Sapiens" стана наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да бъде фалирана голяма българска банка.
Действието на най-новия му роман "Видеоти" се развива в Москва, където главният герой Андрей Миркин е водещ на успешно телевизионно шоу. Той живее охолно, прекарва дните си сред фенове или под влиянието на алкохол и дрога, а нощите - по купони с момичета, чиито имена не винаги успява да запомни до сутринта. Материалната му задоволеност обаче го прави все по-равнодушен и циничен. За него момичетата са еднакви, шоуто му е посредствено, Москва е негостоприемна, клубовете са скучни и вече нищо не му носи истинска, разтърсваща емоция. Чрез този герой Минаев успява да покаже не само опасностите на славата и парите, но и вътрешното терзание на един млад човек, който търси смисъл в живота си.
Писателят успешно потапя читателите в атмосферата на големия град, с бурния нощен живот и безскрупулното отношение на медиите, чиято единствена цел е печалбата. Бездушието на корпоративните среди стига дори дотам да пренебрегне загубата на един човешки живот в името на високия рейтинг...
Авторът ни представя живота зад камерите на операторите, вътрешността на една съвременна телевизия – безскрупулните началници, търсенето на спонсори, маската на заинтересованост, която се показва в ефир и истината под нея – абсолютната липса на морал и господството на парите. Като част от този свят, и Андрей е започнал малко по малко да се превръща във вИдеот. Границата между личността, която показва пред обектива и истинското му аз, се размива все повече и повече и той самият вече не вижда разликата.
Но погледът на Миркин над света се преобръща, когато среща Наташа, учителка в държавно училище, с която се запознава по време на снимки. Тя е интелигентна, красива и независима, но изглежда напълно безразлична към него, което кара свикналия на женско внимание водещ да я иска още повече. Макар и започвайки като на шега, скоро връзката им се задълбочава и се превръща в истинска любов. Тази зависимост от друго човешко същество е нещо съвсем ново за прагматичния Андрей. Пред него стои избор – дали да се довери и да се откаже от разпуснатия си начин на живот, за да не загуби Наташа, или да бъде свободен да живее ден за ден. И ако избере да остане сам, ще продължи ли да харесва онова, което е?
Хапливият и циничен език на Сергей Минаев прави романа бързо четиво – 500-те страници се изчитат неусетно, на един дъх, защото писателят успява да поднесе и сериозните теми с усмивка, като предава емоциите и на четящите. През очите на героя проследяваме въздействието на истинските чувства върху човек, който не е вярвал, че може да обича. Той преосмисля и моралните измерения на днешния твърде материален свят. Тази история е отличен пример за това, че промените в живота ни понякога се случват, когато най-малко ги очакваме, и че всички планове за бъдещето могат да се преобърнат за един ден, дори за един миг.
Прочетете интервю със Сергей Минаев, предоставено от издателство "Персей". >>>
- Обмисляли ли сте да се откажете от това, с което се занимавате, и да се посветите изцяло на писането?
- Не, твърде скучно е за мен да се занимавам само с едно нещо. Привикнал съм да бъда във вихър от събития. Ако изведнъж разбера, че няма накъде да тичам, че телефонът ми не се нажежава от звънене, а аз самият не се намирам някъде между Москва и Париж, значи съм умрял.
- Какво обичате и какво не, когато става въпрос за литература, музика, кино...?
- Не обичам лицемерието, подлизурството и простащината. Това се отнася до всички сфери.
- Завършили сте история. Какво ви даде това образование?
- Преди всичко ми даде умения да разбирам причините и следствията на историческите събития. Всичко това, на което сме свидетели сега, вече се е случвало, само че при други декори и е имало други имена.
- С какво свързвате България?
- Курортите Златните пясъци и Слънчев бряг и едноименното бренди Слънчев бряг® (което и аз съм пил като студент).
- "Видеоти" е в същия ултра съвременен стил като "Духless", но се говори за неща, които вълнуват всеки човек.
- Разказва за онова усещане, свързано с обезценяването на думите, изразяващи чувствата ни. Тези изрази практически са се обезценили и лишили от смисъл. Нали знаеш, когато някой ти казва "как си", но съвсем не се интересува как се чувстваш, а изразът се използва по-скоро за установяване на контакт или като въведение към разговор? Сега и думите "обичам те" се използват по същия начин. Те така често ти се хвърлят в лицето, че понякога се замисляш – означават ли още нещо? Най-общо, пиша за любовта.
- Героят ви е преуспял млад човек, телевизионна звезда. Вие гледате ли телевизия?
- Не гледам телевизия – там аз се появявам често, не слушам радио – там водя токшоу, не чета списания – там пиша. Аз съм фен на интернет – там се родих!
Прочетете откъс от "Видеоти"от Сергей Минаев, която излиза от издателство "Персей" в превод на Ива Николова. >>>
