Ще ви направя рядък подарък – имате възможност да подслушате 4 жени, които говорят откровено за/с гърдите си в един от отминалите броеве на “Жената днес”. Разголват, недоволстват, милват, завиждат, мечтаят, опасяват се. А гърдите са възголеми, малки, отпуснати, щръкнали, менструално напрегнати, наляти с кърма, всякакви... Такива, каквито са: една силно обременена – както физически, така и метафорично – подробност от нашата анатомия.
Сещам се само за една друга телесна издутина: мъжкият пенис, натоварвана повече с внимание, значения, идеология и стрес през вековете и годините. И както мъжът пребивава от детството до старостта в постоянен, травматизиращ диалог с пениса си (обикновено третирайки го като отделно, неподвластно на волята и контрола му същество), така и жената общува с гърдите си цял живот по един специален, люшкащ се безутешно от любов (и гордост) до омраза (и страх) начин.
Женските гърди са най-инфантилният от всички сексуални фетиши. Цицата, която нашите майки ни подават като пеленачета, е първият извор на удоволствие, сила, утеха и закрила. Не само за мъжете, но и за жените. Фройд твърди, че също като брат си малкото момиченце желае майка си. Това е фантазията, с която мастурбира. “Малкото момиченце – пише Фройд – всъщност е малък мъж.” Докато не разбере, че не е и никога няма да бъде...
“Фройд е объркал всичко – не съм срещал жена, която да страда, че няма пенис, но познавам много мъже, които завиждат за женския бюст”, твърди обаче американският лекар Норман Шийли. Факт е, че в нашето силиконово и “хуманно” (от “Humana”) време мнозина не са се наситили като деца на близостта с майчината гръд, а са били хранени с изкуствено мляко от пластмасови биберони. Дали пък обсесията на някои мъже по циците като еротичен обект не компенсира именно тази тяхна бебешка липса?
Цицата е и физическа метафора за даване и получаване. Тя е самата еманация на “истинската жена”, най-буквалната илюстрация на нейното биологическо и житейско предназначение: да дава. Да дава ситост, топлина, грижа, уют, спасение, любов... Тъкмо при нея, при “жената-цица”: хранеща, готвеща, щедра и приютяваща, мъжът винаги като Одисей ще се завръща – независимо какви музи, нимфи и хетери е срещнал по пътя си.
Културата ни обаче е изопачила метафората на изхранването така, че жените обикновено се раздават на другите, без да подхранват себе си. Те дават ли, дават – додето накрая кладенецът пресъхне. И тук далеч нямам предвид ония, които предотвратяват пресъхването, наливайки кубици... силикон в бюста си. Досущ като жертвени агнета те обикновено изкупват – подлагайки се доброволно на операции и болка - мъжката маниакалност за големината на балконите. (Защо ли размерът има значение? Да не би защото това са “неговите” цици, а те, за разлика от други негови атрибути, се виждат отдалеч и затова трябва да са огромни?)
Но каквито и цици да притежаваме – с импланти или без, естествено твърди или увиснали – трябва безусловно и неотклонно да ги обичаме. Нека се научим най-накрая да даваме на другите, след като първо сме дали на себе си. Само тогава ще сме здрави, а гърдите ни никога няма да ни предадат.
Повече по темата:
Бюстът начин на употреба (безполезен наръчник)
Сбогом, мои красавици
Да, силикон...
75 B - размер за чудо и приказ
Гледай ме в очите. Казах в очите
