Как се влюбваме? Факт е, че можем да отговорим на този въпрос с приказното и наивно обяснение за палавия Купидон, който стои и чака удобния момент да хвърли стрелата си в сърцата ни. Науката обаче отдавна знае как се случва любовната мистерия на практика.

За да се случи любовта, трябва да има подходящите хормонални условия. Те действат като двигатели, които активират истинска лавина от емоции, усещания и чувства, които ние наричаме любов.

Първоначалното усещане за влюбване обаче се стимулира от три химикала в мозъка: норадреналин, допамин и фенилетиламин.

Норадреналинът стимулира производството на адреналин, който на свой  ред е отговорен за ускорения сърдечен ритъм, разширяването на зениците и запотяването на дланите. Допаминът, наричан хормонът на щастието, прави настроението ни приповдигнато, а фенилетиламин се освобождава всеки път, когато сме близо до обекта на нашия интерес. Той е отговорен за т.н. „пеперуди“, които усещаме в стомаха си.

3-те етапа на любовта

Има ли биологична причина зад тези чувства? И защо се влюбваме в точно този единствен човек, а не в някой друг? Според известния антрополог д-р Хелън Фишър има три фази, през които протича влюбването.

Снимка: iStock

Етап 1: Похот

Похотта се задвижва от високите нива на тестостерон при мъжете и на естроген при жените. Фазата на силното сексуално привличане цели основната биологична функция на секса, а именно продължаването на рода и размножаването. Този процес е много сходен при всички бозайници на планетата.

Етап 2: Пристрастяване

Привличането е подобно на ефекта от употребата на наркотици. Емоцията, която много прилича на еуфория и отделянето на коктейл от химикали в мозъка, включително допамин (удоволствие), адреналин (борба или бягство) и норепинефрин (бдителност), правят така, че влюбените буквално да се пристрастят един към друг.

Етап 3: Привързаност

При привързаността се освобождават допамин и норепинефрин, който по-късно се заменят с окситоцин (хормонът на „гушкането“). Това е фазата, в която партньорите започват да се чувстват свързани, да използват местоимението „ние“ и започват да правят планове за бъдещето заедно. Третият етап е и моментът, в който се случва двойката.

Какво обаче задейства тази хормонална буря в телата ни?

Разбира се, винаги има отключващ фактор и както знаем не винаги влюбването е реципрочно. Понякога у нас може да има отключващ фактор, но не и у другия. Тогава любовта не е споделена. Отключващият фактор обикновено е нещо, което мозъкът ни асоциира с важен за нас човек от миналото. Например познат аромат, реплика, външна прилика и т.н. Новият човек, който срещаме ни прилича на нещо, което вече познаваме и обичаме в същността си.

Вижте повече за процеса на влюбването в сайта Frida.bg.

Продължи да четеш