Всичко започва с пост в Instagram. Двама от най-известните готвачи в света, Éric Ripert и José Andrés, стоят усмихнати пред камерата и анонсират нов празник – 25 юни е Денят на Антъни Бурдейн. "Днес всички ще отпразнуваме рождения ден на нашия скъп приятел Антъни Бурден", казва Éric Ripert. Желанието на двамата е да се отпразнува живота на Тони, а не той да остане запомнен с трагичното си самоубийство. Те призовават хората, които искат да се включат в празника, да вземете напитка по техен избор, да се снимат и да я споделят в социалните мрежи с #BourdainDay. Главните готвачи завършват анонса си като отпиват голяма глътка porróns – традиционни стомни с вино от Испания. Така 25 юни, денят в който Антъни щеше да стане на 61 години през 2018, е обявен за Ден на Антъни Бурдейн.
Éric Ripert и José Andrés създават програма със стипендия в Кулинарния институт на Америка, в паметта на Бурдейн. Тя е в подкрепа на готвачите, които мечтаят да следват стъпките му, като пътуват в чужбина.
Много е лесно всеки да се включи в Деня на Антъни. Просто правите като него – опитвате улична храна, отивате при местните рибари, хапвате от това, което те приготвят в ежедневието си, заговаряте улични готвачи със сергии или каравани... Антъни Бурдейн прави точно това – неговото кулинарно любопитство го води в различни точки на света, но винаги при непретенциозното и най-характерното. На него не му пречеше да се храни с пръсти, от обща чиния, да седи на тротоара и да пие бира, да се настани в ресторант без резервация, да носи скъсани дънки и да изтрие мазни пръсти в тях, да пробва най-лютата подправка и да бъде честен, когато нещо е вкусно или ново – като яйца от мравки и око от тюлен, дори за богатата кулинарна библиотека на неговото небце.
Да си като Бурдейн...
Пътувай
Антъни Бурдейн вигледа на пътуванията като на начин за обединение. Една от най-често споменаваните цитати от финалния сериал на “No Reservations” е за способността на пътуването да разширява светогледа и съпричастността. „Пътувайте колкото и докъдето можете. Движете се. Независимо дали от другата страна на океана, или просто през реката. Ако не можете да влезете в обувките на другия, поне опитайте неговата храна. Отвори ума си и стани от дивана.“
Помагай
Включете се в някаква благотворителна инициатива. Въпреки многото си ангажименти Антъни Бурдейн винаги е помагал като доброволец в World Central Kitchen.
Подкрепяй
Не е нужно да вечеряте в ресторант със звезди Мишлен, за да хапнете като Бурден. Ценете хората в квартала, семейни ресторантчета, малките пекарни, изобщо местата и хората, които „изсипват“ сърцето си готвенето си. Яжте без страх, дори това да значи и без възпитание – разкъсвате месото с ръце, не се страхувайте да се покапете.
Какво не знаем за живота на готвачите и лошото момче Бурдейн?
Какво стои зад една красиво плейтната чиния с ятие, което задоволява всички капризи на небцето? Дълги години учене и практика, опитване на нови храни, разходи, недоспиване, порязани пръсти, опарени длани, плакали очи, пренебрегване на семейството и приятелите, постоянно очакване за съвършенство, работа в тесни и задушни пространства, липса на заплащане... и т.н. Но важното е готвачът да не допусне неговото ястието да покаже това. Важно е клиентът да види чиния с приятни цветове, пресни продукти, съчетание от текстури и всичко това да даде на тялoто му енергия, здраве и доволство.
Едва на 44 години Антъни отваря първата си спестовна сметка.
Наричат начина му на готвене пиратски.
През 2010 г Антъни и екипът му снимат в Камбоджа. Червените кхмери са разрушили влаковите линии и хората се придвижват с платформи на колела с ръчни спирачки. Валят неспирни дъждове. Оризищата също са разрушени и прехранването е най-трудната част. Бурдейн пуши трева, гледайки всичко това и споделя с част от кипа си – „Знаете ли – дори това не помага!“
При хората – едно от естествените състояния на Антъни. За заснемането на един от епизодите на „No Reservation” е включена стрелба в японската долина Кисо. Единствените възможни дати за това са по време на специален празник, който се споделя с роднините. Тони седи до главата на семейството, пие шошу – традиционна напитка, и след време казва – „Знаете ли, не ме интересуват тези стрелби, просто искам да седя до този човек и да си говоря с него.“
