Кристина Георгиева е в началото на кариерата си - учител по физическо възпитание и спорт в ППМГ „Екзарх Антим I”, в град Видин, а вече е носител на наградата „Проспериращ млад учител”. Тази година тя за първи път е класен ръководител на 9 клас, едновременно е и треньор по волейбол на децата от „Бдин-Вида”, бивш състезател е на „Академик” и майка на 4-годишно момче. А е само на 28 години – в края на месец октомври й предстои рожден ден. С Кристина Георгиева говорим за избора й да се върне и да живее в малкия град, да работи с подрастващи – като учител и треньор, и да съчетава тези отговорности с още една - майчинството.

Кристина, защо от големия град се върнахте в малкия? „Северозападнал” ли е Видин?
Нека да кажем, че не съм любител на големия град. След като „Академик” фалира, където бях състезател по волейбол, играх две години в Шумен - там завърших висшето си образование. Това е строхотен малък град с много лъчезарни и усмихнати хора, но така се стекоха обстоятелствата, че през третата година отборът в последния момент отказа участие в първенството. По същото време волейболен клуб „Бдин-Вида“ в град Видин беше одобрен по програма за развитие на млади треньори и аз реших да остана вкъщи, да си почина една година и след това да продължа да се състезавам, но... Вкъщи си е най-добре - вече минаха 6 години. Не мисля, че е „северозападнал“ Видин. Ние всички сме виновни за това, което се случва тук. При нас хората са малко по-студени, затворени и завистливи, но аз съм положителен човек и мисля, че нещата се променят по някакъв начин.

Кога и как се запалихте по волейбола и какъв път извървяхте в този спорт?
Като бях в пети клас, в един час по физическо имахме посещение от треньорката по волейбол – Снежанка Гечева, с която сега работим заедно в клуба. Тогава тя ни запозна с условията, попита кой има желание и аз, разбира се, като едно палаво дете веднага се записах. Така се запалих, че не излизах от залата или ако не бях там, бяхме с момичетата при Снежка на гости. Бяхме й като доведени деца. В 8-ми клас вече ме искаха в „Академик София“, а и аз много исках да отида. Въпреки че майка ми беше против, аз се преборих, все пак съм Скорпион, и още през лятото бях с отбора на лагер. На 15 години вече играех в жени и бях в Национална гарнитура за девойки. През каквито и моменти, и перипетии да съм преминала, не съжалявам за нищо. Това бяха едни страхотни години в този период от живота ми: лагери, пътувания, запознанства, победи, загуби... Пожелавам на всички деца да имат такова детство и да растат по този начин и няма да спра да се боря за това – децата трябва да са в спортните клубове !

Коя е най-ценната награда, която сте получила като състезател?
Много са... Вече не си спомням, но имаше едно състезание в София в 81-во училище ВК “Звезди 94“, където всяка година се прави традиционен коледен турнир. Там ми беше първата индивидуална награда – „Най-добър нападател“. Бях я донесла вкъщи и стоеше най-отпред на секцията, за да я виждат всички. Голяма радост беше!

Какви качества възпитава спортът?
Всички положителни! Няма качество, което спортът да не възпитава и няма друга дейност, която да учи децата на всички тези градивни неща заедно.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Какви са проблемите на децата днес?
Проблемите при всички деца са еднакви - обездвижване, затлъстяване и двигателна неграмотност или атрофия, както обичам да казвам аз. Децата нямат детство. Вместо да играят навън, те стоят на телефони, таблети и тем подобни. А когато не се развиват двигателните качества в ранна детска възраст, с всяка изминала година става по-трудно. Следва затлъстяване, диабет и още много проблеми, и то при съвсем малки дечица. Тук според мен е ролята на родителите. Те са тези, които трябва да държат децата да се движат и да са здрави.

Как се решихте да бъдете учител и то по предмет, който някои доста омаловажават?
Аз съм професионален спортист и трудно бих се захванала с нещо, което не е свързано със спорта или със здравето - това си е професионално изкривяване. Колкото и да го омаловажават, физическото възпитание е един от най-важните предмети в образованието, защото без спорт няма здраве, а ако децата не са здрави няма как да са умни и да постигат резултати... И това всички го знаят.

Трудно ли се работи с подрастващи и как ги мотивирате да участват в часа по физическо възпитание и спорт?
Разбира се, че е трудно. Днешните деца са много различни, самият свят вече е доста различен. В училище нямам проблеми. Децата обичат физическото, особени като им предоставяме по-различен метод на преподаване. По-трудно се „вкарват” децата в спортните клубове, защото никой не ги насочва към тях, а това е голям проблем за подрастващото поколение.

Виждате ли разлика и каква е тя между днешните тийнейджъри и вие, когато сте била на техните години?
Според мен няма разлика в това да си тийнейджър сега или преди 15 години. Разликата е в новото време. Сега, според мен, е най-опасен свободният интернрт достъп, технологиите, безконтролното даване на джобни, което позволява нездравословно и неконтролирано хранене и ранно тютюнопушене. Това за мен е голям проблем и води до много лошо здравословно състояние в бъдеще.

