Дотук със свежата табела и красивото синьо небе.
Преди няколко дни ме споходи „невероятно изживяване”. Делничен ден, 16:30 ч. - слънцето напича безпощадно, а лепкавостта, която усещам по тялото, е нещо естетсвено в тези часове на деня. Задъхана от тичане, хващам автобус с номер 204. Качвам се бързо и вратите се затварят зад мен, без този път да ме притиснат... Но!
Съжалих 300 пъти, че бях успяла да се кача. Исках да сляза, а вече не можеше!!!
Адът започна!
Около 50 души, наблъскани като сардини, жегата е непоносима, без да преувеличавам - сауна, температурата е поне 45 градуса по Целзий. Подобията, наречени прозорци, са с отвор не повече от 10 см - като полуотворена уста на умиращ от жажда човек. Това е газова камера, откъдето и да я погледнеш. И, разбира се, за разкош автобусът попада в обичайното задръстване на столичния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви”. Никакъв шанс да помръднеш и с метър, да не говорим за слизане. Предполагам това е позната история за повечето софиянци.
Клаустрофобията!
Мисля си: Трябва да направя нещо, за да не изгубя съзнание. Споделям и с вас - ако ви се наложи, дано това да помогне: взиране далеч през прозорците, кърпичка или ветрило също помагат, глътки вода, мокрене на лицето и ръцете.
И си повтарям наум колко всъщност е широко и прохладно около мен - донякъде помага, но наистина човек трябва да има голяма воля - да запази самообладание, за да може да манипулира собствения си ум.
Междувременно в автобуса...
Някой попита защо не е пуснат климатикът, тъй като тези автобуси са сравнително нови. Не чувам отговора добре, но е нещо като: „Не работи”.
Дузина мъже пък искат да слязат и шофьорът им отворя предната врата, което по принцип не е редно. Те се шмугват между спрелите коли, готови всеки момент да тръгнат (още една опасност за живота).
Равносметката: Всяко чудо за три дни!
Возила съм се и на автобуси, които имат работещи климатици, но имам чувството, че е масова практика да се поставят пътниците на естествен подбор.
Който е по-силен индивид оцелява, но може след такова пътуване и да заболее.
Тези пък, които са не дотам със силен организъм, едва оцеляват след такова пътуване (възрастни, болни и деца).
Има толкова наболели проблеми в нашето общество, защо никой не им обръща внимание? Докога ще се допускат такива „извращения” с хората. Кога ще започнем да търсим сметка, защо това се случва постоянно? Защо всеки път молим медиите да ни помагат с каквото могат? А, когато те започнат, след това няма никой, който да го довърши? И тук поговорката важи: „ Всяко чудо за три дни!”.
Предполагам, че много от нас имат възможността да избират дали да ползват градски транспорт, или кола. Поради ред причини аз обаче съм преценила да ползвам автобус - стигам много по-бързо до работа, но само когато има БУСЛЕНТА това е възможно!
Много са предпоставките - увеличаването на бензина, задръстванията и един от най-важните моменти е това да не замърсяваме въздуха, като се возим по единично в колите си (този проблем е решен и "солено заплатен" в други европейски страни - в Германия например могат да те глобят, ако се возиш сам до работа).
Всичко това ме накара да избера градския транспорт, но вече дълбоко се замислям дали да не се метна на колата, както повечето съграждани и да приключа с тази драма.
Е, ще се спася индивидуално както повечето го правят!
Само, че проблемът си остава! Остава за обществото, за моето дете, което не винаги ще мога да закарам с кола до училище. Остава за тези, които са изрядни в плащанията си, за да ползват правото си на предоставения им от държавата транспорт. Отделен остава въпросът под какъв стрес ползваме тази услуга!
За съжаление такава ние цялата работа в България. Всеки се спасява както може, а какво става около нас самите?...хм, бих казала, че все по-голяма рядкост са хора, които се интересуват от това.
