Днес се навършват 15 години от загубата на един най-блестящите автори на 20 век - Кърт Вонегът (11 ноември 1922 – 11 април 2007). Още приживе той се нарежда се сред най-значимите американски писатели, като завещава на човечеството 14 романа - сред които "Фарс или никога вече самота", "Закуска за шампиони", "Кланица 5", "Котешка люлка" и "Майка нощ", както и множество сборници с есета и разкази, побрали в себе проницателния му поглед към човешката природа.
През 2021 г. издателство „Кръг“ се заема с амбициозната задача да отдаде дължимото на големия творец и да преиздаде най-популярните му романи в нови луксозни издания с твърди корици. По повод 15-годишнината от загубата на любимия автор на пазара излиза „Котешка люлка“ – история, в която светът не свършва епично, светът свършва с глупост.
Освен 15 години от смъртта на големия писател, на 11 ноември тази година се навършват и 100 години от рождението му. След „Механично пиано“, „Сирените от Титан“, „Майка Нощ“ и „Котешка люлка“ от издателството обещават още издания на култовите му романи, а в рамките на кинофестивала Master of Art публиката може да се наслади на дълго чакания документален филм за Кърт Вонегът „Неподвластен на времето“ (реж. Робърт Уейд и Дон Аргот).
Филмът е както отдаване на почит към великия писател, така и вещо въведение в неговия свят за непосветените. Този пръв по рода си документален филм за Вонегът представя детайлен поглед към корените и творческото развитие на писателя. Представени са детството му в Индианаполис, преживяванията му като военнопленник във Втората Световна война, бракът му, семейството и развода, ранната му кариера като автор на реклами за „Дженерал Електрик” и продавам на автомобили, както и дългите му години на опитващ се да пробие автор, преди славата да го влъхлети с публикуването на „Кланица 5” през 1969 г.
Работата по този филм е започнала още прези 39 години, когато младият тогава режисьор Робърт Уейд пише писмо на своя литературен идол, предлагайки му да направи филм за него. Снимките започват през 1988 г. и приятелството, което Уейд и Вонегът формират през десетилетията, е показано във филма. Кърт Вонегът е преди всичко биография на обичан американски автор. Но също и документ за одисеята на един кинематографист, изследващ въздействието на един писател върху собствения си живот, разраснало се далеч отвъд отпечатаната страница.
Седмият Master of Art беше открит неслучайно на 7 април с филм, посветен на една литературна легенда "Кърт Вонегът – неподвластен на времето", като лентата ще има прожекция отново в столичното кино "Одеон" на 26 април (вторник) от 18:00 ч.
Но да се върнем отново на „Котешка люлка“ - сатиричен постмодерен роман с елементи на научна фантастика. Публикувана за първи път през 1963 г., творбата изследва и иронизира науката, технологиите, религията и надпреварата във въоръжаването.
Протагонист е писателят Йона (Джон), вдъхновен от идеята да напише книгата си „Денят, в който светът свърши“. Той събира спомени на наследници и приближени на „бащата на атомната бомба“ д-р Хоуникър за деня на атомната бомбардировка над Хирошима. Но дали ядреното оръжие е това, което ще погуби света? С развитието на сюжета се оказва, че преди смъртта си легендарният учен е изобретил нещо много по-ужасяващо – лед-9 – малък леден кристал, способен да превърне цялата вода на света в лед. Сега всяко от трите му деца притежава по едно смъртоносно термосче с веществото и всеки от тях държи съдбата на човечеството в ръцете си. Разгръщайки историята, Вонегът умело вплита в нея и ключови пасажи за религията, която нарича бокононизъм – основана изцяло върху лъжи.
Подобно на повечето произведения на автора, иронията, черният хумор и пародията са широко застъпени и в „Котешка люлка“. Много от повтарящите се теми на Вонегът се появяват и в романа, като въпросите за свободната воля и връзката на човека с технологията. А основната сюжетна линия изследва особено концентрирано заплахата от ядрено унищожение по време на Студената война.
Предизвикателното оголване на неудобни истини провокира някои остри реакции в обществото спрямо книгата. През 70-те тя е забранена в няколко училища в САЩ без официална причина, като е определена за „напълно болна“. Новото издание излиза в превод на Аглика Маркова и с корица на художничката Милена Вълнарова.
