„Обучена съм във фамилната терапия и за мен всеки един клиент е част от пъзела на семейната среда, в която е израснал”, казва психологът Анна Жукивская. А изневярата – тя също ли е белязана от предците и това, което сме наблюдавали? Или е моментен порив, който провокира действията ни, подтикнати от бушуващите хормони в нас. Особено сега, когато е лято и изкушения дебнат отвсякъде. Къде отива отговорността в отношенията между двама души, която е в основата на една връзка, както компромисите, ролите и интимността? Възможно ли е и как една мимолетна авантюра може да промени живота ни?
Какво може да накара обвързан човек да отдаде емоциите си на друг, не на половинката си, по време на почивка?
Емоционалната ангажираност може да се появи към човек, който не е официалната половинка, във всеки един момент – служебно пътуване, на работното място към колега, на детската площадка към друг родител, във фитнеса. Изобщо – никой не е застрахован. Лятото дали спомага за подобни емоционални преживявания, мимолетни или не, не бих могла да кажа със сигурност. Но лятото обикновено умираме за почивка, преуморени сме вече от изминалата работна година, имаме нужда да се почувстваме живи. Да не забравяме и облеклото през лятото, което показва повече плът. Именно тези елементи спомагат за по-лесното влизане в режим на свалка.
Летният флирт изневяра ли е и какво надделява, за да го направи човек – желание за нещо ново, търсене на разтърсващо преживяване, просто емоция, натюрел?
Да, именно желанието ни за разтърсващо преживяване може да ни направи лесна плячка, ако имаме и точния контекст за това. Желанието да се почувстваме специални, желани, харесвани често е в основата на това да търсим тази тръпка. Дали е изневяра? Може би е добре да поговорим за изневярата като съпътстваща съюза между двама партньори, откакто го има строгото определение за „съюз“, „брак“. Когато е факт в една връзка, тя несъмнено се преживява като травма. Преживяването за изневяра е много индивидуално, съпътствано от личен опит. Усещането ни за това докъде можем да стигнем с един флирт е обвързано с историите, които сме преживели в личностен план, нагласите, които сме приели и изповядваме. За някои хора дори емоционалното привличане, без да има каквато и да е консумация, е изневяра, интимно предателство. За други – не е. Това е разговор в самата двойка – какво е приемливо, кое е непростимо. Една важна вметка по отношение на контекста на изневярата: обществото е много по-толерантно към мъжете при свалки, изневери, отколкото към жените. В България особено силно е усещането при жените, че мъжете рано или късно изневеряват.
Колко вида изневяра има?
Когато един от партньорите е неверен във връзката, това в днешно време се счита за основно посегателство не само към доверието между двамата, но и към представата за романтична любов, такава, каквато я идеализираме днес. Преживява се като удар към личността, към общото минало, настояще и бъдеще. Какво е изневяра? За да я има, трябва да присъстват три елемента: тайнственост, сексуална алхимия, емоционална ангажираност. В същността винаги има усещане за еротика. Възбудата може да бъде емоционална и сексуална. Усещането за свързаност, разбиране, приемане може да бъде също толкова разтърсващо, колкото и сексуалното преживяване между двама души. За някои емоционалното свързване е нещо, на което слагат много повече тежест, отколкото на сексуалните преживявания. И ако техният партньор флиртува или кръшка, това е ОК, стига да не са включени емоции. Доколко сценарият - „мен ме възбужда, когато виждам да флиртуваш с някой друг“, е игра с огъня? Зависи какви договорки има в самата връзка между двамата партньори, защото както бракът като институция се променя последните векове, така и изневярата като елемент от тази реалност.
Как да се държи „нарушилият” връзката?
Важно е да се каже, без съмнение, че изневяра има както в нещастните връзки, така и в щастливите. Никога досега не сме поставяли толкова високи очаквания към съюза между двама души – официален или не. Сега освен че трябва да сме партньори, да изкарваме пари, да отглеждаме заедно децата си, имаме изискването да се обичаме, желаем, да правим редовно секс и да не пожелаваме друг човек. Имаме очакването за „перфектната двойка“. Такова чудо няма, нека сме наясно. Има ситуации, в които „провинилият“ се преживява изневярата като трансформиращо събитие, в търсене на нова идентичност. Това не оправдава изневярата, но дава пространство да се изследват причините, които не са свързани с другия партньор, с връзката като цяло, а със себеусещането. Както казва терапевтът Естер Перел, когато изневерим, много често не бягаме от нашия партньор, а от човека, в когото сме се превърнали. И тъй като отговорът ми стана прекалено дълъг, ще кажа отново, че вината стои много силно, когато има изневяра (ако не говорим за нарцисисти, при които вина не съществува като емоция) и как би постъпил „прегрешилият“ е въпрос на личен избор и контекст. Искреността винаги е добър избор.
