Какво представлява инсулиновата резистентност? За да разберем какво представлява това състояние, е важно да уточним първо какво е инсулин. Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който доставя глюкоза до клетките на мускулите, на черния дроб и на мазнините, където тя се използва за енергия. Този хормон също е важен, защото спира натрупването на захар в кръвния поток. Колкото повече храна консумираме, толкова повече инсулин тялото освобождава, за да регулира кръвната захар и да я поддържа в здравословни граници. Въпреки че инсулинът е най-вече замесен в управлението на кръвната захар, той също така засяга метаболизма на мазнините и протеините. Трениращите често наричат инсулина „анаболен хормон“, тъй като поддържане на високи нива е пряко свързано с покачване на килограми (или мускулна маса, ако се използва правилно).

3 рецепти от народната медицина при проблеми с панкреаса

!!! Важно !!! Съдържанието на материала не замества медицинска препоръка или лечение. При влошаване на здравословно състояние е важно да потърсите мнение на лекар.

Инсулинова резистентност

Когато клетките в организма не могат да използват глюкозата и не се осъществява механизмът за контролиране на нивото на кръвната захар, състоянието се нарича инсулинова резистентност. Така вместо да бъде усвоена от мускулните клетки, черния дроб и мастната тъкан, глюкозата остава в кръвта.

Излишъкът от глюкоза достига до мастните депа, където се превръща в мазнини. Тези количества мазнини създават все по-висок риск от инсулинова резистентност.

Най-лесният начин да отслабнем без глад

Освен това, клетките на задстомашната жлеза се изтощават и започват да отделят все по-малко инсулин, което също създава условия за резистентност.

В крайна сметка вашият панкреас може да се повреди, което да доведе до намалено производство на инсулин.

Инсулиновата резистентност увеличава риска от развитие на диабет.

Може да имате инсулинова резистентност с години, без дори да подозирате. Това състояние обикновено не предизвиква забележими симптоми, но във времето е свързано с редица усложнения, някои от които изключително сериозни за здравето.

Самоконтрол и взаимопомощ при диабет

Инсулиновата резистентност е пряко свързана с:

  • Наднормено тегло
  • Високи нива на триглицериди
  • Високо кръвно налягане
  • Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD)
  • Развитие на депресия

Инсулиновата резистентност може да прогресира до предиабет и метаболитен синдром.

Ако не се вземат мерки, могат да се развият дългосрочни усложнения, които включват диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания - хората с инсулинова резистентност или метаболитен синдром имат до 93% по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания.

Тази статия обсъжда някои от симптомите и причините за инсулинова резистентност. Също така разглежда как това състояние се диагностицира и най-ефективните начини за справяне с него.

Спете на хладно, за да сте здрави

Симптоми на инсулиновата резистентност 

Инсулиновата резистентност е причина тялото да не успява да използва ефективно енергията от храната, която приемаме.

По този начин с времето вместо храната да предоставя енергия, тя се изразява в по-горе споменатите наднормено тегло, високи нива на триглицериди, високо кръвно налягане и други.

Редовната закуска е важна за успешен и енергичен ден

Симптомите свързани с инсулинова резистентност:

  • постоянна жажда или глад
  • чувство на глад непосредствено след хранене
  • чувство на умора, вместо на зареждане с енергия след хранене
  • по-често уриниране или повече като количество
  • задържане на течности
  • изтръпване на ръце или крака
  • чести инфекции
  • петна по кожата на слабините, подмишниците или задната част на врата
  • висока кръвна захар при направени кръвни изследвания

Силният стрес и отделянето на стресови хормони, като адреналин и кортизол, също са фактор за достигане на състояние на резистентност към инсулина.

При жените е рисково увеличаване на обиколката на талията над 80 сантиметра, а при мъжете за рисково се смята натрупването на мазнини около талията и получаване на обиколка над 94 сантиметра.

Изследване на инсулиновата резистентност 

Как се изследва инсулинова резистентност? Как се доказва инсулинова резистентност?

Тест 1: A1с тест

Един от начините да се изследва инсулинова резистентност е чрез теста A1c.

При нормално протичащите биохимични процеси в организма, известни количества от глюкозата в кръвта се свързват с хемоглобина (протеин, който пренася кислорода в червените кръвни клетки).

Тази комбинация от глюкоза и хемоглобин се нарича хемоглобин А1с (НЬА1с, гликиран хемоглобин).

Количеството на HbA1c, което се образува е пряко свързано със средната концентрация на глюкоза в кръвта.

Червените кръвни клетки живеят в продължение на 2-3 месеца, като по тази причина нивото на HbA1c в кръвта, отразява средното ниво на глюкоза в кръвта през последните 120 дни.

При здрави хора, когато стойностите на глюкозата варират в нормалния диапазон, то и стойностите на HbA1c са в референтната област. Когато обаче нивата на глюкозата в кръвта са високи, както е в случаите на инсулинова резистентност, предиабет и диабет, това води и до по-високи нива на HbA1c.

Накратко, тестът показва средната стойност на кръвната захар за период от 60-90 дни.

  • Стойност при A1C тест под 5.7% се смята за нормално състояние
  • Стойност между 5.7% и 6.4% се смята за преддиабетно състояние
  • Стойност равна или над 6.5% се смята за диабет

Важно: При наличие на желязодефицитна анемия, може да се покажат фалшиво повишени стойности.

Постави си следваща цел и продължавай, въпреки диабета

Тест 2: Тест на кръвната захар на гладно

Този тест се прави сутрин, след като не сте консумирали храни и напитки поне 8 часа.

Високи стойности може да наложат повтарянето на теста няколко дни по-късно, за да се потвърдят резултатите.

Ако и двата теста покажат високи нива на кръвна захар, то може да се направи диагноза.

  • Нивата на кръвна захар на гладно под 100 милиграма/децилитър (mg/dL) се считат за нормални
  • Нива между 100 и 125 mg/dL показват предиабет
  • Нива, равни или по-високи от 126 mg/dL, се смятат за диабет

1 mg/dL = 0.0555 mmol/L

Продължи да четеш