Преди повече от 100 години на днешния ден е родена мексиканската художничка Фрида Кало. Цялото й име е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон.
Във вените й тече смесица от унгарска и испанска кръв. Непокорният й дух проличава както в личния й живот, така и в творчеството. То е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм.
Когато е едва на 18 години претърпява тежка катастрофа, която я оставя неподвижна дълго време. Съкрушени, собствените й родители се съмнявали, че тя отново ще проходи. Фрида рисува по гипса, с който е увито тялото й, докато единствената й гледка е към палците на краката й.
Заради полиомиелит единият й крак е по-къс и слаб от другия. Опитва се да прикрива това, носейки дълги чорапи. Именно болният й крак е натрошен на 11 места по време на катастрофата. Леко накуцва през целия си живот.
Подлага се общо на 32 операции. Десният й крак е ампутиран през 1952 г.
Крака, за какво сте ми, след като имам криле, за да полетя?
Рисува и е автор на 143 картини, 55 от които са автопортрети.
Аз никога не рисувам сънища или кошмари. Рисувам моя собствена реалност.
Омъжва се за известния мексикански стенописец Диего Ривера. При това 2 пъти. Преди нея той вече е имал два брака.
Връзката им е бурна, изпълнена с много любов, танци, но и скандали. Фрида е своеволна и свободна, както с четката, така и със сърцето си. Има връзки и с мъже, и с жени.
Обичам те повече от собствената си кожа.
Родителите й наричат този брак връзка между "слон и гълъб".
Аксеоарите, които остават нейна запазена марка, са тиарите с огромни цветя, дървените колиета и шаловете. Всички те ярки, ярки и впечатляващи.
Известно време дели със съпруга си Диего едно студио. По-късно изобщо не желае да го допусне в живота си.
Картината й „Аз два пъти“ е зрелищна извадка от отличителното й изкуство. Живописното платно показва художничката като дама от 19-ти век (вляво), свързана чрез кръвоносни съдове с художничката като замислена като мексиканка.
За кратко време Фрида има връзка с Лев Троцки.
Става първата мексиканска художничка, включена в изложба на Лувъра. Преподава в Националното училище по живопис, скулптура и гравюра "Ла Есмералда".
Картините й след 1945 г., когато има неуспешна операция, носят имена, свързани с това, което преживява - "Счупена колона", "Без надежда", "Дърво на надеждата, стани бързо", "Раненият елен" и др.
През 2001 г. тя става първата жена мексиканка, удостоена с пощенска марка в САЩ, за живота й е направен филм, а по-късно и международна изложба с нейни произведения.
