Тази статия е за теб - ако в главата ти витаят мисли, че на 14 февруари ще ти е тежко.
И за теб, ако от тези мисли за любов, рози и захар по ръба на чашата нещо ти се разбутва в стомаха.
И за теб, ако си мечтала, а вместо това въздишаш...
Каквото и да си говорим, от честен жест на 14 февруари (почти) всеки би се развълнувал.
И ни е писнало да сме от страната на оправданията "Любовта не се празнува само в един ден", "Повръща ми се от рози и плюшени мечета!" или "Не ми пука!". Пука ни!
И ни се празнува! И днес, и утре, и после пак...
И ни се целува, и ни се пътува, и ни се буди по изгрев, и секс ни се прави, и яйца за закуска ни се пържат, и искаме да си пъхнем студените крака между бедрата му, и ни се мълчи, и ни се танцува, и ни се плаче, и ни се слушат лигави песни, и ни се ядат пържоли, и ни се прегръща, и ни се миришат лалета...
А също ни е писнало от позьорщини, от лъжи, от липса на смелост, от тъпотии, от жени локумки и от мъже страхливци...
Докато сте тихи в сълзите си и шумни в скандалите - си задайте въпроса "А той заслужил ли е да му дам това?" В този момент много внимателно трябва да слушаш сърцето си.
И ако то тупти в "Не", сама си сипи на 14 февруари! Защото най-лесно се пренебрегва вниманието, дадено в аванс. Дадено е, а не спечелено!
Всъщност никой няма да е сам на 14 февруари. Защото всеки има страхотен човек за обичане - себе си!