Имаме удоволствието да обявим, че на 1-и септември излиза сборникът с кратки градски разкази "#НаЖивоОтСофия", дело на Александър Шпатов – едно от най-често спряганите имена на новата българска литературна сцена.
"#НаЖивоОтСофия" съдържа 20 ударни софийски разказа, писани от Шпатов през последните три години. През тях – уверява ни авторът - човек ще може да изживее София както никога досега. Освен на български, през октомври сборникът ще излезе и на английски език, за да могат и чуждестранните посетители на столицата да я прочетат през очите на хората, живеещи тук.
Екипът на "Колибри" подготвя и смартфон приложение, разработено въз основа на култовия текст "Да изживееш този град", включен и като въведение към сборника. Всеки, посетил местата от списъка, ще може да се отбелязва чрез приложението. При събрани достатъчен брой локации, потребителят ще получи възможността да си свали електронните версии на книгата безплатно.
В рамките на Празниците на изкуствата Аполония 2014 в Созопол, на 2-и септември от 20 ч. в Художествената галерия в Стария град, ще се състои предпремиерата на "#НаЖивоОтСофия" в присъствието на автора.
Предлагаме ви да се потопите в атмосферата на един от разказите в новата книга на Шпатов "Принцеси от Славейков" >>
“След десет пропуснати тя най-после връща обаждането и сред шума от асансьора директно зачита есемеса от 5:30 сутринта:
- Имаш ли кайма у вас? Спешно е. С пет удивителни. Какво става? Кажи ми, че е някакъв autocorrect.
- Не е. Точно това имах предвид.
- Кайма? Шунка викаше на тревата, ама кайма – за пръв път чувам. Искам да кажа… представи си, ако аз ти пратя такъв есемес в пет сутринта…
- Мога да си представя. Ако си беше вдигнала телефона, сигурно щях и по-добре да ти го обясня…
- Само не ми казвай, че си почнал да друсаш, моля те, спести ми поне това. За наливането ти знам, вече свикнах да си изключвам телефона вечер, ама все пак – има си някакви граници.
- Извинявай, но наистина беше спешно и наистина ми трябваше кайма. Както и да е, няма значение. Вече е късно.
- Направо си е рано, мен ако питаш. Тъкмо извеждам кучето.
- Чух го, още лае, като слезе на партера… Ха-ха, всъщност именно за него си говорих с Ванката днеска.
- С кого?
- С Ванката от Петък, той беше на смяна и нали знаеш – като поприключат с поръчките и още не са затворили – идва най-добрият час да си разлафиш.
- Пиянски изпълнения. После нищо не помниш. Нагледала съм се.
- Зависи.
- Въобще не зависи. Както и да е, какво си говорихте за Лиза?
- Ха-ха, малко е дълго. Ако искаш да те набера, да не те набутвам. Още си ми в безплатните.
- Няма проблем.
- Еми виж, ние с Ванката това и друг път сме си го лафили. Цяла вечер опитвах да заграждам едно момиче, даже тръгнах към тях да я изпращам…
- Да заграждаш, това ли е думата?
- Това е.
- Еми ако това е думата, не знам защо си мислиш, че може нещо да се получи.
- Именно, точно това си говорихме – никакъв шанс да си намериш свестно момиче по тая схема. В случая още по-малко, защото уж един час си говорим и всичко е окей, а накрая, като я задърпах към таксито…
- Задърпах?
