„Имало едно време в Холивуд“ едва ли ще мине 400 милиона долара приходи, след като стана ясно, че няма да се прожектира във втория най-голям пазар в света – Китай. Това не е кой знае колко изненадващо, след като единствено „Джанго“ от останалите осем филма на Куентин Тарантино беше допуснат в азиатската държава.
Причините за отхвърлянето на „Имало едно време в Холивуд“ са две – от една страна във филма има доста насилие, особено към края, а от друга китайците са обидени заради начина, по който беше представен актьорът Брус Лий във филма.
Куентин Тарантино реши да не позволява Китай да цензурира филма му. И има основание, след като преди години даде разрешение за цензурирането на „Джанго“ и в резултат на това изкара по-малко от два милиона и половина от китайските зрители, които по принцип са едни от най-важните за комерсиалния успех на филмите.
И докато много филми не успяват да минат китайската граница заради религиозни (като например „Бен Хур“, който вече 60 години е забранен в страната) или свръхестествени елементи (като „Ловци на духове“), които не се допускат там, то има случаи на филми, които са били забранявани в Китай или други държави, по причини, които създателите им дори не са си представяли.
На следващата страница може да прочетете няколко интересни случая на филми, които са били забранени по неочаквани причини>>>
„Sausage Party“ (2016 г.)
Анимационната комедия, която не е за деца, включва доста вулгарен хумор. Властите в Китай се притеснили, че е възможно много родители да се объркат, че филмът е за деца и по тази причина изцяло забранили прожекциите му и разпространяването му за домашно гледане.
За сметка на това във Франция филмът е бил разрешен за всички лица над 12 години.
„Голдфингър“ (1964 г.)
Третият филм за Джеймс Бонд получава много добри отзиви по света, но в Израел излъчването му е забранено, след като става ясно, че актьорът Герт Фрьобе, който изпълнява ролята на злодея Голдфингър, е бил нацист.
„Жената чудо“ (2017 г.)
Супергеройският филм „Жената чудо“ се счита за една от големите стъпки в киното за равностойното представяне на мъжете и жените, но е забранен в Ливан. Причината за това е, че актрисата в главната роля, еврейката Гал Гадот, някога е служила в армията на Израел.
„Семейство Симпсън: Филмът“ (2007 г.)
Няма начин да не сте чували за сериала „Семейство Симпсън“, който е най-дълго излъчваният анимационен сериал в САЩ. През 2007 г. беше направен и пълнометражен филм, който се представи много добре в бокс офиса, но за изненада на създателите си беше забранен в Мианмар. Очевидно властите в страната, в която се води гражданска война вече 70 години, са преценили, че филмът може да се приеме за политическа провокация. Най-често срещаните цветове в анимацията са червеното и жълтото, а това са цветовете на бунтовниците в страната.
„2012“ (2009 г.)
Северна Корея има дълъг списък с филми и книги, които са забранени. Един от тези филми е бедствения „2012“ на режисьора Роланд Емерих, който е бил забранен просто заради едно съвпадение. През 2012 година се навършиха 100 години от рождението на първия лидер на Северна Корея Ким Ир Сен.
Прочетете за още няколко филма, които са били забранени, на следващата страница>>>
„Красавицата и звярът“ (2017 г.)
Сигурно ще се зачудите какво притеснително може да има в игралната версия на един от най-обичаните анимационни филми, но децата в Кувейт никога не са го гледали, защото е забранен. Това, което е притеснило властите е, че един от персонажите във филма е хомосексуалист – ЛеФу, помощникът на Гастон. Това се е оказало проблем и в Русия, където има закони, ограничаващ „хомосексуалната пропаганда“, но филмът не е бил забранен за всички, а само за лица под 16 години.
„На западния фронт нищо ново“ (1930 г.)
Когато излиза американската екранизация по романа на Ерих Мария Ремарк, филмът не се харесва на поддръжниците на Националсоциалистическата партия и на самия Адолф Хитлер, който не одобряват антивоенните му послания. Филмът е забранен, но едва след като няколко прожекции вече са минали. По време на тези прожекции членове на нацистката партия са пускали мишки в киносалоните и са атакували зрителите, отишли да гледат.
През 30-те години филмът е забранен още в Австрия, Австралия, Италия и Франция.
„Лудия Макс“ (1979 г.)
Австралийският феномен „Лудият Макс“ превърна Мел Гибсън в звезда, но са минали години, преди да го прожектират в Нова Зеландия. И причината на това не е някакво противоречие в самия филм, а трагичен инцидент, при който човек е изгорял в колата си. Това много е напомняло сцена от филма и по тази причина излъчването му е било забранено.
„Портокал с часовников механизъм“ (1971 г.)
Филмът на големия Стенли Кубрик не е излъчван по кината в Ирландия, Сингапур, Южна Африка и Южна Корея, но най-любопитна е причината да бъде премахнат от киносалоните във Великобритания. Очевидно много хора на Острова не са харесали изпълнената с насилие лента и са започнали да заплашват семейството на Кубрик. За да ги предпази, режисьорът е поискал всички бъдещи прожекции на „Портокал с часовников механизъм“ да бъдат отменени.
„Кристофър Робин“ (2018)
Подобно на случая със „Семейство Симпсън“, създателите на продължението на „Мечо Пух“ едва ли са очаквали да бъдат обявени за политически агитатори. Въпреки това филмът им е забранен в Китай, защото анимационното мече се е превърнало в символ на протестите срещу китайското правителство и лидера на управляващата партия Си Дзинпин.
БОНУС: Всички филми на Клеър Дейнс
Ако сте почитатели на сериала „Вътрешна сигурност“, по-добре не ходете във Филипините, защото няма да можете да го гледате там, както и никой филм на актрисата Клеър Дейнс. Причината за това е, че след като преди няколко години Дейнс е работила по филм там, е казала пред медиите, че столицата Манила „мирише на хлебарки“. В резултат на това и въпреки официалното ѝ извинение, всички филми с нейно участие са получили забрана за излъчване.
