"Здравейте,

Проблемите ми започнаха преди година. Насъбраха се доста за много кратък период. Миналият септември откриха рак на бъбрека на втория ми баща. Положението се оказа безнадеждно и през февруари той почина. Пак през септември пострада и брат ми - на излизане от бензиностанция колата му се запалва. За щастие той успява да излезе бързо от автомобила. Имаше лека степен изгаряния на лицето и ръката. Доста трудно преживях и двете ситуации - стресът за мен беше много голям.

През февруари ми се наложи да си търся нова работа. Преди това бях в отпуск по майчинство и старият работодател ми предложи неприемливи условия,за да се върна на работа. Успях да си намеря нова работа, но 2 месеца бях без доходи. Съпругът ми е безработен в момента и така се появиха и финансови проблеми. Детето трябваше да постъпи в ясла и това допълнително ме разстройваше.

Между другото се появяваха и други дребни проблеми,които допълнително са ме натоварвали.

В края на април вследствие на насъбралото се напрежение получих силен световъртеж и се стреснах много от усещането. Внуших си, че съм болна от нещо. Направих си изледвания, но те не показаха нищо обезпокоително. Личният лекар ми изписа Бетасерк (за световъртежа) и Ксанакс (за нервите - за 2 седмици). Около месец след лечението започнах отново да изпитвам безпокойство, плаша се от факта, че не мога да се взема в ръце и ми се налага да пия лекарства,за да се чувствам спокойна и пълноценна. Искам пак да съм си аз и да изчистя съзнанието си от всички негативни мисли и чувства, но не знам как да го постигна.

В момента пия Дианксит и Неуропан на сироп. Записах си и час при психиатър, но ще ви бъда много благодарна, ако и вие ми дадете съвет как да постъпя."

Добра среща,

В споделеното от вас се открояват два основни аспекта на проблемите, с които се сблъсквате. Единият касае състоянието, в което се намирате в момента и дискомфорта, който изпитвате, а другият – поредицата от негативни събития, която се е концентрирала за относително кратък период от време.

Поколебах се с кое от двете да започна, тъй като и двете проблемни зони са взаимосвързани. И все пак човек е най-важен сам за себе си тук и сега. Затова реших да започна с актуалния начин, по който се чувствате. Това, което описвате се нарича хетеростазис – състояние на физически и психически дисбаланс, при което душата и тялото ви вкупом реагират на някакъв преживян по-интензивен стрес. Фактът, че сте се обърнала към специалисти е чудесен, защото е сигурен маркер, че реагирате адекватно на сигналите, които организмът и емоциие ви подават и търсите козове за справяне със ситуацията, без да се опитвате да затлачите страданието и да потулите проблемите. Направила сте първата стъпка, която е най-важна по пътя към цялостното намиране на решения. Консултацията с психиатър и медикаментите, които евентуално би ви предписал могат до известна степен да възстановят психичната ви енергия, за да може по-лесно да се фокусирате върху главното – стратегиите за справяне, които всеки човек изначално носи у себе си за всякакъв тип проблеми. Стратегии, за които може би сама не подозирате.

Едно от първите неща, които можете да направите по пътя към възвръщането на баланса ви, е да се допитате до собственото си тяло. Отделете десетина минути и се уединете в някое кътче, в което се чувствате комфортно. Легнете или седнете удобно. Фокусирайте вниманието си върху отделни части на тялото ви. Какво усещате? Топлина, напрежение, празнота или нещо друго? Тялото ни е в непрестанна връзка с психичния ни живот и е един от най-меродавните показатели за това, какво се слува с нас и какво да предприемем. Обърнете внимание на няколко зони.

Какво изпитвате в областта на главата? Това е зоната, в която са концентрирани нашите мисли, логика и рационални модели. Ако усещанията наподобяват повече стягане, блокаж или напрежение, твърде вероятно е да отдавате прекалено много време и енергия на главоблъсканици, в които се лутате, търсейки правилните отговори. В случай, че това е така, просто се опитайте да освободите мислите си. Имаше една фраза в един популярен сериал: „Не мисли а действай...” Вместо мислено да превъртате всички отрицателни неща, представете си как с въобръжаема метла „измитате” всички натоварващи разсъждения и се отдайте на нещо практично. Може да е много дребно – разтребване, оправяне на маникюра, пресаждане на някое растение, може и да е по-генерално – освежаващ ремонт на някое помещение, смяна на прическата, оборка около сградата, в която живеете...

Ако пък усещането ви наподобява повече празнота, много вероятно е да бягате от проблемите, да се опитвате да ги игнорирате. В такъв случай предприемете обратната стратегия – дори с уплаха, дори с усилие се изправете пред тревогите си и се опитайте да ги разглобите на по-дребни детайли. Дали всичко е толкова черно, колкото си го представяте на пръв поглед?

Сега обърнете внимание на областта под гръдната кост. Обикновено там на телесно ниво са проектирани чувствата ни. Ако изпитвате нещо като стягане или напрежение, не е зле да се запитате дали лесно споделяте това, което ви вълнува. Дали не таите и задържате вълненията си било то, за да не натоварвате другите, било защото си мислите, че няма да срещнете разбиране? Ако е така, бързичко си набележете няколко човека, на които безцеремонно да разказвате „това, което ви е на душата”. Не ви интересува дали ще ви дадат съвет, дали ще ги натоварите или какво ще си помислят за вас. За момента най-важна за себе си сте самата вие.

В случай, че чувствате по-скоро празнота, може би сте се отдала твърде много на окайване пред останалите, на нагласа от типа „моите проблеми са най-ужасните”. При това положение е време да отворите сетивата си и за другите и за техните проблеми. Обикновено проявявайки съпричастност и помагайки на някой друг намираме решения и сили да помогнем и на себе си.

Сега е ред на областта на стомаха. Там се концентрират емоциите ни, които имат пряка връзка със спонтанността. При положение, че това, което изпитвате наподобява стягане е много вероятно да блокирате момента „тук и сега”, да се опитвате да отлагате нещата във времето и това постепенно се превръща в емоционален блокаж. Опитвайте се да долавяте емоциите си на момента. Споделяйте за това как се чувствате в дадена ситуция. Ако някой ви е засегнал с нещо, кажете му, че ви е накарал да се чувствате зле. Ако даден жест ви е трогнал, изразете удовлетворението си. При положение, че в тази област усещате празнота, сама търсете положителни емоции.

Правете това упражнение през определени интервали от време и ще се изненадате колоко неподозирани прозрения и насоки ще изплуват.

Към финала ще се спра от един по различен ъгъл, на онзи низ от негативни събития, който ви се е случил за кратък интервал от време. Ние – хората от западната цивилизация, сме свикнали да мислим нещата в категориите на причина и следствие, да търсим обяснения. Често, когато ни се струпа поредица от беди си задавеме въпроса „Защо на мен?” или „Защо ми се случва всичко това?”. Преди много десетилетия основателят на аналитичната психология К. Г. Юнг отбелязва, че под повърхността на съвпаденията се крие истинската връзка между нашите нагласи, психичното ни състояние и онова, което ни се случва или може да ни се случи в средата, която ни заобикаля.

Този феномен се нарича синхроничност или единовремие и предсавлява поредица от сходни събития за сравнително кратък период от време. Те могат да бъдат положителни, негативни или неутрални. Но никога не са случайни, а идват да ни покажат нещо. И главното, което ни подсказват е, че е напълно по силите ни да променяме събитията около нас. Замислете се какво е вашето светоусещане, как се отнасяте към хората и нещата? В кои моменти какво надделява – отрицанието и убеждението, че сте онеправдана и все лошотии ви спохождат или оптимизмът и очакването на позитивното?

Във връзка със синхроничността има множество експерименти – например човек, който се разхожда из планината забелязва сред избуялата трева стръкче диви ягоди. В този момен се замисля колко много обича сладко от диви ягоди и продължавайки да върви, като носи стръкчето в ръка, забелязва поляна, цялата обсипана с диви ягоди. Принципът е универселен. Хванете в ръка (в буквален или преносен смисъл) нещо, което наистина ви радва в ежедневието ви. И продължете да подреждате нещата около себе си и да търсите жокери. Да, може да е необходим известен период, през който да продължава да ви е некомфортно. Необходимо е да го „износите”, като през това време полагате грижи за себе си, за да посрещнете подобаващо мига, в който поредицата от събития също няма да е случайна, но този път, на принципа на равновесието, те ще бъдат щастливи. Надявам се и отправните точки от горните редове да помогнат, за да бъдете достатъчно лъчезарна, когато денят ви отново се развидели!