Кристина Георгиева е в началото на кариерата си - учител по физическо възпитание и спорт в ППМГ „Екзарх Антим I”, в град Видин, а вече е носител на наградата „Проспериращ млад учител”. Тази година тя за първи път е класен ръководител на 9 клас, едновременно е и треньор по волейбол на децата от „Бдин-Вида”, бивш състезател е на „Академик” и майка на 4-годишно момче. А е само на 28 години – в края на месец октомври й предстои рожден ден. С Кристина Георгиева говорим за избора й да се върне и да живее в малкия град, да работи с подрастващи – като учител и треньор, и да съчетава тези отговорности с още една - майчинството.

Кристина, защо от големия град се върнахте в малкия? „Северозападнал” ли е Видин?
Нека да кажем, че не съм любител на големия град. След като „Академик” фалира, където бях състезател по волейбол, играх две години в Шумен - там завърших висшето си образование. Това е строхотен малък град с много лъчезарни и усмихнати хора, но така се стекоха обстоятелствата, че през третата година отборът в последния момент отказа участие в първенството. По същото време волейболен клуб „Бдин-Вида“ в град Видин беше одобрен по програма за развитие на млади треньори и аз реших да остана вкъщи, да си почина една година и след това да продължа да се състезавам, но... Вкъщи си е най-добре - вече минаха 6 години. Не мисля, че е „северозападнал“ Видин. Ние всички сме виновни за това, което се случва тук. При нас хората са малко по-студени, затворени и завистливи, но аз съм положителен човек и мисля, че нещата се променят по някакъв начин.

Кога и как се запалихте по волейбола и какъв път извървяхте в този спорт?
Като бях в пети клас, в един час по физическо имахме посещение от треньорката по волейбол – Снежанка Гечева, с която сега работим заедно в клуба. Тогава тя ни запозна с условията, попита кой има желание и аз, разбира се, като едно палаво дете веднага се записах. Така се запалих, че не излизах от залата или ако не бях там, бяхме с момичетата при Снежка на гости. Бяхме й като доведени деца. В 8-ми клас вече ме искаха в „Академик София“, а и аз много исках да отида. Въпреки че майка ми беше против, аз се преборих, все пак съм Скорпион, и още през лятото бях с отбора на лагер. На 15 години вече играех в жени и бях в Национална гарнитура за девойки. През каквито и моменти, и перипетии да съм преминала, не съжалявам за нищо. Това бяха едни страхотни години в този период от живота ми: лагери, пътувания, запознанства, победи, загуби... Пожелавам на всички деца да имат такова детство и да растат по този начин и няма да спра да се боря за това – децата трябва да са в спортните клубове !

Коя е най-ценната награда, която сте получила като състезател?
Много са... Вече не си спомням, но имаше едно състезание в София в 81-во училище ВК “Звезди 94“, където всяка година се прави традиционен коледен турнир. Там ми беше първата индивидуална награда – „Най-добър нападател“. Бях я донесла вкъщи и стоеше най-отпред на секцията, за да я виждат всички. Голяма радост беше!

Какви качества възпитава спортът?
Всички положителни! Няма качество, което спортът да не възпитава и няма друга дейност, която да учи децата на всички тези градивни неща заедно.

Какви са проблемите на децата днес?
Проблемите при всички деца са еднакви - обездвижване, затлъстяване и двигателна неграмотност или атрофия, както обичам да казвам аз. Децата нямат детство. Вместо да играят навън, те стоят на телефони, таблети и тем подобни. А когато не се развиват двигателните качества в ранна детска възраст, с всяка изминала година става по-трудно. Следва затлъстяване, диабет и още много проблеми, и то при съвсем малки дечица. Тук според мен е ролята на родителите. Те са тези, които трябва да държат децата да се движат и да са здрави.

Как се решихте да бъдете учител и то по предмет, който някои доста омаловажават?
Аз съм професионален спортист и трудно бих се захванала с нещо, което не е свързано със спорта или със здравето - това си е професионално изкривяване. Колкото и да го омаловажават, физическото възпитание е един от най-важните предмети в образованието, защото без спорт няма здраве, а ако децата не са здрави няма как да са умни и да постигат резултати... И това всички го знаят.

Трудно ли се работи с подрастващи и как ги мотивирате да участват в часа по физическо възпитание и спорт?
Разбира се, че е трудно. Днешните деца са много различни, самият свят вече е доста различен. В училище нямам проблеми. Децата обичат физическото, особени като им предоставяме по-различен метод на преподаване. По-трудно се „вкарват” децата в спортните клубове, защото никой не ги насочва към тях, а това е голям проблем за подрастващото поколение.

Виждате ли разлика и каква е тя между днешните тийнейджъри и вие, когато сте била на техните години?
Според мен няма разлика в това да си тийнейджър сега или преди 15 години. Разликата е в новото време. Сега, според мен, е най-опасен свободният интернрт достъп, технологиите, безконтролното даване на джобни, което позволява нездравословно и неконтролирано хранене и ранно тютюнопушене. Това за мен е голям проблем и води до много лошо здравословно състояние в бъдеще.

Продължава >>