„Майка ни е съгласна да закърпи не само ризите, но и черния ти дроб. Изпращай. Пари за тая работа не трябват, тъй като у нас има много парцали. Мама роптае срещу теб, че не ѝ пишеш.” Тези няколко изречения също са част от огромното литературно наследство на великия писател и драматург Антон Павлович Чехов. Не са от разказ или пиеса, но са пример за неподражаемата му словесност и чувство за хумор, пъхнати в пощенски плик и адресирани до неговия брат Александър.
93 неиздавани досега у нас писма на класика до 13 негови близки и приятели стават достояние на българския читател във впечатляващия сборник „За писането. Кореспонденция”, който излиза от издателство „Лист” в превод на Петрана Пасева.
Известно е, че Антон Павлович пазел грижливо всички писма до себе си, събирал ги е в отделни папки и е следял да не се загубят. Дори са го упреквали, че е по-нехаен към собствените си разкази, отколкото към чуждите писма. С днешна дата писмата, изпращани от Чехов са безценен извор за живота и творчеството му.
19 от писмата в сборника са до Александър Чехов и покрай описанията на случки от ежедневието са засегнати също литературата и литературния труд. Много от Чеховите изказвания, предизвикани най-често от братовото му бохемство и безхарактерност, впоследствие се превръщат в крилати фрази: „Литературата е труд“, „Краткостта е сестра на таланта“, „Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма“, „Езикът трябва да бъде прост и изящен“, и т.н.
Избраната колекция включва и писма до писателките Лидия Алексеевна Авилова и Татяна Лвовна Шчепкина-Куперник и актрисата Вера Фьодоровна Комисаржевска. Първата дама е смятана за сродна душа на Антон Павлович. Фактът, че след неговата смърт тя изисква от сестра му всичките си писма до Чехов, след което ги изгаря, води изследователите до предположението, че именно тя е голямата му любов. Куперник на младини е актриса, а след това става писателка и преводачка, Вера Комисаржевска пък е първата изпълнителка на ролята на Нина Заречная в „Чайка”.
В част от писмата авторът на пиесите „Чайка”, „Три сестри” и „Вишнева градина” споделя грижите си като стопанин на имението Мелихово, а от други личат усилията му на лекар в борба с холерата.
„Като цяло, лятото не беше много весело и заради проклетата холера. Отново съм участъков лекар, отново лекувам холерата, лекувам амбулаторните, посещавам лечебните пунктове и пътувам по злачни места. Нямам право да изляза от къщи даже за два дни. В моя участък холера още няма.”, пише той от Мелихово до Лейкин на 4 август 1893 г.
Болестта е тема на „разговор” в писма и три години по-рано, когато от борда на парахода „Байкал” в Татарския пролив Чехов се обръща към фелейтониста и издател Александър Сергеевич Суворин. „Здравейте! Плавам по Татарския пролив от Северен за Южен Сахалин. Пиша и не зная кога това писмо ще стигне до Вас. Аз съм здрав, макар че от всички страни със зелени очи ме дебне холерата.
Във Владивосток, Япония, Шанхай, Чифа, Суец и струва ми се, даже на Луната – навсякъде има холера, навсякъде карантина и страх. На Сахалин я очакват и държат парахода под карантина. С една дума, лоша работа. Във Владивосток умират европейци, между другото, умря и една генералша.”
В младите години на Чехов сериозен проблем е безпаричието. В писмата до брат си Александър той не скрива финансовите си мъки. „Аз боледувам и изпадам в идиотски мрачни настроения. Не работя, перото ми пада от ръцете. В близко бъдеще очаквам банкрут...”. „От „Русские ведомости“ ще платят по 15 копейки на ред. От „Север“ ме канят и обещават: „Ще получите колкото поискате“. Викат ме в „Русская мьiсль“ и в „Северньiй вестник“. Суворин няма да стори зле, ако увеличи хонорара. Ако Кочетов получава 300 за месец, а Атава, въпреки вайканията му, по 20 к. на ред, на мен, докато не съм се изчерпал, едва ли ще е голям грях да ми плащат малко по-човешки, а не мизерни грошове. И без това ограбвам себе си, като пиша за вестниците... За „Беглец” получих 40 р., а в някое дебело списание за една само печатна страница щях да взема... Впрочем това са дреболии.”
Изданието на „Лист” позволява на широк кръг читатели да открият тези и други детайли от живота на писателя, които той самият откровено дава за себе си. А съставителката на сборника Петрана Пасева ги определя не просто като „упражнение по стил”, а като упражнение по почтеност.