Как да постъпи „излъганата” половинка, след като разбере за забежката на другия?
Зависи как е разбрала „излъганата“ половинка. За съжаление (или не) в днешно време технологиите предоставят огромна платформа от съхранени снимки, съобщения, всичко „черно-на-бяло“ с цялата продължителност на аферата, свалката или както и да наречем изневярата. При всички положения болката и усещането за предателство, лична атака, са неизменни. Как ще го покаже човек и дали ще го покаже е въпрос на личностна настройка. Има хора, които никога не споделят на партньора си, че са разбрали и държат тази травма дълбоко в себе си. Много често в подобна ситуация, човек вярва, че изневярата е част от всяка една връзка и че няма смисъл да се „вдига шум“. Съхранението на баланса в семейството е издигнато на пиедестал при подобни случаи. За съжаление баланс не се постига с премълчани истини. Най-здравословно би било след разбиране, че партньорът е бил неверен във връзката, да се конфронтира с цялата болка, което това носи. Недейте да задавате детайлни въпроси около самата изневяра и секса, който е преживян, а по-скоро се опитайте да изследвате значението на изневярата: Какъв смисъл носи на за партньора ви тази изневяра, какви нужди е удовлетворила? Дълго време след разбирането за изневяра се очаква да има обвинения и сочене с пръст. Има три сценария за двойките след изневяра – тези, които остават в миналото и не успяват да преминат извън изневярата; тези, които оцеляват, но никога не успяват да се свържат отново; тези, които успяват да трансформират връзката си и продължават да бъдат заедно.
Възможно ли е ваканционна забежка да разклати отношенията с партньора или тотално да ги промени?
При всички случаи ще разклати пластовете на съществуващата двойка, ще се задават болезнени въпроси, ще се осъзнават изгубени моменти и ще се задействат реални страхове за бъдещето на връзката. Тази криза може да донесе след себе си ползотворни промени и за двамата партньори, но няма как всичко това да мине плавно и безболезнено. Ще има спадове, пикове, драма, гняв, болка, разочарование, любов, омраза. Връзката няма да е същата, но в тази криза най-вероятно партньорите ще са по-откровени един с друг от всякога.
В подобни случаи може ли да се търсят по-дълбоки пробиви във връзката?
Проблемите в една двойка не е задължително да доведат до изневяра. Сексуалната и/или емоционална ангажираност с трети човек може да е плод на нуждите на единия от партньорите, без те да са свързани с другия партньор. Възможно е да приемем и факта, че човек може да се влюби, без да има свързани с това междупартньорски трудности. Но да, по-чести са случаите, в които липсата на сексуален интерес, проблеми в комуникацията, отдалечаване на партньорите, различни промени, биха могли да доведат до това да търсим топлина, удоволствие и емоционална връзка някъде извън дома.
При разклатена връзка как може двойката да намери подкрепа?
В реалността на изневярата, двойката е сериозно застрашена. Има срам, вина, гняв, любов – цялата палитра на емоциите е в силни нюанси. В зависимост от свързаността на партньорите и съществуващите проблеми във връзката, те ще реагират по различен начин. Може да има любов в аферата и партньорът да е взел решение за раздяла. Може да е било еднократен акт, след дълги години на вярност, може да е онлайн флирт. Всички сценарии засилват необходимостта от подкрепа. Често това са близките приятели, които са намесени като съветници/съдници. Или родителите на партньорите, които защитават/съдят сина си/дъщеря си. Най-безопасната подкрепа в подобна ситуация ще се намери в терапевтичния кабинет, където ще се изследват болката, причините довели до изневярата, цялостната семейна система, която носи тенденции и модели на поведение. Може би за първи път от дълго време партньорите ще успеят да комуникират най-дълбоките си болки, ще споделят най-болезнените теми и ще задават най-трудните въпроси, медиирани от терапевта. Ако партньорите са готови да разговарят, тогава има шансове да се изследват различните елементи довели до краха в отношенията им и да се опитат, с подкрепата на терапевта, да се сближат отново. А може би раздялата е най-добрият избор и за двамата партньори, а изневярата просто бележи неизбежното.
В заключение, ако сте човек, който е изневерил или в момента преминава през флирт/закачка/свалка:
- Можете ли да си отговорите честно на въпроса защо го направихте/правите?
- Какво се е променило във връзката през последните месеци/години?
- На индивидуално ниво имате ли стресиращи преживявания като загуба, смяна на работа, поява на бебе?
- Харесва ли ви сексyt със сегашния ви партньор? Какво бихте искали да промените?
- Представяте ли си да вложите креативността и страстта, която влагате във флирта и аферата, в официалната ви връзка? Какво ви спира?
- Намирате ли се във връзката, в която наистина искате да бъдете?