Продължава >>

Тази година за първи път сте класен ръководител – защо поехте и тази отговорност?
Мисля, че децата имат нужда от повече внимание, имат нужда от нас, не само като преподаватели, но и като приятели. Сега имам енергията и силата да им влияя. Децата ме харесват, имам общ език с тях и по този начин мога да помагам на родителите в проблемите, които възникват в тази възраст, защото ние прекарваме повече време с тях отколкото те.



А как приехте наградата „Проспериращ млад учител”, която ви присъдиха миналата година и то едва в началото на кариерата ви?
Беше много вълнуващо! Направих много добър дебют като млад учител. Още през първата година от преподаването ми, с момичетата от 8 и 10 клас станахме републикански шампиони на Държавните ученически игри. Беше наистина страхотна емоция. Това беше първата шампионска титла за нашето училише и аз, разбира се, съм много горда, че успях да зарадвам всички. Миналата учебна година участвахме на Световни ученически игри по волейбол с по-малките и спечелихме 6–то място, което беше най-доброто класиране за България до момента на токъв форум. Там бяхме от 30 март до 6 април 2019 г. и след като се завърнахме, ме наградиха за „Учител на годината в гимназиален етап“, което мога да кажа, че ме зарадва страшно много. Наистина започнах много силно моята учителска кариера и се надвям да продължавам да радвам децата и всички жители на Видин.

Как варирате между родителите, учениците и учителите по другите предмети?
Нямам проблем с децата и родителите. Работата върви гладко, децата в калса са добри и имат желание за много изяви, което е много важно. С родителите не съм имала много контакти, но бързо си направихме схмема за комуникация и за работа и нещата се случват. Колегите ми са страхотни. Добре ме приеха в началото и много ми помагаха. Колективът в нашето училище е много добър и това е едно място мечта!

Какво искате да предадете на младото поколение?
Всичко това, което казах до тук - да се научат как да се съхраняват, да бъдат здрави, да бъдат разумни и да изпитват удоволствие от това, което правят и ние сме хората от които зависи правилното развитие на децата.

Как съчетавате преподаването в училище и заниманията в спортната зала, където сте треньор?
Много е трудно наистина... Ние сме на едносменен режим на обучение и всяка свободна минута тичам на тренировка. Тази година малко съм намалила темпото, защото много претоварих „системата”, имам и син, който сега е в разгара на опознаването на света и с него започва третата ми смяна. Трябва да му се обръща повече внимание. Засега почивам от залата, защото колкото и ентусиазъм да имам все пак първо трябва да имам време за семейството и да се съхраня.

Истина ли е, че детето ви е отраснало в спортната зала?
Кристиан е моят малък принц. За съжаление нямаме баби на близо за помощ и се справяме сами със съпруга ми. Затова и намалих заниманията в залата. Малчо, както го наричам, има нужда от внимание! А аз се раздавах по цял ден, вечер бях в полузаспало състояние и осъзнах, че за момента така е по-добре. Да, той наистина е пораснал в залата. Беше на 4 месеца, когато започнах работа, и то с него. Много интересно беше - като вляза в залата, заспиваше и от 12 до 17 ч. спеше, без да се пробужда. В момента, в който си тръгвахме, отваряше очи. През лятото вече седеше и го слагахме в проходилката - беше голяма веселба!

Остава ли ви лично време и как го прекарвате? Съпругът ви одобрява ли всички ангажименти, с които сте се захванала?
Станислав е страхотен съпруг, когото много обичам и му благодаря, че ми търпи всичките щуротийки и каузи. Надали има човек, който ще одобри жена му да се занимава със сто неща и два сезона в годината да живее вкъщи като на квартира, и само да сменя саковете. Но засега ме търпи (шегува се, б.а.).! Мъжът ми е бивш състезател по борба и ме разбира много добре. Но наистина всички мои ангажименти рефлектират върху нашето семейство. За лично време изобщо не може да се говори...

Как се грижите за себе си – имате ли специален хранителен режим, за кардиналната медицина ли сте или за алтернативната и какво ползвате, докъде стига суетата ви?
Това ми е следващата страст. Работя за една английска компания с продукти, които са храна за клетките на организма. Аз съм 100 % за алтернативната медицина и сме така цялото семейство. Специален режим нямам и не мога да имам, защото много обичам храната (смее се, б.а.), но се поддържам с тренировки, детокси - пречистване и се чувствам в отлично здраве

А докъде стигат мечтите ви, какво искате да постигнете и да ви се случи?
Имам много мечти, като всички са свързани със семейството и нашия малък принц, както и с работата с децата. Е, имам и една-две лични, но ще ги запазя за себе си засега (смее се, б.а.).