Кристина Георгиева е в началото на кариерата си - учител по физическо възпитание и спорт в ППМГ „Екзарх Антим I”, в град Видин, а вече е носител на наградата „Проспериращ млад учител”. Тази година тя за първи път е класен ръководител на 9 клас, едновременно е и треньор по волейбол на децата от „Бдин-Вида”, бивш състезател е на „Академик” и майка на 4-годишно момче. А е само на 28 години – в края на месец октомври й предстои рожден ден. С Кристина Георгиева говорим за избора й да се върне и да живее в малкия град, да работи с подрастващи – като учител и треньор, и да съчетава тези отговорности с още една - майчинството.
Кристина, защо от големия град се върнахте в малкия? „Северозападнал” ли е Видин?
Нека да кажем, че не съм любител на големия град. След като „Академик” фалира, където бях състезател по волейбол, играх две години в Шумен - там завърших висшето си образование. Това е строхотен малък град с много лъчезарни и усмихнати хора, но така се стекоха обстоятелствата, че през третата година отборът в последния момент отказа участие в първенството. По същото време волейболен клуб „Бдин-Вида“ в град Видин беше одобрен по програма за развитие на млади треньори и аз реших да остана вкъщи, да си почина една година и след това да продължа да се състезавам, но... Вкъщи си е най-добре - вече минаха 6 години. Не мисля, че е „северозападнал“ Видин. Ние всички сме виновни за това, което се случва тук. При нас хората са малко по-студени, затворени и завистливи, но аз съм положителен човек и мисля, че нещата се променят по някакъв начин.
Кога и как се запалихте по волейбола и какъв път извървяхте в този спорт?
Като бях в пети клас, в един час по физическо имахме посещение от треньорката по волейбол – Снежанка Гечева, с която сега работим заедно в клуба. Тогава тя ни запозна с условията, попита кой има желание и аз, разбира се, като едно палаво дете веднага се записах. Така се запалих, че не излизах от залата или ако не бях там, бяхме с момичетата при Снежка на гости. Бяхме й като доведени деца. В 8-ми клас вече ме искаха в „Академик София“, а и аз много исках да отида. Въпреки че майка ми беше против, аз се преборих, все пак съм Скорпион, и още през лятото бях с отбора на лагер. На 15 години вече играех в жени и бях в Национална гарнитура за девойки. През каквито и моменти, и перипетии да съм преминала, не съжалявам за нищо. Това бяха едни страхотни години в този период от живота ми: лагери, пътувания, запознанства, победи, загуби... Пожелавам на всички деца да имат такова детство и да растат по този начин и няма да спра да се боря за това – децата трябва да са в спортните клубове !
Коя е най-ценната награда, която сте получила като състезател?
Много са... Вече не си спомням, но имаше едно състезание в София в 81-во училище ВК “Звезди 94“, където всяка година се прави традиционен коледен турнир. Там ми беше първата индивидуална награда – „Най-добър нападател“. Бях я донесла вкъщи и стоеше най-отпред на секцията, за да я виждат всички. Голяма радост беше!
Какви качества възпитава спортът?
Всички положителни! Няма качество, което спортът да не възпитава и няма друга дейност, която да учи децата на всички тези градивни неща заедно.
Какви са проблемите на децата днес?
Проблемите при всички деца са еднакви - обездвижване, затлъстяване и двигателна неграмотност или атрофия, както обичам да казвам аз. Децата нямат детство. Вместо да играят навън, те стоят на телефони, таблети и тем подобни. А когато не се развиват двигателните качества в ранна детска възраст, с всяка изминала година става по-трудно. Следва затлъстяване, диабет и още много проблеми, и то при съвсем малки дечица. Тук според мен е ролята на родителите. Те са тези, които трябва да държат децата да се движат и да са здрави.
Как се решихте да бъдете учител и то по предмет, който някои доста омаловажават?
Аз съм професионален спортист и трудно бих се захванала с нещо, което не е свързано със спорта или със здравето - това си е професионално изкривяване. Колкото и да го омаловажават, физическото възпитание е един от най-важните предмети в образованието, защото без спорт няма здраве, а ако децата не са здрави няма как да са умни и да постигат резултати... И това всички го знаят.
Трудно ли се работи с подрастващи и как ги мотивирате да участват в часа по физическо възпитание и спорт?
Разбира се, че е трудно. Днешните деца са много различни, самият свят вече е доста различен. В училище нямам проблеми. Децата обичат физическото, особени като им предоставяме по-различен метод на преподаване. По-трудно се „вкарват” децата в спортните клубове, защото никой не ги насочва към тях, а това е голям проблем за подрастващото поколение.
Виждате ли разлика и каква е тя между днешните тийнейджъри и вие, когато сте била на техните години?
