Планирала си покупките, изгледала си десетки видеа за приготвяне на атрактивни ястия. Сготвила си го вкусно. Постарала си се. Накрая си сложила и онази прословута тайна съставка - щипка любов, за която говорят всички кулинарни блогъри. А когато той го опитва, казва – „Не трябваше да слагаш канела!” или пък „Правила си и по-вкусни ястия!”. Или най-лошото – „Това не е нищо!”

Недоразумението

За жената – това е грубо и обидно. Той е засегнал не просто кулинарните й умения, а е пренебрегнал цялото старание и чувства, които е вложила.

За мъжа – това е просто мнение за храната. Той говори единствено и само за това, което има в чинията. Думите му не касаят нищо друго. 

Подобни са ситуациите, когато той заспива след секс, а тя иска да си говорят. Монотонното му похъркване е обида за чувствата й, нелогичен завършек на интимния момент, който са имали до преди малко. За него това е просто сън и нищо извън него. Други идентични ситуации - намеци относно килограмите, външния вид, сравнение с колежка и т.н.

По-силен, по-знаещ, винаги прав!

Непоисканият съвет не е съвет. Но някои мъже се чувстват вътрешно задължени постоянно да дават наставления и напътствия на жената как да си върши работата, как би станало по-добре и защо именно неговият начин е правилният, а не нейният. В такива моменти може да чуете „Като не можеш да го направиш, защо въобще се опитваш!”, „Калпава работа”, „С две леви ръце си!” И най-лошото – „Добре, че съм аз, че иначе никой нямаше да те погледне!” Това поведение е наследство от патриархата и криворазбрано желание за обгрижване и наставление на (уж) по-слабия пол. Той желае последната дума да е неговата, да ръководи и насочва, защото така се чувства пълноценен. Мъжете, които обиждат, ръководени от егоизъм или нетолерантност, почти никога не се извиняват след това, дори и да осъзнаят, че са сбъркали.

Снимка: iStock

Мислене от друга вселена

Мъжът мисли по различен начин от жената.
Ако жената е литература, то мъжът е математика.
Ако той е мускул, тя е финес.
Ако той е пожарникарска аларма, тя е лирична соната.
Хармоничната комуникация между двамата е като танц – има стъпки напред и стъпки назад, въртене, бягане и догонване. За крайностите в поведението има компромиси. Но нищо не бива да е безкрайно!
Добре е това да го разберат повече мъже! Защото само когато знаят какъв точно човек имат срещу себе си, ще могат и да се държат по правилния начин с него.

Изводът: Понякога мъжете нагрубява жените, неосъзнавайки множеството оттенъци и тълкования, които казаното или направеното от тях може да има. Те не виждат тези оттенъци, както не виждат разликата между карамеленото и прасковенето, когато заедно избирате цвят за стените в хола. Обидата не е пряко изречена, но женското съзнание прочита думите и поведението именно като обидни и груби. Обидата често се намира в пропастта между Казах и Разбрах.

Друг път е директна, силна и целенасочена. Мъжът прибягва до грубост и обида, когато се чувства слаб и не може да използва друг метод, с който да впечатли или да постигне своето.

И, да не се лъжем, съществуват много хора, които просто са невъзпитани и нецензурният език е част от битието им. Те не могат да се изкажат, без да използват псувни и ругатни.