Преди около 3 г., потресена от начина, по който й се налага да роди своите две деца в България, Олга Дукат, заедно с други майки, създава сдружение, целящо да популяризира естествените идеи за раждане и отглеждане на деца. Кърмене, хранене, възпитаването са неща, които според нея и „Естествени идеи” трябва да се случват максимално близо до природата. Днес Олга се е отдала изцяло на естествените идеи, тя е сертифицирана дула, майка на три деца и има най-красивите сини очи, които лесно те карат да й се довериш. 
На 10 и 11 ноември "Естествени идеи" организират конференция „Раждането – медицина, психология и право”.

Какво точно те потресе в ражданията на твоите деца?
Аз тръгнах с абсолютно доверие в системата, в това, че лекарите ще ме посъветват какво е най-доброто за мен. В един момент се оказа, че лекарят бърза да излезе в отпуска и това беше причина да ми се направи първото, абсолютно ненужно секцио. С второто раждане беше още по-неприятно. Лекарката ме изчака до пълно разкритие, след това обаче се притесни и ми направи секцио. Всъщност нямаше обективни медицински причини нито за първия, нито и втория път. Това доста ме травмира. Третото си дете родих естествено, както винаги съм искала.


Напоследък се шири мнение, че секциото е цивилизованият метод за раждане на 21 век, а естественото раждане е средновековен метод.
Ако разглеждаме човека само като тяло – може би е така. Но секциото се отразява и върху детето, и върху връзката му с майката. След секцио родилката по-трудно се възстановява, по-трудно започва кърменето, майките имат по-малко деца след това. Децата, родени със секцио, имат 3 пъти по-често дихателни проблеми. Рисковете от усложнения при тази операция са повече. Смъртността при майките със секцио е 4 пъти повече от тези с естественото раждане.
Това значи, че цезаровото сечение всъщност не е толкова безопасен и цивилизован начин. Той просто се планира по-лесно, знаеш кога започва и кога приключва. И лекарите, и майките често обичат да си контролират живота по този начин и не си дават сметка за дългосрочните усложнения. Препоръката на Световната здравна организация е секциото в една държава да е максимум 15%. В повечето болници в София е 50%, което означава, че рисковете надвишават ползите.

Българска културна особеност ли е, че свързваме раждане почти само с болка?
В България почти всяка история, свързана с раждане, се асоциира с болка. Според лекарите това е нещо много опасно и тяхната намеса е задължителна. В други държави, например (Холандия, Швеция, Норвегия, лекарите участват в бременността на жената, но само странично. Бременната жена не е болна. Тя е бременна. Тя има нужда само от опитна акушерка, която да поеме раждането. Има държави, в които бременните жени не виждат лекар през цялата си бременност. Точно това се опитваме да променим и ние. Да покажем, че раждането може да бъде хубаво, приятно, леко, без задължителните страшни картини.

Такава ли е целта и на конференцията, която организирате на 10 и 11 ноември– „Раждането – медицина, психология и право”?
Държах тази конференцията да е интердисциплинарна, защото много често в разговори с лекари стигаме до извода, че жената има изискване за раждането, но лекарят решава. На конференцията ще разгледаме раждането от различни гледни точки. От юридическа гледна точка лекарите са длъжни да информират жената за всичко, което предприемат. Винаги подчертаваме, че раждането е естествен и позитивен процес и не касае само медицинските специалисти.

Кои са гостите на конференцията?
Д-р Рикардо Джоунс, акушер-гинеколог от Бразилия. Той от години се бори за естествено и хуманно раждане. Разработил е протокол за промяна на медицинските практики, който помага раждането да е по-хуманно, а майките и децата - по-щастливи. Той е изпробвал това в своята практика, като се е стремил да намали цезаровите сечения. Той е от малкото лекари в света, толкова активни в движението за естествени раждания. С него ще дойде и съпругата му - Зеза Джоунс, която е акушерка. Тя се занимава активно с тези раждания. Имат и дула в екипа, която оказва емоционална, не медицинска подкрепа.

Имате ли подкрепа от нашите институции, когато организирате такива конференции. Има ли кой да ви чуе, за да се получи диалог?
Не мога да се похваля с кой знае колко голям отклик. С Министерство на здравеопазването преговорите вървят трудно. Реакцията им винаги е – вие не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но ние сме жените, които раждат, които получават тази грижа и не са доволни от нея. Може би от министерството нямат интерес от промяна. Ние сме поканили големите имена в акушер-гинекологията. В България в момента акушер-гинекологът е човекът, който решава как се случват нещата. Защо му е на него да се допитва до родилката, да изчаква едно естествено раждане 12 часа, да му се обаждат през нощта, след като е много по-лесно да направи едно секцио?! Доста грубо обяснявам причините, но хубавото е, че има и по-отворени лекари, които  пътуват, интересуват се, виждат как са нещата в чужбина и че навсякъде има едно завръщане към естественото раждане. Затова и имаме тяхната подкрепа. Акушерките също идват и са активни. Постепенно те започват да осъзнават, че всъщност точно те имат водеща роля в раждането. И най-вече имаме голяма подкрепа от страна на майките.


