През ноември Ladyzone.bg празнува своя 10-годишен юбилей. По този повод заедно с предаването "Тази събота и неделя" започваме поредицата "разЛИЧНИ истории", в която 5 жени ще говорят открито за личния си и професионален свят, за битките, през които са минали и за настоящето, в което са щастливи. Всяка от тях ще бъде поставена в по-широкия обществен контекст, обяснен от специалист. Първата ни тема е за т.нар. "body positive" говорене, говорене за позитивно отношение към тялото. Ето какво се крие зад него според психолога и социолог Детелина Стаменова.
Ще се опитам да разкажа две сложни истории и тяхното пресичане. От една страна, имаме западното социално течение, което започва с прочутата книга на английската психотерапевтка Сузи Орбах - Fat Is A Feminist Issue ("Килограмите са феминистки въпрос"). Там е прокарана идеята, че проблемът на килограмите е проблем между двата пола. Стандартите за красота в общия случай се определят от мъжете и техните предпочитания, което прави жените много чувствителни към темата и те се опитват да изглеждат така, както биха искали, дори с риск на здравето си. Това включва и културата на диетите.
Жените доста често са правили глупости заради мъжете – ще дам примера с миниатюрните стъпала, които в Китай са били приемани за много сексапилни и китайки буквално са се осакатявали, прекратявайки естествения растеж на стъпалата си.
Реално обсъждането на дискриминацията на хората с по-големи размери дрехи започва още през 80-те. В действителност използването на по-едри модели е рядкост и до днес. Преди време бях чела една любопитна статистика, че повечето жени, които гледаме в каталозите са XS или S, докато средната жена е М или L.
Тук добавям и втората сложна история – храненето и движението на хората през последните 40 години, което от 80-те години насам е драстично променено – не само като количество погълната храна, но и както състав на продуктите. Регулация и обществени кампании за здравословни режими на хранене се правят сравнително отскоро, а съмненията за привикване към определени храни, развиване на зависимост към тях, за това какво представлява един добър режим на хранене са теми, върху които се работи и няма обществен консенсус. Тук всъщност е ролята на обществото и неговата саморегулация, отчитайки това, че има една скрита пандемия – на затлъстяването и свързаните с него дългосрочни здравословни проблеми.
Преди 15-ина години Сузи Орбах написа и друга статия, че има обществена здравна криза, но не на дебелите хора, а на дебелите мозъци и дебелите печалби. И да, тя има основание – несигурността на хората е основна причина да купуват и да поглъщат всякакви продукти.
Връщам се на движението за позитивно отношение към тялото – основните му активисти се противопоставят на диетите като такива, заради това, че те рядко могат да бъдат задържани като стил на живот, те се противопоставят и на превръщането на наднорменото тегло в медицински проблем. Наскоро попаднах на един американски плакат, който беше буквално в защита на наднорменото тегло и то публикуван от голяма организация.
И тук сме ние. Жени, които имат телата, с които са се родили; които наддават килограми след раждане; които имат своите истории - защото понякога напълняването не е само генетично, но и травматично – и изискванията на обществото за „добър външен вид“. В кабинета си се виждам с много хора, които са попаднали в капана на заблудата, че чуждото мнение за тях е решаващо, на цената на настроението им, на режима на хранене, често на глад и самообвинения. Затова ми се иска да обърна внимание върху един аспект, който е по-важен от „онези два-три“ или „няколко килограма в повече“. Здрави ли сте? Можете ли да стигнете физическата активност, препоръчителна за възрастта ви? Аз лично не мога да се съглася с част от теориите, че няма никакво значение теглото, но съм съгласна, че ако човек е депресиран, тревожен заради него, е добре да потърси помощ.
Мисля, че ако се фокусираме върху това и съответно се отнасяме с уважение към телата на другите и историите на тези тела, тогава за всички ще е по-добре. И нормализиране на нормалните, средностатистическите тела, не на изключенията.
Детелина Стаменова е психотерапевт с голяма индивидуална практика. Завършила е юридическа психология и социология, преминала е четиригодишно психотерапевтично обучение и е сертифицирана да работи като психотерапевт след години лична психотерапия и супервизии от водещи психотерапевти.
Тя е познато лице от екрана като гост на различни предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. Детелина Стаменова е редактор на няколко книги, сред които "Войната с храната", посветена на хранителните разстройства. В личния си сайт поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията.
Вижте първата ни разЛИЧНА история с Пам Велидис:
