Веществото MDMA, станало популярно като екстазито, може да помогне при лечение на посттравматично стресово разстройство под медицински контрол, сочат резултатите от ново научно изследване.
Изследването на Мултидисциплинарната асоциация на психеделичните проучвания в САЩ е обхванало 26 души (19 мъже и 7 жени), които са показали леки или никакви симптоми на посттравматично стресово разстройство една година след преминаването на терапевтични сесии с MDMA. Участниците включвали 22 ветерана от армията, трима пожарникари и един полицай.
Участниците приемали перорални дози MDMA от 30, 75 или 125 милиграма на две психотерапевтични сесии. Нито участниците, нито терапевтите знаели каква доза от веществото е приета.
Един месец по-късно пациентите с посттравматично стресово разстройство в групите с по-висока доза (75 или 125 милиграма) показали значително по-голямо подобрение от тези, взели 30 милиграма, което се считало за твърде ниска доза, за да се получи осезаем психоактивен ефект.
Всъщност 68% от пациентите в двете групи с по-висока доза вече не са диагностицирани с посттравматично стресово разстройство, в сравнение с едва 29% от групата с най-ниската доза.
След една година 67% от всичките 26 участници вече имали толкова осезаемо отшумяване на симптомите, че вече не отговаряли на диагностичните критерии за посттравматично стресово разстройство.
Резултатите от изследването са обнадеждаващи, като друго по-голямо клинично изследване ще се проведе през лятото. Специалистите се надяват, че ако премине успешно, MDMA може да бъде одобрено за медицински цели от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ до 2021 г.
Молекулата на MDMA (3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин) е най-популярна под името екстази. Главният ефект на веществото се състои в увеличаването на производството и спиране на връщането на огромни количества серотонин, допамин и норепинефрин в мозъка, което води до прилив на енергия и усещане за отвореност към света, емпатия към останалите хора и чувство за благоденствие.
Пълните резултати от научното изследване са публикувани в списание "Lancet Psychiatry".