Когато една жена иска да роди с помощта на дула, кога трябва да започне да контактува с нея?
В практиката си съм имала момичета, които идват след направен положителен тест за бременност на предния ден. Някои идват по-рано, за да питат различни неща за бременността, да се опознаем. Има и други, които идват след термина, и искат да дойда на раждането. Всяка жена сама си решава. Най-честото време е между 5 и 7 месец.

Какво точно прави дулата?
Преди раждането се виждаме няколко пъти, за да се опознаем, да знам какви са нейните притеснения и желания, каква е нейната мотивация. По време на самото раждане дулата прави 3 основни неща. Оказва емоционална подкрепа. Понякога просто е достатъчно някой да ти каже, че се справяш добре. Правим упражнения – начини за дишане, релаксация, компреси. Дулата не прилага медицински интервенции, само максимално щадящи, естествени методи. Третото е информация. Медицинските екипи не винаги обясняват достатъчно подробно какво точно се случва. Дулата присъства от самото начало, докато се роди бебето и два часа след това. Тя е там, за да подаде вода, да запали свещи, да пусне музика, да ти подаде чехлите. Всичко зависи от това от какво има нужда майката.
Аз съм сертифицирана дула от 2010 година. Когато се обучавах, в България нямаше курсове. Изкарах 1 година онлайн обучение с много информация за четене и много изпити. Ходила съм в Германия и Испания на конференции с практическа насоченост. Сертифицираната дула трябва да присъства на две раждания, за да завърши.

Във всяка болница ли може да се роди с помощта на дула?
Повечето болници със самостоятелни родилни зали допускат дули. В частните болници са по-отворени. В болниците без самостоятелни родилни зали не са склонни да допускат дули. Има и такива със самостоятелни зали, но въпреки това не са склонни да допускат външни лица. Като в Майчин дом, например. В Първа АГ болница вече са имали много раждания с дули. Тук-таме акушерките се сърдят, че дулата им взема работата. И това е вярно по принцип. Ако една акушерка има достатъчно време и възможност да отдели внимание само на една родилка и да я познава от началото, няма да има нужда от дула. В Холандия акушерката проследява бременността, познава жената от самото начало, присъства на раждането и се грижи за нея продължително. Там като кажеш дула, почти не знаят за какво става дума. В САЩ раждането е много медикализирано. Там дулите са най-разпространени и именно от там се появяват.



Опиши ни как се случва естественото раждане стъпка по стъпка?
Първо жената трябва да вярва в себе си, да е в спокойна обстановка, където се чувства сигурна. Трябва да се движи, както й подсказва тялото. Вертикалните позиции са добри, защото гравитацията помага. Жената трябва да има възможност за почивка, храна и вода. Това в болниците се забранява, а жената има нужда от енергия, за да роди. Ако има нужда от подкрепа, таткото трябва да е до нея. Да не й се прилагат системи за забързване на процеса. Те имитират хормоните, които отделяме по време на раждане, но когато жената е изплашена, този процес може да се забави. Да няма непрекъснато следене на тоновете, което ограничава подвижността. Тоновете трябва да се следят, но ако от периодично прослушване се чува, че те са добри, няма смисъл родилката да лежи през цялото време. Да се опита да се справи с болката с дишане и масаж, а не веднага с упойка. По време на напъването, тя усеща кога и как то да се случва - не е нужно да й се крещи – "По-бързо, по-силно!". Когато бебето се роди, е хубаво да се изчака пъпната връв да спре да пулсира, защото по нея тече кръв от плацентата към бебето. Трябва да се среже чак когато спре да пулсира. Най-доброто нещо е бебето да се сложи върху майката и да се оставят за първите 2 часа в една спокойна, топла среда заедно. Много често бебетата искат да засучат в първите два часа от раждането. Процедури като къпане, теглене и мерене не са толкова важни и могат да почакат. Новороденото има нужда от своята майка, тя е единственото нещо, което то познава. Разделянето е стресиращо.

Можем ли да направим ясно разграничение между дирижирано и активно раждане, между асистирано и неасистирано домашно раждане?
Активно раждане е, когато жената е активна – движи се свободно, решава какво ще й бъде направено, кой ще присъства и къде ще роди. Екипът е там, следят процеса, но се намесват само ако има проблем. Помагат чак при самото изгонване на бебето.
Дирижирано раждане започва и протича с активна лекарска намеса. Непрекъснато се следят показателите. Жената е в легнала поза, която е по-удобна за лекарите. Те й казват кога да напъва. Целта е да бъде съкратена продължителността на родовия процес.
Домашното асистирано раждане е законово в някои държави. Има възможност за помощ от квалифицирани специалисти в дома. Обикновено това е акушерка или медицинска сестра. Винаги обаче съществува възможност за бърза реакция и транспорт до болница, където да се отиде, ако се появи проблем. Когато домашното раждане е асистирано, то е също толкова безопасно, както и болничното.
Неасистираното домашно раждане се случва в държавите, където то не е узаконено. Така е в България. Домашното раждане не е забранено, но е забранено на акушерките да помагат при такова раждане. Жените няма към кого да се обърнат и съответно раждат съвсем сами, най-често с помощта на съпруга си. Това го прави много рисково. Жените го избират, защото нямат доверие в системата или са съвсем отчаяни от отношението там. Често те са родили веднъж в болница и не искат да им се случи пак.