Според мен няма разлика в това да си тийнейджър сега или преди 15 години. Разликата е в новото време. Сега, според мен, е най-опасен свободният интернрт достъп, технологиите, безконтролното даване на джобни, което позволява нездравословно и неконтролирано хранене и ранно тютюнопушене. Това за мен е голям проблем и води до много лошо здравословно състояние в бъдеще.
Продължава >>
Тази година за първи път сте класен ръководител – защо поехте и тази отговорност?
Мисля, че децата имат нужда от повече внимание, имат нужда от нас, не само като преподаватели, но и като приятели. Сега имам енергията и силата да им влияя. Децата ме харесват, имам общ език с тях и по този начин мога да помагам на родителите в проблемите, които възникват в тази възраст, защото ние прекарваме повече време с тях отколкото те.
А как приехте наградата „Проспериращ млад учител”, която ви присъдиха миналата година и то едва в началото на кариерата ви?
Беше много вълнуващо! Направих много добър дебют като млад учител. Още през първата година от преподаването ми, с момичетата от 8 и 10 клас станахме републикански шампиони на Държавните ученически игри. Беше наистина страхотна емоция. Това беше първата шампионска титла за нашето училише и аз, разбира се, съм много горда, че успях да зарадвам всички. Миналата учебна година участвахме на Световни ученически игри по волейбол с по-малките и спечелихме 6–то място, което беше най-доброто класиране за България до момента на токъв форум. Там бяхме от 30 март до 6 април 2019 г. и след като се завърнахме, ме наградиха за „Учител на годината в гимназиален етап“, което мога да кажа, че ме зарадва страшно много. Наистина започнах много силно моята учителска кариера и се надвям да продължавам да радвам децата и всички жители на Видин.
Как варирате между родителите, учениците и учителите по другите предмети?
Нямам проблем с децата и родителите. Работата върви гладко, децата в калса са добри и имат желание за много изяви, което е много важно. С родителите не съм имала много контакти, но бързо си направихме схмема за комуникация и за работа и нещата се случват. Колегите ми са страхотни. Добре ме приеха в началото и много ми помагаха. Колективът в нашето училище е много добър и това е едно място мечта!
Какво искате да предадете на младото поколение?
Всичко това, което казах до тук - да се научат как да се съхраняват, да бъдат здрави, да бъдат разумни и да изпитват удоволствие от това, което правят и ние сме хората от които зависи правилното развитие на децата.
Как съчетавате преподаването в училище и заниманията в спортната зала, където сте треньор?
Много е трудно наистина... Ние сме на едносменен режим на обучение и всяка свободна минута тичам на тренировка. Тази година малко съм намалила темпото, защото много претоварих „системата”, имам и син, който сега е в разгара на опознаването на света и с него започва третата ми смяна. Трябва да му се обръща повече внимание. Засега почивам от залата, защото колкото и ентусиазъм да имам все пак първо трябва да имам време за семейството и да се съхраня.
Истина ли е, че детето ви е отраснало в спортната зала?
Кристиан е моят малък принц. За съжаление нямаме баби на близо за помощ и се справяме сами със съпруга ми. Затова и намалих заниманията в залата. Малчо, както го наричам, има нужда от внимание! А аз се раздавах по цял ден, вечер бях в полузаспало състояние и осъзнах, че за момента така е по-добре. Да, той наистина е пораснал в залата. Беше на 4 месеца, когато започнах работа, и то с него. Много интересно беше - като вляза в залата, заспиваше и от 12 до 17 ч. спеше, без да се пробужда. В момента, в който си тръгвахме, отваряше очи. През лятото вече седеше и го слагахме в проходилката - беше голяма веселба!
Остава ли ви лично време и как го прекарвате? Съпругът ви одобрява ли всички ангажименти, с които сте се захванала?
Станислав е страхотен съпруг, когото много обичам и му благодаря, че ми търпи всичките щуротийки и каузи. Надали има човек, който ще одобри жена му да се занимава със сто неща и два сезона в годината да живее вкъщи като на квартира, и само да сменя саковете. Но засега ме търпи (шегува се, б.а.).! Мъжът ми е бивш състезател по борба и ме разбира много добре. Но наистина всички мои ангажименти рефлектират върху нашето семейство. За лично време изобщо не може да се говори...
Как се грижите за себе си – имате ли специален хранителен режим, за кардиналната медицина ли сте или за алтернативната и какво ползвате, докъде стига суетата ви?
Това ми е следващата страст. Работя за една английска компания с продукти, които са храна за клетките на организма. Аз съм 100 % за алтернативната медицина и сме така цялото семейство. Специален режим нямам и не мога да имам, защото много обичам храната (смее се, б.а.), но се поддържам с тренировки, детокси - пречистване и се чувствам в отлично здраве
А докъде стигат мечтите ви, какво искате да постигнете и да ви се случи?
Имам много мечти, като всички са свързани със семейството и нашия малък принц, както и с работата с децата. Е, имам и една-две лични, но ще ги запазя за себе си засега (смее се, б.а.).
