Зорница Христова е автор и издател на детски книги. Завършила е английска филология, специализирала е в Оксфорд "Постколониална литература". Преводач и журналист. Човек на думите. През последните (почти) десет година е посветила голяма част от времето и енергията си на издателство "Точица" и литературата за деца. С нейно разрешение публикуваме кратък текст, който тя пусна във Фейсбук в навечерието на 8 март:
Осем размишления по случай Осми март
- Ако сте баща: следващия път, когато детето Ви е болно, кажете на работодателя си, че си вземате болничен. Имате право на спокойствие и контрол върху развитието на болестта, а на работата Ви трябва да свикнат, че грижата за семейството е човешка, а не женска потребност.
- Предайте уменията си за самозащита по равно на децата. Знаете ли, че дори самочувствието, с което някой крачи по улицата, може да разубеди потенциалния нападател?
- Ако сте майка: предайте домакинските си умения по равно на децата. Нали и синовете, и дъщерите някой ден ще имат свой дом, в който трябва да им е приятно да живеят? Доста по-трудно е, ако не знаеш как.
- Ако чувате нещо, което прилича на домашно насилие, обаждайте се в полицията, разпечатайте информация за центрове за закрила и я залепете във входа - или, ако е ок, поговорете с жертвата.
- Принципно се намесвайте в ситуации на тормоз, независимо от пола на участниците. Твърде много неща се случват буквално пред очите ни, напр. в тролея. Самоуспокоението за жертвата, която си го търсела, може да спре близки до вас хора да споделят нещо важно.
- Феминизмът не е клишетата за него. Не е гащеризон и пламтящ сутиен (макар че звучи секси), не е борба за правото да караш трактор (въпреки че съм карала багер и е яко), не е в конкретните каузи и имена, които са различни навсякъде по света. Може да е облечен в тясна леопардова блузка и качен на ей такива платформи, ако щете; не само жените в костюм на изпълнителен директор имат права. Феминизмът е борба разликата между половете да не се превръща в неравноправие.
- И не само борба. Да, историята помни борбите, напреженията, първите, направили нещо, бум, тряс, чаткане на копита, кръв и огън (въпросните пламтящи сутиени). Историята, изобщо, е голяма "drama queen". Много по-важен от борбата и драмата обаче е процесът на нормализация. В същия вид ли ще се уталожат нещата? Или в друг? Ще се страхуват ли хората от "връщане на махалото"? Или постепенно ще се постараят да нормализират човешкото?
- Хормоните, телата с техните прищевки и недомлъвки, семейните войни, поколенческите раздори, продажбите на азалии, турските сериали, планинските обувки и бизнесът с абитуриентските рокли, казаните за ракия и списанията за домашна бродерия - нищо от това не е застрашено от равенството между половете, както доказва опитът на други преди нас - опит, който е важно да отстояваме и нормализираме.
