Защо въобще сравняваме събиранията за вечеря с приятели за двете възрасти? Ами, защото са различни. Прочетете какво се случва, когато си на 20 и какво - когато си на 30.
Елена, 21: На 15 родителите ми започнаха да ми позволяват малко повече неща, увеличиха вечерния ми час. На 18 почти нямах никакви ограничения. Малко по-късно се изнесох от дома и вече имах свое собствено пространство – квартира, в която да каня приятелите си и да си правим купони.
На 20 г. първоначалната еуфория от самостоятелността вече премина. Домашните събирания с приятели вече не са чак толкова диви, децибелите на музиката малко по малко намаляват.
Често каня приятелки на гости - 2-3 пъти в седмицата. Когато поканя няколко приятелки, това обикновено значи, че едната ще дойде в 16:00 следобед, защото й е скучно, другата казва, че ще мине в 20:00, третата закъснява и е у нас към 22:30. Не щом съм ги поканила, се старая да сготвя вечеря, да подредя масата... Решението за гостуване често е взето абсолютно спонтанно, но дори и да не е, правим бърза справка какъв джънк да си вземем – хамбургери, пица, китайско... А, да, вино. Понякога бутилките се увеличават, а понякога дори не си отваряме. Разговорите са основно двете вечни теми: мъже и любов.
Понякога идват и моменти, наподобяващи купоните, когато бяхме в гимназията – песни, които сме слушали тогава, пеене на висок глас... После или издивяваме и излизаме на бар, или ни се доспива. Обикновено оставаме да спим заедно, защото... ами, сутрин кафето с компания е по-приятно.
Смятам подобен тип вечери за изключително сплотяващи, защото в тях няма нищо снобарско. Никакви приготовления от предишния ден, никакви планове, никакви опити да впечатлиш когото и да е. Смятам, че когато си в компания на наистина близки хора, тези неща са излишни. А и е прекрасно извинение да хапнеш малко вредна храна без угризения.
Какво е различното обаче, когато минеш 30-те?
Божидара, 33 г.: Каквото се случи в тийнейджърските години, си остава в тийнейджърските години. Важи не само за вършенето на забранени неща. С напредването на възрастта, думата "купон" леко се размива, ставайки събиране с ядене, разговори и седене на маса. Не само че стават по-кротки, но и стават все по-редки. Разговаряте са за рутинните неща от живота, хапваме, смеем се. Разбира се, това в никакъв случай не е лошо. Забавно е, но по друг начин. Освен това обстановката е по-искрена и по-зряла.
Когато поканя приятели вкъщи, често се налага това да се случи в събота, защото тогава сме по-свободни. Никой не бърза след работа, а и аз мога да отделя повече време да сготвя. Все пак не ги каня на бъркани яйца. Необходим ми е цял следобед – за да почистя, да напазарувам, да сготвя. Казвам точен час и обикновено всички пристигат тогава.
Говорим си, хапваме, пийваме. Обикновено и гостите ми носят някаква храна или бутилка вино. Вече никой не идва с празни ръце. Обсъждаме неща в работата, децата, мъжете ни... на тръгване всеки предлага да ми помогне с почистването. Обикновено става много бързо, защото всички така или иначе го правим в ежедневието си и сме свикнали.
